На 21 и 22 май в София членовете на Постоянната комисия на НСОРБ по Дигитална и иновативна администрация към НСОРБ се събраха за своето пролетно заседание за обсъждане на общите актуални теми. Близо 70 представители на местните власти се включиха в двудневното събитие, модерирано от заместник-председателят на Комисията – Цветелина Калчева, секретар на община Троян и Маринела Пазвантова, секретар на община Сухиндол.
В началото на заседанието ръководителят на екип „Стратегическо развитие на общините“ в Сдружението Яна Дочева запозна присъстващите с предприетите от НСОРБ действия за решаване на актуални задачи на общините – изпълнението на Бюджет 2025 и прогноза за 2026, реализацията на Инвестиционната програма за общински проекти и проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.
В презентацията си Яна Дочева обърна внимание на конкретни срокове и ангажименти на общините през настоящата 2025 г., свързани с приети нормативни промени: подаване на електронни трудови записи в регистъра на заетостта в НАП, въвеждането на електронен вътрешен документооборот до края на настоящата 2025 г., създаване на електронен архив, автентичност и дългосрочно съхранение на документи, адаптиране на информационните системи обработващи финансова информация (във връзка със Закон за въвеждане на еврото), внедряване на информационни системи и киберсигурност и др.
В рамките на заседанието членовете на Комисията обсъдиха актуалната Наредба за реда за организирането, обработването, експертизата, съхранението и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции (НРООЕСИДУАДОИ). Участие в дискусията по темата взеха представителите на ДА „Архиви“ – Магдалена Гошева – началник отдел „Държавен архив“ – София и г-жа Станимира Делева – главен специалист в отдела.
С Наредбата се регламентира, че в институциите, които съхраняват и използват електронни документи, се създава електронен архив, който е част от учрежденския архив. Определени са оптимални изисквания към помещенията за съхранение на електронните документи, както и условия за дългосрочното им опазване. За целта могат да се прилагат отделно или комбинирано методи, осигуряващи тяхното физическо съхранение, автентичност, интегритет и използваемост, като миграция и емулация. Ръководителите на общинските институции следва да са актуализирали вътрешните си правила за дейността на учрежденския архив в съответствие с разпоредбите на Наредбата.
Презентирани бяха изискванията към дейностите на деловодната служба, учрежденския архив и постоянно действащата експертна комисия (ПДЕК), както и етапите при изготвянето на експертизата на документите. В рамките на заседанието представителите на ДА „Архиви“ запознаха членовете на Комисията с работата със Системата за електронно архивиране на ценни електронни документи.
Представените актуалните задачи и новите нормативни изисквания предизвикаха активна дискусия сред представителите на местни власти, включително за тяхната приложимост на практика и нуждата от по-ясни насоки. Поставени бяха конкретни въпроси по ангажиментите на общините, свързани с прилагането на Наредбата.
Основните предизвикателства, които членовете на Комисията отбелязаха, са свързани с необходимостта от технологични инвестиции електронни архиви, налагащо инвестиции в технологии, както и обучение на персонала.
С оглед множеството неясни моменти по практическото изпълнение на изискванията на Наредбата, членовете на постоянната комисия взеха решение за формулиране на предложения за промени в нормативния акт, който да бъдат изпратени до НСОРБ за обобщаване и предоставяне на компетентните институции.
Държавните експерти в дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в АМС Алеко Джилджов и Десислава Чернева представиха приетите през м. март Концепция за развитие на регулаторната политика на Република България 2025 – 2027, План за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизоди от живота“ и План за намаляване на административната тежест. Документите са разработени с оглед присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и изискванията за прилагане на регулаторна политика.
Поставените цели на разработената Концепция за развитие на регулаторната политика в страната са подобряване на нормотворческия процес, намаляване на административната тежест и подобряване на административното обслужване, насърчаване използването на гъвкави и алтернативни регулаторни подходи, подобряване на правоприлагането и административния контрол, както и повишаване на административния капацитет. Представителите на общините се запознаха с дейностите по всяка мярка на Концепцията, както и определените срокове и водещи институции.
Планът за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизоди от живота“ обхваща общо 93 мерки – свързани с нормативни промени, с технологични действия и организационни промени, информира Алеко Джилджов. Цели се намаляване на броя на институциите, с които си взаимодейства потребителят в рамките на всеки епизод, както и намаляване на броя на документите и съкращаване на сроковете, които се изискват за предоставянето на административните услуги. В рамките на панела бяха разгледани бяха всички „епизоди“, както и стъпките, които се прилагат.
Експертът от АМС Десислава Чернева запозна присъстващите и с промените, свързани с приемането на Плана за намаляване на административната тежест. Предвидени са изменения в 97 закона, включващи 235 мерки в направления: отпадане на изискуеми документи, служебно събиране на информация; установяване на процедурите по предоставянето на услуги в закон; намаляване на срокове; подобряване на дейностите по администриране на регистри и разширяване на тяхната използваемост в административните производства.
За заявителя ще отпадне изискването за предоставяне на копия от скици и други кадастрални данни, документи, доказващ трудовото правоотношение или юридическата правоспособност, както и информация за наличие или липса на наказателно производство.
Темата за създаване на организация за въвеждане на изцяло електронен вътрешен оборот на документи в общинските администрации представителите на общините обсъдиха с главния експерт в отдел „Политики, анализи и методология“ в МЕУ Мартин Попов.
Според законодателството, до края на 2025 г. общините следва да създадат необходимата организация за въвеждане на изцяло електронен вътрешен оборот на документи при изпълнението на всички административни процедури, както и да актуализират утвърдените си правила за дейността.
В презентацията си представителят на МЕУ информира за необходими предусловия за дигитализацията на документооборота, както и конкретните механизми за приемане, регистриране и движение на електронните документи.
Г-н Попов акцентира още и върху работата с Административна информационна система (АИС), чрез която се осигурява автоматизацията на всички работни процеси.
Актуални въпроси, свързани с ползването на системата за обмен на удостоверителна и справочна информация (RegiX), представи Димитър Димитров – главен експерт в отдел „Архитектурни решения за дигитална трансформация“ в МЕУ.
Системата осигурява автоматичен обмен на информация от регистри, администрирани и поддържани от администрациите и заинтересовани лица имащи право на достъп до тези данни. Потребителят може да достъпва до присъединените регистри/справки/полета чрез предоставен Web интерфейс от системата, поддържан от МЕУ или чрез интегриране на своя информационна система.
Според анализ на МЕУ, заявките към регистри за последните десет години (от всички потребители) са близо 567 млн., като само за настоящата 2025 г. са извършени над 60 млн. справки. В процентно отношение от общият брой справки направени от административни органи и бизнеса, общините имат 3,36% – най-много от Столична община, Хасково, Русе, Шумен и Пловдив.
Експертът в МЕУ заяви, че актуалните справки, до които общините имат достъп, са към регистрите на заетостта на Национална агенция за приходите, ИСКМЕ на Национална експертна лекарска комисия, както и на моторни превозни средства на МВР.
Указания и насоки за осигуряването и поддържането на киберсигурността в общините, както и последствията от пробивите на общинските сайтове, представи Велизар Върбанов – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в МЕУ.
В края на миналата година МЕУ е провело допитване до общините относно самооценка при прилагането на Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, както и проучване за несъответствията с изискванията на НМИМИС. Анализите от двете анкети са изпратени до администрациите и показват, че най-често липсват описи на информационните активи, физически и логически схеми, вътрешни правила за управление на достъпи, както и класификация на информацията. Основните изводи от проучването са, че българските общини се сблъскват с нарастващи кибератаки, поради липсата на защитена инфраструктура за съхранение на данни, както и че има остра необходимост от квалифицирани ИТ специалисти на локално ниво.
Велизар Върбанов информира още, че към МЕУ функционира Eдинен център за киберсигурност, към които местните администрации могат да се обръщат за проверка на зловреден код, анализ на phishing/spam писма, както и за препоръчителни указания при възникнали киберинциденти.
В заключение на срещата Добромира Банкова-Ганева и Юлия Вълчанова-Сярова запознаха членовете на Комисията с две технологични решения, насочени към уязвимите групи и достъпа им до правосъдие – платформа за автоматично генериране на документи за защита от домашно насилие [ SAFE.] и интелигентният календар и асистент за юристи Lexiq Tempo.
/ИИ/