На 26 март, в открития преди няколко месеца Общински център за гости „Дар“ в община Чавдар, се проведе пролетното заседание на Постоянната комисия по земеделие и развитие на селските райони. Една от най-малките общини в България е известна с поддържаното високо качество на живот, с атракции и богата културна програма, които привличат туристи през цялата година, с успешното партньорство с бизнеса и обновени публични услуги.
Кметът Григор Даулов приветства 30-те участници в заседанието и разказа интересни факти за европейския път на Чавдар, започнал с реализиране на първия проект по САПАРТ за главния път до селото, и реализирането на непонятната за някои идея за превръщане на Чавдар в туристическа община. Това е посоката, каза той и посочи многобройните събития, които се радват на много посетители и най-успешната инициатива – Коледното село.
Възможности ни дават природните богатства на наша територия и големите инвеститори, благодарение на които в района почти няма безработица, каза кметът Даулов. Той открои добрата практика на бизнеса за реализиране на социални програми и фондове за подкрепа на малкия бизнес.
Заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони
Председателят на комисията, кметът на Летница д-р Красимир Джонев, представи решения на последното заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони повече ТУК. По първия общински прием са кандидатствали само 10 общини с 27 проекта. Други 120 са в процедура. Договорихме отваряне на нов прием за общини около Великден, съобщи д-р Джонев. Остават реално две години работа и трябва да се активизираме и да кандидатстваме, призова той колегите си.
Договорено бе, веднага след входиране на проектите, общините да започнат процедури по тръжни процедури под условие. От ДФЗ гарантират, че след подписване на анексите има готовност за изплащане на авансовите плащания. Разчита се на активността на общините, за да не загуби държавата средства по Стратегическия план, каза още д-р Джонев.
Подкрепа за селските общини по линия на Европейския социален пакт за климата
Старши експертите от Сдружението Маруся Цветкова и Симеон Петков, секретар на комисията, представиха възможностите за подкрепа за селските общини по линия на Европейския социален пакт за климата, създаден за периода от 2026 г. до 2032 г. (Регламент (ЕС) 2023/955).
Той осигурява финансови средства за държавите-членки в помощ на техните политики за справяне със социалните последици за уязвимите домакинства, микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт. Максималният размер на средствата от Фонда за България е 2,5 млрд евро. За да получи на средства от Фонда, България следва да подготви Социален план за климата (по образец) и да го представи на ЕК за оценка до 30 юни 2025 г.
Над 32% (600 млн. евро) от ресурса за България се предвижда за компонент „Транспортен сектор“, като водещата институция ще бъде МЗХ чрез Управляващия орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г.
Съставен е фиш на мярка „Подкрепа за устойчиви транспортни решения за селските райони в Република България“, по която допустими кандидати по нея са 215 общини от територията на селските райони. Дейностите предвиждат закупуване на нискоемисионни превозни средства, организация на транспортните услуги, изграждане на зарядна инфраструктура и др.
Сдружението се включи със становище в общественото съгласуване на проекта на Постановление на Министерския съвет за определяне на водещите министерства, отговорни за изготвянето и за управление на изпълнението на отделните компоненти от българския план. Темата бе обсъдена на работна среща ръководствата на НСОРБ и Министерство на земеделието и храните (вижте повече ТУК).
Членовете на комисията също обсъдиха условията и излязоха с три основни предложения:
-
Да се увеличи ресурсът на компонент „транспорт“ по мярката
-
Тежест при разпределението на средствата да имат отдалечеността на населените места и пробегът, като се запази приоритетът за селските общини.
-
Да се ревизира дефиницията за селски райони, за да допусне партньорство с голяма община.
Членовете на комисията коментираха проблеми при новия начин на разпределяне на пасищата, мерите и ливадите от общинския и държавния поземлен фонд. Процедурата по сформиране на комисиите по чл. 37и, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е в ход, отчете ръководството на МЗХ с писмо до НСОРБ. В повечето общини са назначени комисии, които включва кметове, експерти от общината, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и други компетентни институции.
Членовете на комисията ще предоставят до НСОРБ откритите въпроси, които ще бъдат поставени пред Министерството за допълнителни разяснения.
Възможни оперативни и законови мерки във връзка с предотвратяването на инциденти с селскостопански животни
След допитване до общините, НСОРБ изведе откритите въпроси в местните администрации и необходимостта от оперативно взаимодействие с БАБХ и изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за опазване на селскостопанското имущество. Част от предложенията са за връщане на практиката за задължително представяне на становище от съответната община при издаване на удостоверение за регистрация на животновъден обект. Предлага се и възлагане на правомощия на представители на местната власт за извършване на проверка за съответствието на животновъдните обекти (фамилни и индустриални) във връзка с регистрацията.
Редица общини са почнали инструкции на рисковите животновъди, а Агенцията “Пътна инфраструктура” е заявила готовност да слагат допълнителни ограждения на републиканската пътна мрежа.
Разпореждане с т.нар. остатъчен поземлен фонд
Много въпросителни има около наближаващия край на поредния мораториум върху разпореждането с т.нар. остатъчен поземлен фонд – 23 декември 2025 г. Поземлената реституция продължава повече от три десетилетия, без да е определен крайният срок за приключване на административните производства в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Управлението на този фонд чрез мораториуми сериозно ограничава възможностите за управление на тези земи и редуцира ползата за местното социално-икономическо развитие.
НСОРБ търси кардинално решение на проблема. На предстоящото заседание на Управителния съвет ще се разгледат няколко опции. Едната, препоръчана на Съда на ЕС, възлага на държавата по административен начин да възстанови собствеността. Възможно решение е да се търси компенсиране на реституционни претенции по друг способ – с ценни книжа, пари. Третият вариант е разширяване полето на разпореждане по чл. 19 от ЗСПЗЗ при запазване на неговия компенсаторен характер, напр. за изграждане на промишлени зони и индустриални паркове, инвестиционни проекти и т.н.
НСОРБ е в готовност да инициира и съдейства за подготовката на разумна и обществено отговорна законодателна инициатива по въпроса.
Предложения по програмите УРБАКТ и Евромед
Маруся Цветкова, ст. експерт „Институционални проекти“ в НСОРБ, представи накратко програмата ИНТЕРРЕГ „Евро-Средиземноморски басейн“ 2021-2027 (Interreg MED), която подкрепя проекти, инициативи и политики, свързани с изменението на климата и околната среда, в съответствие с приоритетите и специфичните цели, определени от Европейската комисия за политиката за сближаване. Програмата е структурирана в четири мисии, които обединяват различни тематични въпроси и инициативи, за да постигнат цели, които изолирани проекти не биха могли да реализират самостоятелно.
НСОРБ е Национална контактна точка на мисията за зелените жилищни зони и ще подкрепя българските партньори в тематичните проекти, трансфера на успешни практики и създаването на общностот български партньори в тематичните проекти по програмата.
В дневния ред на заседанието бе включено и посещение на културни и туристически обекти, реализирани от община Чавдар с подкрепа по европейските фондове и по инициативите за корпоративната и социална отговорност на местния едър бизнес.
НСОРБ благодари на кмета на Чавдар Григор Даулов и неговия екип за домакинството, представените успешни дейности за развитие на туристическия потенциал на общината, реализирани в партньорство с бизнеса в полза на местните общности.
/МБ/