На 18 март започнаха пролетните заседания на тематичните експертни групи към НСОРБ. Първи се събраха членовете на Постоянната комисия по устройство на територията, инвестиционно проектиране и строителство. Те обсъдиха позиции на организацията по внесени в Народното събрание законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура.
Комисията проведе дискусия по темата за регламентираните в Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и съответната подзаконова нормативна уредба изисквания за провеждане на превантивни процедури.
Част от дневния ред беше и дискусия по темата „Новото българско читалище като предизвикателство“ и представяне на идейната концепция за трансформация към бъдещето на читалище „Светлина 1940“ в столичния район „Триадица“.
„Вашата комисия винаги обсъжда щекотливи въпроси, най-вече за промени в законодателството, и винаги провежда професионален диалог. Виждаме до какво водят неспазването на правилата и интерпретациите на законодателството, затова ще бъдем още по-безкомпромисни в исканията си промените да стават с ваше участие, с участието на практиците“, каза при откриване на заседанието изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.
ЗИД на Закона за устройството на територията
НСОРБ поддържа изразената си позиция по внесените в 49-то и 50-то Народно събрание сходни законопроекти, че дигитализирането на административните производства в устройственото планиране и инвестиционното проектиране е дългоочаквана реформа от всички участници в процеса, включително и от общините, към която обаче следва да се подходи комплексно. Изпреварващото приемане на изменения в Закона за устройството на територията, касаещи заявяването, издаването и връчването на административните актове само в електронен вид, преди извършването на анализ на процесите и създаване на информационна система за тяхното администриране и съхранение на документите, няма да доведе до ефективни електронни административни услуги.
Членовете на комисията подкрепиха позицията, че преминаването към дигитализация на административното производство трябва да бъде комплексно и последователно, да се тества пилотно и да се предвидят обучения за заинтересованите лица. Те са категорични, че изпълнението на цялостна дигитализация изисква огромен ресурс, с който общини не разполагат, и заявиха, че са необходими ясни правила, технически параметри и срокове. Необходимо е да се изпълнят стъпките, заложени в Националната стратегия за цифрова трансформация на българския строителен сектор.
„Наясно сме, че пълната дигитализация на инвестиционния процес е безапелационно решение и нямаме комфорта да чакаме. Важно е да уточним, че разделяме процеса на две – дигитализацията на архивите и дигитализация на услугите. Над 80 милиона страници в деловодните папки са едно от най-големите предизвикателства пред електронното управление на местно ниво. В общините се пазят най-голям брой архиви на населението, затова трябва да имаме инстинкт за самосъхранение и да даваме дигитална сигурност. В тази задача най-вероятно местните администрации трябва да се справят със собствени средства“, коментира изпълнителният директор и препоръча в общинските бюджети да се залагат средства за дигитализация.
Подпомагането на процеса по дигитализация на общинските екипи е една от целите на Сдружението в настоящия мандат, допълни още Силвия Георгиева.
Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура
Сдружението подкрепя облекчаването на административните процедури за изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, но счита, че предложените промени не отчитат в достатъчна степен ролята на общините като основни административни органи, имащи отношение към устройствените процедури на местно ниво.
Местните власти смятат, че е необходим по-балансиран подход, който да отчита интересите както на операторите на електронни съобщителни мрежи, така и на общините. Настояват да се запази възможността на общинската администрация да упражнява контрол върху дейностите, засягащи обществени пространства и общинска собственост, което е важно за осигуряване на качествена градска среда и ефективно използване на публичните ресурси. Сдружението обръща внимание на необходимостта да се отчитат допълнителните административни и финансови тежести, които могат да възникнат за общините.
Процедури по реда на екологичното законодателство в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството
Темата е продължение от есенното заседание на Комисията и е повдигната по повод изпратените до всички общини указания на МОСВ и МРРБ, свързани с прилагането на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и подзаконовата нормативна уредба при процедирането на устройствени планове и инвестиционни проекти.
В периода между двете заседания на комисията се проведе среща в МОСВ с министъра на околната среда и водите и с участието на представители на НСОРБ, браншовите организации КАБ, КИИП, КСБ, ДНСК и МРРБ, на която се взе решение за създаване на междуведомствена работна група, със задача да анализира проблемите при прилагане на изискванията за провеждане на превантивни процедури, регламентирани в ЗООС, ЗБР и съответната подзаконова нормативна уредба. Срокът за изпълнение на задачата е до три месеца от създаване на МРГ.
На заседанието на Комисията беше обсъдена и подкрепена позицията на Камарата на архитектите в България, в която се предлага отпадане на изискването за подаване на уведомление до МОСВ/РИОСВ от възложителите на инвестиционните предложение и проекти:
-
разположени извън защитените територии и защитените зони и които не попадат в обхвата на Приложения № 1 към чл. 92, т. 1 и № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС,
-
не представляват предприятия и съоръжения по чл. 104 от ЗООС и не попадат цялостно или частично в защитени зони,
-
които са в съответствие с предвижданията на устройствен план, одобрен и влязъл в сила при спазване на изискванията на ЗООС и ЗБР.
В рамките на МРГ към МОСВ ще бъдат търсени варианти за облекчаване на процедурите, съобразени обаче с високите европейски изисквания за опазване на околната среда.
В разговора за актуалните законови промени участваха проф. д-р арх. Борислав Борисов – зам.-председател на УС на Камара на архитектите в България. Модератор на дискусията беше зам.-председателят на Комисията инж. Николай Хитров, директор на дирекция „Устройство на територията“ в Община Троян.
Новото българско читалище като предизвикателство
В разговора по темата се включиха Димитър Божилов – кмет на столичния район „Триадица“, арх. Петър Диков – председател на УС на Съюза на архитектите в България и д-р арх. Анета Славовa – ръководител на екипа за идейна концепция за трансформация на Читалище „Светлина 1940“.
Инициативата за възраждане на българските читалища е насочена към превръщането им в инкубатори на култура, образование, изкуство и спорт, като иновативни места за хората от квартала и града. Бъдещето на тази изконна българска институция е свързана с архитектурата, защото тя има силата да трансформира места, преживявания, животи и градове, каза в презентацията си арх. Славова.
За да привлече младите, да стане „втори дом“ за общността, читалището трябва да предостави уютна нова среда, която обединява, носи естетическа наслада, емоция, провокира интерес и творчество, възпитава и образова.
Кметът на столичния район „Триадица“ Димитър Божилов даде като пример успешната трансформация на Народно читалище „Светлина 1940“ в културно средище, предлагащо занимания в 17 школи и формации. Създадената първоначално библиотека с 500 книги днес обслужва читатели от пет столични квартала.
Презентацията “Новото българско читалище като предизвикателство” вижте в прикачения файл.
/МБ/