В периода 18-19 ноември 2025 г. в х-л Асеневци, община Велико Търново, се проведе присъствената част на обучение за „Интегрирани териториални инвестиции в туризма и образованието за устойчиво икономическо и общностно развитие“. То е в изпълнение на споразумение за предоставяне на техническа помощ „Подобряване на институционалния капацитет за прилагане на подходи за интегрирано териториално развитие в регионалното развитие“ между Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие.
Участваха 39 представители на 6 общини от Северен централен район, 3 областни управи, ОИЦ – Велико Търново, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, туристически дружества, РИО-МОН, училища и НПО, както и старши експерт програми и проекти на общините от НСОРБ.
Събитието откри Юлия Ликоманова-Мутафчиева – областен управител на област Велико Търново, която приветства аудиторията и отчете високият принос на ИТИ за регионалното развитие.
Темата за първия ден от програмата бе възможности за създаване на партньорства и общности в образованието. Представени бяха примери от добри практики при реализацията на проекти в училищна среда и малките квартали от България и Литва. Дискутира се проблема и опциите за ползването на училищните дворове и съоръжения от местната общност. Денят приключи с практическо упражнение за разработване на идея и представянето на пътя й за реализация за инициатива свързана с оползотворяването на извънучилищното пространство. Отчете се ефективността на подхода „отдолу на горе“.
Фокусът на втория ден бе устойчив туризъм и създаването на туристически продукт. В началото на деня дискусията бе насочена към ангажиментите и трудностите, които общините имат с обекти на културното и историческо наследство и какви са опциите за тяхното използване. Едно от посочените възможни решения бе свързано с реализацията на публично-частни партньорства за управление и ползване на някои обекти. Представени бяха добри практики от Полша за създаването на туристически обекти от изоставени индустриални зони, като се направи и паралел с музея на миньора в Перник. Вторият пример от Полша бе за вело трасе от 2000 км. изградено с еврофинансиране, което спира да функционира 3-4 години след приключването на проекта поради липса на грижа и управление. Това бе пример за неефективността на подхода „отгоре на долу“ .
По време на третия ден, който се проведе в онлайн среда, се постави темата „Икономическа устойчивост на концепции и проекти“. Лекторите неколкократно посочиха необходимостта от дългосрочна визия при стартирането на инвестиции в урбанизираните територии. Следващите представени стъпки са:
-
Информиране и ангажиране – изграждане на партньорски консенсус;
-
Анализ на нуждите;
-
Съвместно създаване на визия;
-
Интегрирано планиране, стратегически и финансово обезпечен план;
-
Изпълнение – реални промени в средата с участието на гражданите;
-
Активиране и устойчивост във времето и доверието между община и граждани.
/ВВ/ /ИИ/