На 2 и 3 април се проведе редовно пленарно заседание на Европейския комитет на регионите. Българската делегация бе в състав кметовете на Габрово – Таня Христова, Монтана – Златко Живков, Гоце Делчев – Владимир Москов, Правец – Румен Гунински, Белица – Радослав Ревански, Димитровград – Иво Димов, Сливен – Стефан Радев, Садово – Димитър Здравков, Попово – Людмил Веселинов.
Четири бяха основните дебати в двудневното събитие: приоритетите на полското председателство на Съвета на ЕС и по-специално политиката на сближаване и преговорите за нейното бъдеще в следващият програмен период; обмен на мнения относно политиката на разширяване на ЕС, включително актуалните развития и събития както на Балканите, така и в Украйна; препрограмирането и реформите на фондовете за регионално развитие; европейски предложения за по-конкурентоспособен ЕС.
В първата дискусия държавният секретар на Министерството на фондовете за развитие и регионалната политика на Полша – Ян Шишко, посочи политиката на сближаване като гарант на вътрешна сигурност и противовес на нарастващият евроскептицизъм, който би могъл да застраши стабилността на ЕС.
Дискусията в КР се проведе в изключително важен момент — настоящия дебат за бъдещето на политиката на сближаване и очакване на предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка.
„Полша превърна европейската сигурност във всички нейни измерения — външна, вътрешна, информационна, икономическа, енергийна, хранителна и здравна — в приоритет на своето шестмесечно председателство“, каза Ян Шишко и допълни, че в заключенията на Съвета на ЕС по темата от миналата седмица държавите-членки са потвърдили необходимостта политиката на сближаване да остане отворена за всички региони и да продължи да играе ключова роля за намаляване на регионалните различия в ЕС, като помага на по-слабо развитите региони да догонят по-развитите.
Последвалият дебат с членове на КР подчерта риска от пренасочване на кохезионни фондове към други неотложни нужди за сигурност предвид глобалното геополитическо напрежение и войната в Украйна. Членовете на КР подчертаха неотложната необходимост от повишаване на конкурентоспособността, устойчивостта, сигурността и отбраната на ЕС, като тези усилия не трябва да бъдат за сметка на средствата, предназначени за преодоляване на регионалните различия. Както и се обявиха против опитите за проектиране на бъдещите кохезионни фондове на ЕС по централизиран и териториално сляп начин.
В края на дискусията полското председателство изрично поиска от КР да му предостави законодателни препоръки, които предстои да бъдат изготвени и приети през сесията на КР през май т.г.
В разговора с Марта Кос – европейски комисар по разширяването, членовете на КР коментираха значителните политически вълнения в Турция и Западните Балкани на фона на усилията за създаване на условия за справедлив, всеобхватен и траен мир в Украйна. Членовете на КР приеха резолюция относно „Ареста на турски кметове и посегателството срещу местната демокрация в Турция“ както и бяха приети становища по Приеха и становища по Пакет „Разширяване“ за 2024 г. — Украйна, Молдова и Грузия и Пакет относно разширяването за 2024 г. — Западни Балкани и Турция.
Членовете на КР подчертаха важността от справянето с феномена на „заграбената държава“ в страните, които се стремят да се присъединят към Европейския съюз. В тяхната Резолюцията относно Турция се предупреждава, че „систематичното насочване към опозиционни политици застрашава основите на демократичните общества“ и се призовава „да се обмисли налагането на ограничителни мерки съгласно Глобалния режим на санкции за правата на човека на ЕС.
КР също така критикува действията на Сърбия по отношение на протестите и отношението към активисти на гражданското общество, като изразява загриженост относно основните свободи.
Приветствана бе подкрепата на ЕС за местните власти за насърчаване на помирението и трансграничното сътрудничество, като бе изтъкната интеграцията на Нова Горица в Словения и Гориция в Италия, съвместни европейски столици на културата за 2025 г., като пример за мирно съвместно съществуване.
По време на пленарното заседание на 3 април местни и регионални представители призоваха ЕС да се справи с търговските бариери и да разработи стратегия за гарантиране на справедлива търговия, устойчивост и устойчивост в селскостопанския сектор. Бяха изразени опасения относно новите 20% тарифи на САЩ върху износа на селскостопански храни от ЕС, които заплашват веригите за доставки и ключовите регионални икономики, разчитащи на износ като сирене, зехтин и вино.
Участниците в дебата подчертаха необходимостта от единен отговор на Европейската комисия за защита на местните икономики и продоволствения суверенитет. КР призова за търговска политика, съобразена със стандартите на ЕС, включително „огледални клаузи“ за хармонизиране на вноса, по-строги проверки на веществата, подобрена превенция на вредители/болести и устойчиво управление на водите. Освен това се препоръчва блокчейн за подобряване на прозрачността и проследимостта във веригата за доставка на храни.
Признавайки въздействието на изменението на климата върху селското стопанство и регионалните икономики, КР се застъпи за модернизиране на селското стопанство, осигуряване на справедливи цени за производителите, опростяване на разпоредбите и съгласуване на търговските политики с целите, свързани с климата. С акцент върху иновациите и устойчивостта, КР подчерта критичната роля на ЕС за стимулиране на глобалните устойчиви хранителни системи.
Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Рафаеле Фито също участва в пленарното заседание, за да представи последните предложения за средносрочен преглед на политиката на сближаване. Членовете приветстваха отвореността на комисаря към диалог и факта, че Европейската комисия призна необходимостта от подкрепа на регионите в ЕС. Проведеният обмен дава началото на работата на КР за оценка и подобряване на предложенията, които дават възможност – на доброволна основа – за пренасочване на ресурсите на политиката на сближаване към 5 приоритета: конкурентоспособност, отбрана, достъпни жилища, опазване на водите и енергиен преход. Въпреки това бяха изразени опасения особено относно възможната допълнителна административна тежест от препрограмирането и риска от отклоняване на политиката на сближаване от нейните дългосрочни цели. Местните и регионалните лидери потвърдиха, че се противопоставят на всеки опит за централизиране на политиката на сближаване. Освен това бяха изразени съмнения относно потенциалното въздействие върху териториалните различия от отварянето на финансирането по политиката на сближаване за големи компании. Дебатът подчерта, че основният акцент трябва да се запази върху подкрепата на МСП. Бяха изразени и опасения относно възможния страничен ефект от 100 % процент на финансиране от ЕС върху вече програмираните политически приоритети.
Таня Христова, кмет на Община Габрово и ръководител на българската делегация, също се включи в дебата с изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия за сближаване и реформи. Тя благодари за неговото участие и внимание към местните и регионални власти в този „критичен“ момент за модернизирането на политиката на сближаване. Тя подчерта, че политиката на сближаване не е само механизъм за финансиране, но и най-дълбокото обещание за справедливост, солидарност и дългосрочни инвестиции в хората и местата, като трябва да се внимава при нейното преоформяне да не бъде загубено това, което я прави успешна и работеща.
Таня Христова призна спешната нуждата на ЕС от ресурси, като зададе въпроса защо се тръгва първо към използването на неусвоените средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, който макар и с добри намерения, е централизиран инструмент, не винаги успяващ да отчете реалните нуждите на местните власти.
Като член на КР, тя посочи, че всички са готови да допринесат за стратегическите приоритет на Европа, но не и за сметка на общности и заключи, че политиката на сближаване следва да запази децентрализираният си подход, гъвкавост и отвореност.
Освен това, в рамките на заседанието членовете на КР коментираха местната и регионална перспектива за растеж в редица критични сектори чрез резолюция относно автомобилния сектор и становища относно нововъзникващия Пакт за океаните на ЕС и конкурентоспособността на селското стопанство. Дискутирана бе и местната и регионалната гледна точка в прилагането на принципите на правовата държава в Европейския съюз, както и бе приета резолюция относно „Компас на конкурентоспособността за ЕС“.
/ЯД/
/ИИ/