Източник: Европейски комитет на регионите
Между 4 и 5 март 2026 г. в Брюксел се проведе 170-та Пленарна сесия на Европейския комитет на регионите. Заседанието събра представители на местните и регионалните власти от целия Европейски съюз и се превърна в платформа за обсъждане на някои от най-важните политически и икономически предизвикателства пред Европа. Българската делегация бе представена от: Благомир Коцев – кмет на община Варна, Таня Христова – кмет на община Габрово, Владимир Москов – кмет на община Гоце Делчев, Златко Живков – кмет на община Монтана, Людмил Веселинов – кмет на община Попово, Румен Гунински – кмет на община Правец, Павел Гуджеров – кмет на община Раковски, Димитър Здравков – кмет на община Садово, Стефан Радев – кмет на община Сливен, Цветелина Симеонова-Заркин – общински съветник в Столична община.
Бъдещето на Многогодишната финансова рамка и кохезионната политика
Европейският комитет на регионите (КР) защити своята официална позиция в отговор на предложенията за бъдещия бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. Според местните и регионални лидери сегашните предложения на Европейската комисия рискуват да намалят ролята на градовете и регионите, да централизират управлението на средствата и да отслабят политиките за сближаване и инвестиции. Те настояват за по-силно многостепенно управление и партньорство, което да гарантира, че в процеса на вземане на решения – гласът на градовете ще бъде чут, а финансирането ще остане адекватно и предвидимо за справяне с неравенствата и местните нужди.
В свое изказване пред членовете на КР, Таня Христова – кмет на община Габрово и ръководител на българската делегация, също акцентира върху значимостта на Многогодишната финансова рамка и политиката на сближаване за младите хора. „Кохезията е ключов двигател за програмата на Европа за умения, за задържане на таланти, социално приобщаване и иновационен капацитет. Тя е инструмент за регионалното укрепване на университетите и иновационните екосистеми, за подкрепа на творческите индустрии и предоставяне на възможности за младите хора да градят бъдещето си и да се развиват. Това е особено критично за нашите региони, които са изправени пред демографски спад и изтичане на висококвалифицирани кадри. Кохезията и конкурентоспособността не са съперници и затова трябва да запазим политиката на сближаване като отделно звено.“, каза Христова.
Както отбелязва кметът на община Габрово, благодарение на кохезионната политика в различни европейски региони се реализират конкретни проекти, които променят ежедневието на хората – „пътища, болници, иновации“. Именно тези резултати показват значението на активното участие на градовете в европейските политики.
Политиката на сближаване на Европейския съюз е сред най-видимите за европейските граждани и на практика, съществува риск тя да загуби своята същност – „най-демократичната, приобщаваща и териториално обоснована политика на Европа“. Основният проблем е възможната промяна в начина, по който се планират европейските програми: „Това, което досега е било съвместно разработено, и базирано на местните условия, може да се превърне в национални планове, създавани на принципа „от горе надолу“ с ограничено местно участие. Днешният дебат не е само за по-добро управление – той е за доверието и демокрацията в нашата Европа“. – допълни още ръководителят на българската делегация в КР.
Подобна тенденция вече е наблюдавана при плановете за възстановяване и устойчивост. Натрупаният опит от тези механизми показва, че когато местните власти не са активно включени, резултатите страдат. Акцент бе направен върху принципите, които трябва да ръководят европейските институции, а именно – многостепенно, споделено управление и изграждане на партньорство.
По време на дебата – обсъждането засегна и новия индустриален акт, който цели ускоряване на разрешителните процедури и подкрепа за зеления преход на енергоемките отрасли. Подчертано беше, че успехът му ще зависи от ефективното прилагане на регионално ниво.
Опростяване, навременно изпълнение и качество
Членовете на КР обсъдиха необходимостта от рамка, ориентирана към резултатите, която подобрява обществените поръчки, основани на стойност, подкрепящи иновациите, устойчивостта и конкурентоспособността. Обществените поръчки представляват около 14% от БВП на Европейския съюз, като близо 45% се управляват от местните и регионалните власти. За да се отключи пълният им потенциал като стратегически инструмент, е нужно преодоляването на нарастващата правна сложност и административна тежест, както и консолидиране и опростяване на основните принципи. Например, въвеждането на „принципа на резултата“ би насочило публичните разходи към навременно изпълнение, качество и съотношение цена-качество, като същевременно намали рисковете от съдебни спорове. Това би помогнало на администрациите да се съсредоточат върху същността, а не върху формалностите, като същевременно напълно запазят прозрачността, равното третиране и пропорционалността.
Черноморският регион и регионалните инициативи
По време на европейския политически дебат в Брюксел, кметът на община Варна – Благомир Коцев очерта нова, амбициозна визия за бъдещето на Черноморския регион, като взе участие в Пленарната сесия с доклад, представен на 05 март. В момент на геополитическа нестабилност, неговото послание се сформира около идеята за това, че за да имат истински напредък по отношение на сигурността, европейските държави трябва да преминат отвъд политическите рамки и да вложат реално съдържание в стратегическия подход на Европейския съюз.
Коцев дефинира Черно море не просто като водна граница, а като „критичен коридор, свързващ Североизточна и Югоизточна Европа с Кавказ и Централна Азия“. Заедно с това, във връзка с текущото състояние на региона, той допълни: „Състоянието на транспортната инфраструктура по черноморското крайбрежие на ЕС е далеч от идеалното“. България и Румъния имат „остра необходимост“ от инвестиции, защото логиката на сигурността е обвързана с икономиката: „Уравнението е просто: добрата публична инфраструктура е равна на бързи и сигурни коридори за търговия, транспорт и отбрана“.
През втория ден на заседанието бе засегната и темата за критичната роля на европейските градски мрежи и регионалните инициативи за интеграцията на градовете от страните кандидатки за членство в ЕС. В свое изказване, г-жа Цветелина Симеонова-Заркин – общински съветник в Столична община, определи платформи като „Eurocities“ и „B40 Balkan City Network“ като мостове, помагащи на градовете от Югоизточна Европа да приложат европейските практики на управление и стандарти още в ранните етапи на процеса на присъединяване. Сътрудничеството в тези мрежи се фокусира върху области, които пряко влияят на качеството на живот, включително: демократичната устойчивост, местното икономическо развитие, дигитализацията и борбата с климатичните промени.
Стратегия за устойчивост на водите
Местните и регионалните лидери обърнаха внимание на последните наводнения в Югозападна Европа, които показват необходимост от по-силни капацитети за превенция, подготовка, реакция и възстановяване при бедствия. Бе проведен дебат, в който се призозвава Европейската комисия и държавите членки да прилагат подход „устойчивост по дизайн“, като системно включват оценките на риска от бедствия и уязвимостта в териториалното и градското планиране, както и в инвестиционните решения.
Приетото, на сесията, становище призовава управлението на водните ресурси да бъде интегрирано във всички политики на ЕС чрез прилагане на т.нар. „воден тест“ към европейското законодателство и чрез специално финансиране в бъдещия бюджет за региони, изправени пред водни предизвикателства. Необходимо е прилагане на принципа „замърсителят плаща“, внедряване на модерни технологии за пречистване и мониторинг на водите, както и ограничаване на PFAS („вечни химикали“).
Дигитализация
Строгите изисквания за документация и сложните критерии за допустимост продължават да обезкуражават МСП, стартиращите предприятия и организациите на социалната икономика по отношение на възможностите за участие в обществени поръчки. Делегатите призовават за пропорционални изисквания на документацията, по-голяма гъвкавост за малките договори и по-ясни, хармонизирани правила, както и за разчитане на капацитета на други субекти.
Подкрепата за развитието на цифрова инфраструктура, която улеснява обществените поръчки, и по-оперативно съвместими набори от данни, основани на общи стандарти, както и разработването на инфраструктура за данни за обществени поръчки в целия ЕС ще бъдат от съществено значение за осигуряване на по-голяма прозрачност, наблюдение в реално време и ефективна оценка на изпълнението.
Среща на българските делегати с Председателя на Комитета на регионите
Малко преди началото на пленарната сесия се проведе и работна среща на българските представители от семейството на европейските социалисти с председателя на Европейския комитет на регионите Ката Туто. В разговора основен акцент бе поставен върху бъдещето на кохезионната политика на Европейския съюз в контекста на нарастващото напрежение между Европейската комисия и значителна част от държавите членки относно нейния обхват и финансиране след 2027 г. В хода на срещата бяха засегнати и политическите перспективи пред Европа, включително предстоящите избори в България и Унгария, които бяха определени като важен тест за бъдещото развитие на прогресивните политики в региона.
/ДБ/
/ЙБ/