- МВР и Окръжна прокуратура в Търговище са информирани за престъплението, МОСВ и РИОСВ – Шумен остават в готовност за съдействие
Разследва се пореден случай на намерен застрелян екземпляр от вида черен лешояд (Aegypius monachus) в България, намерен в района на с. Зелена Морава, Община Омуртаг, Област Търговище. Това е петият случай на отстрел на черен лешояд от началото на възстановяването на вида през 2018 г. Смъртта на птицата е установена от екип на неправителствената организация „Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ)“, по сигнал от сателитния предавател от пръстен ММ, с който птицата е била обозначена и наименована Добруджа от екипа на сдружението.
При посещението на място мъртвата птица е открита близо до асфалтов път, на който е намерено и блъснато от кола куче. Първоначалната версия на екипа на ФДФФ е, че това е пътен инцидент и птицата вероятно е блъсната от кола, докато се е опитвала да се храни от трупа на блъснатото на пътя куче. Предвид очевидната на пръв поглед липса на престъпление, не са уведомени органите на МВР, а останките от тялото са изпратени за допълнителен оглед и анализ в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора. Рентгеновата снимка установява 15 сачми в тялото на птицата, което ясно означава, че тя е била обект на криминално деяние – отстрел.
Деянието представлява умишлено умъртвяване с огнестрелно оръжие и е престъпление по Наказателния кодекс, за което се предвижда наказателна отговорност лишаване от свобода до пет години, както и глоба до 20 000 лева (чл. 278 д).
Загиналият екземпляр е освободен по проект за възстановяване на вида в Стара планина и е от първите, които са загнездили в България след началото на опитите за възстановяване на вида. Проектът е финансиран от Европейския съюз по програма LIFE и се изпълнява от СНЦ „Зелени Балкани“. ФДФФ е партньор за региона на Котленска планина. Загубата на тази птица е с особено голямо значение, защото е част от една от трите успешни размножителни двойки, които през 2025 г. в Котленска планина отгледаха малки – най-успешният гнездови сезон за черния лешояд в района от началото на програмата за възстановяване на вида в страната.
Настоящото посегателство има особена тежест, предвид че е извършено срещу вид, изчезнал като гнездящ в страната и възстановен в рамките на последните 10 години след продължителни усилия за възстановяване на популацията в страната и минимизиране на заплахи като умишлен отстрел, бракониерство и отровителство, за което са инвестирани значителни средства от ЕС, както и човешки усилия.
МВР и Окръжна прокуратура в Търговище са информирани за престъплението. МОСВ и РИОСВ – Шумен остават в готовност за съдействие, като проблемът с бракониерството (отстрел и отровителство) на защитени видове от програмите за възстановяване предстои да се дискутира с останалите отговорни институции и организации – Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), Съюз на ловците и риболовците в България и Български ловно-рибарски съюз.
Черният лешояд е защитен вид, включен в Приложение 3 към Закона за биологичното разнообразие с категория „изчезнал“ в Червената книга на Република България (2015). Програмата за възстановяване на вида в страната започва през 2018 г., когато със заповед на министъра на околната среда и водите е утвърден План за действие за опазване на черния лешояд (Aegypius monachus) в България за периода до 2028 г.: https://www.moew.government.bg/bg/priroda/biologichno-raznoobrazie/zastiteni-vidove/planove-za-dejstvie/).
В миналото видът се е срещал в Родопите, Рила, Пирин, Западните погранични планини, Стара планина, Витоша, планини около Софийско поле, в равнинните части на страната – Добруджа, Лудогорието, Шуменско и Провадийско плато, Дунавска равнина и Югоизточна България. Около 1960 г. черният лешояд вече почти не се среща в страната. След дълга пауза последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 година в района на язовир „Студен кладенец“. Целенасочените усилия за възстановяване на този вид в България чрез повторното му въвеждане започват през 2005 г. Усилията за ограничаване на заплахите, осигуряване на безопасна храна на изкуствени площадки, поддържане на адаптационни волиери и мониторинг са постоянни и до днес.