Ръководството на НСОРБ обсъди с Парламентарната комисия по култура и медии управлението и финансирането на културните институции

С разбиране на отговорността за развитие и подкрепа на местните културни институции и политики протече първата среща на ръководството на НСОРБ с Парламентарната комисия по култура и медии. На нея представителите на Сдружението поставиха няколко принципни въпроса. Макар културата да се приема като един от най-важните сектори, наред с образованието и здравеопазването, все още не е осмислена с национална стратегия, която да даде ясна визия за целите, посоките за развитие и задачите на различните културни институции. Секторът се нуждае от преразглеждане на начина на планиране и разпределение на бюджетните средства и от координираност на действията на държавата и общините за постигане на ясни цели и критерии.

Все по-настоятелно се поставя въпросът за превръщането на читалищната мрежа в съвременна и адекватна за нуждите на общностите институции, натоварени с културно-просветна и социална роля.

Участниците в срещата бяха единодушни за ролята на тези традиционни институции и дълбоката им обвързаност с миналото и традициите, за приноса им като единствени културни средища в много от малките населени места. В същото време се съгласиха, че е необходима инвентаризация на регистрираните читалища, за да се откроят реално действащите. Заявено бе и съгласие за нуждата от законови промени, които да позволят категоризацията им по съвременни критерии, на базата на които да се промени начинът на финансиране – според реализираните дейности.

Кметът на Свищов д-р Генчо Генчев, председател на постоянната ресорна комисия към Сдружението, оцени ролята на проведения диалог, в който проблемите бяха поставени в пълнота. Той отбеляза, че откритите въпроси за дейността на читалищата се натрупват от години и все още няма никакъв отговор и решение. Кметът бе категоричен, че законът е остарял и с различни дефиниции, което го прави недействащ. Той постави и въпроса за контрол от страна на общините. „В случая ние се явяваме само касичка, която трябва да преведе целевата субсидия на читалището, обясни д-р Генчев и даде пример как едно читалище в общината взима цялата субсидия, а останалите изнемогват.

Председателят на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Тошко Йорданов потвърди, че има читалища само по документи и следва редовно да се проверява регистърът и да се види кои реално функционират. Той постави въпроса и за нуждата от подкрепа на читалищата извън пределите на България, които развиват родолюбива и полезна дейност.

„Не можем да си затваряме очите, че в читалищата има проблеми. Ако дефинираме точно какво очакваме от тях, ще вземем решение за оптимизиране на управлението им. Култура се прави във всяко населено място, тя е жива, когато ангажира възможно повече хора. И културните институции могат да функционират на територията на страната изключително и само с подкрепата на местната власт. Имате пълната ни подкрепа“, отбеляза народният представител Искра Михайлова.

Общините поставят настойчиво въпроса за финансиране на културните институции по ясни принципи и критерии – реализирани проекти, дейности, образователни програми, сътрудничество в различни сфери, проактивен маркетинг и въвеждане и разширяване на пазарно ориентирани подходи в работата на културните институции. Предлага се ясно дефиниране на дейностите, които се финансират чрез държавни стандарти. Сериозен брой утвърдени културни институции и трупи не получават държавно финансиране и дейността им се подпомагат само от общините. Такива са 51 исторически музея и галерии, театри, галерии, оркестри, 11 от общо 12-те представителни фолклорни ансамбъла в страната и др.

Проучване на НСОРБ за 2021 г. показва, че 49% от общините отделят за дофинансиране в сферата на културата много над 100 000 лв. годишно. В повече от 30 общини общият обем на средствата от местни дейности, насочвани за култура, превишават предоставяния от държавата ресурс.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчерта, че местните власти финансират изцяло общинските театри и библиотеки и не разчитат на нито един лев от държавата. Според нея е нужна такава система на финансиране, че парите да достигат до всички културни институции, а не само до държавните и да е ясно за какво се дават тези пари. Действащият модел е изключително архаичен, разпределението на средствата във функция „Култура“ е неравномерно, да се изравнят условията за регионалните и общинските културни институции, настоя Силвия Георгиева.

За справедливото разпределение на средствата е необходимо да се създадат и поддържат актуални регистри със задължение за вписване на културните институции.

Предложенията на Сдружението и общините засягат и нуждата от дигитализация в културните институции, въвеждане на изискване за образователни дейности и задължително увеличаване на възнагражденията и въвеждане на системно повишаване на компетенциите на кадрите в сферата на културата.

На срещата с Парламентарната комисия по култура и медии НСОРБ постави въпроса за подкрепа на общинските културни инициативи чрез Националния културен календар на МК. По данни на Сдружението, над 80% от общините системно подават информация за включване в календара, но едва 35 общини за последните 4 години са получили одобрение.

Предлагат се промени в осигуряването на достъп на общинските културни институции до национални програми за реновиране на сградния фонд и осигуряване на съвременно техническо оборудване, както при подготовката на новите европейски програми за периода 2028-2034 г. залагане на средства за социализация и интеграция на наследството чрез въвеждане на иновации съвременен дизайн, създаване и предлагане на интерактивно съдържание и разширяване достъпа на културните институции до средства по Националните програми за развитие на образование за възлагане на просветните функции.

Със заместник-министъра на културата Георги Султанов представителите на НСОРБ коментираха двете схеми за предоставяне на безвъзмездна помощ за подкрепа на провежданите от общините културни политики по програма „Ново поколение местни политики за култура“, чието обявяване бе планирано за ноември 2024 година. Сдружението многократно настояваше пред Национален фонд „Култура“ и Министерство на културата за подготовката и своевременното обявяване на двете схеми, предвид крайния срок за изпълнението на НПВУ до август 2026 г. Сериозното забавяне при реализирането на схемите и по трите заложени в НПВУ програми, по които няма договорени средства, по всяка вероятност ще доведе до загубата на ресурса.

Предложението е двумесечен прием за кандидатстване и реализация на инвестициите от общините до 31 декември 2025 г. При отчитане на двумесечния прием на проектите, оценката им, която е до 3 месеца по нормативна уредба, и договарянето им, отнемащо около 2 месеца, става ясно, че до края на годината няма практическа възможност за изпълнението на общинските проекти.

В срещата с Парламентарната комисия по култура и медии участваха Генчо Генчев – председател на комисията по култура на НСОРБ и кмет на община Свищов; заместник-председателите на комисията: Павел Попов – заместник-кмет на община Варна; Вероника Тодорова – заместник-кмет на община Троян; Даниел Стойнев – заместник-кмет на община Земен; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на НСОРБ; Теодора Дачева – зам.-изпълнителен директор на НСОРБ.

/МБ/