Утре ще бъде внесен втория удължителен закон за бюджета. Основният акцент в него ще бъде срокът, който няма да е до 31 март, а ще остане в сила до приемането на нов редовен бюджет за 2026 г.Това съобщи служебният финансов министър Георги Клисурски по време на 39-ото Общо събрание на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ). В рамките на форума представители на местната власт поставиха въпроси, свързани с действието на удължителния закон за бюджета, инвестиционните разходи и гарантирането на държавните трансфери.
Министърът уточни, че широко използваният израз „1/12“ не описва напълно предложения механизъм. Вместо лимит, обвързан с разходите за същия период на миналата година, се предвижда общините да могат да харчат до размера на реално постъпилите собствени приходи. За текущите разходи няма да е необходимо решение на общинския съвет, докато капиталовите ще подлежат на изрично одобрение от местния парламент.
По думите на Клисурски приоритет остава ускореното разплащане по проектите, които са получили зелена светлина от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и са преминали към Българска банка за развитие. В момента около 200 млн. евро очакват превеждане към приблизително 180 общини.
Общият финансов ресурс по инвестиционната програма, заложен в рамките на удължителния закон, възлиза на между 450 и 460 млн. евро (близо 900 млн. лв.), като част от сумите вече са изплатени. Финансовият министър призна, че досега е липсвала достатъчно ясна и предвидима процедура за реализация на националната инвестиционна програма и декларира намерение за по-добра координация с местните власти.
От своя страна представители на общините предупредиха, че при отсъствие на приет държавен бюджет капиталовите им програми могат да се окажат сериозно затруднени. Кметове настояха целевата субсидия за капиталови разходи да се предоставя регулярно, както в предходни години, за да се даде възможност за стартиране на обществени поръчки и строителни дейности още през първото полугодие.
Клисурски посочи, че в сегашния вариант на удължителния закон не е предвидена отделна целева капиталова субсидия, като идеята е недостигът да се компенсира чрез използване на собствени приходи и средства от инвестиционната програма. Той допусна, че в процеса на обсъждане са възможни корекции.
По темата за повишението на минималната работна заплата министърът обясни, че в закона е заложена йерархия на плащанията, като възнагражденията и осигурителните вноски са с най-висок приоритет. Възможността за покриване на част от разходите със собствени приходи остава, но според него това създава допълнително напрежение за местните бюджети.
Кметове поставиха и въпроса за редовността на трансферите – изравнителната субсидия, средствата за местни дейности и за лична помощ, като настояха за по-голяма предвидимост и гаранции за навременно финансиране.
Обсъдена бе и темата за възстановяването на ДДС по приключени проекти, финансирани чрез Държавен фонд „Земеделие“. Финансовият министър заяви, че средствата се планира да бъдат включени в редовния бюджет, като увери, че въпросът ще бъде разгледан с особено внимание, тъй като редица общини чакат възстановяване на суми още от септември.
В хода на дискусията беше засегната и предстоящата промяна в такса „битови отпадъци“, включително необходимостта от по-дълъг подготвителен период и осигуряване на финансиране за техника и системи за индивидуално отчитане.
Ръководството на НСОРБ заяви, че Сдружението ще изпрати официална позиция с конкретни предложения по текстовете на удължителния закон, сред които и вариант за разчети и капиталови програми по модела от 2023 г., с цел да се гарантира нормалната работа на общините до приемането на редовен държавен бюджет.