Успение Богородично е един от най-големите християнски празници, почитани както от православни, така и от католици. Той е посветен на смъртта на Божията майка, която според Светото писание, напуска земния живот на 64-годишна възраст.
Преданието разказва, че докато се молила на Елеонската планина, на Богородица се явил Архангел Гавраил с палмова клонка, за да й възвести, че след три дни ще се пресели в Царството Небесно. С радост приела вестта Божията майка, като последното ѝ желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието ѝ се изпълнило и на третия ден ангелите слезли да вземат душата ѝ.
Светата Дева била погребана в пещера край Гетсиманската градина, а входът ѝ бил затворен с камък. Няколко дни по-късно, когато камъкът бил отместен, открили само плащеницата ѝ – тя била възкръснала и се преселила при своя Син.
В България празникът е особено почитан и е известен като Голяма Богородица, а в Родопите – като Голяма Чьорква. Във всички православни храмове се отслужва тържествена литургия, водосвет и специално въздигане на хляба, защото според библейските сказания, Богородица се явила пред апостолите, докато те благославяли хляба.
Култът към Богородица е дълбоко вкоренен в българската традиция. Тя е почитана като лечителка, покровителка на майчинството, брака и семейството, защитница на бедни и онеправдани. Вярва се, че помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки и жените, които все още нямат деца, не бива да се занимават с ръчна женска работа. Те посещават църквата, палят свещ за Божията майка и поднасят дарове – ръчно изработени кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички, и закачат малки метални изображения на бременна жена или пеленаче с надеждата скоро да забременеят и родят. След службата раздават за здраве богородични пити.
От Голяма Богородица до Малка Богородица (8 септември) народната традиция забранява на жените да тъкат, сноват, плетат и шият, за да е здраво семейството. Вярванията в лечебната сила на Богородица са в основата на много обреди. Болни и недъгави обещават дарове за църкви и манастири, носещи името ѝ, ако получат изцеление.
Голяма Богородица е и патронен празник. В селищата с църкви или манастири, носещи името на светицата, се организират сборове и курбани. Трапезите се нареждат на стари черковища, оброчища, край лековити извори, параклиси или в дворовете на църкви и манастири.
На този ден се правят и родови срещи, свързани с курбан за живот, здраве, плодородие и против болести. В образа на Св. Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки. До Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е приключил жътвата, както гласи поговорката: „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.“
На Успение Богородично се смила от новото жито и се приготвят обредни хлябове. Прави се и прогноза за реколтата – ако вали дъжд, се вярва, че следващата година ще е плодородна. На празничната трапеза се слагат жито, царевица, варена тиква, пита, каша от пиле, диня, грозде. Именниците Мария, Мариана, Марио приемат гости.
В България има над 200 църкви и манастири с патрон „Успение Богородично“, сред които Бачковския, Троянския и Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“. На храмовия празник се стичат множество вярващи, отслужва се водосвет, дават се курбани, носят се дарове и се поднасят цветя пред иконата на Божията майка.