За първи път целият състав на смесения хор на катедралния храм „Св. Александър Невски“ пя в БАН
150-годишнината от рождението на Добри Христов беше отбелязана на 15 декември в Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) и в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. Честването беше организирано от сектор „Музика“ на ИИИзк и Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ с благословението на Негово Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски, и включваше научна конференция и концерт на Смесения хор към катедралния храм.
Научната конференция „Добри Христов и неговото време“ създаде активен диалог между изследователи от ИИИзк, НМА „Проф. Панчо Владигеров“, СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и други научни институции около делото и присъствието на тази забележителна личност в българската музикална култура. Докладите представиха нови изследвания върху работата и въздействието на Добри Христов в композиторското творчество (светско и църковно), изследванията на музикалния фолклор и църковната музика, музикалното обучение, хоровото дело.
Концертът на Смесения хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“ с диригент Георги Еленков беше посветен на годишнините на Добри Христов (150 години) и Ангел Попконстантинов (120 години) – и двамата свързали съдбите си с този хор. Църковните произведения в програмата, свързани с важни моменти от историята на хора, бяха обединени в три блока. В първия прозвучаха части от „Литургия на св. Йоан Златоуст“ от Добри Христов, вторият представи творби от „Сборник с литургийни песнопения“ на Ангел Попконстантинов. Концертът завърши с композиции от късното творчество на Добри Христов, предназначени за богослужебното последование на Всенощното бдение.
Приветствие към организаторите и участниците поднесе зам.-председателят на Българската академия на науките проф. д.н. Емануел Мутафов в присъствието на Негово преосвещенство Епископ Герасим, председател на църковното настоятелство на ПКСХП „Св. Александър Невски“. „Значима е и ролята на Добри Христов като обществен деец, поддиректор на Народния театър, съосновател и диригент на светски и църковни хорове. Паралелно с това той е задълбочен изследовател на българската народна музика, водещ автор на учебници, професор в Музикалната академия и дописен член на Българската академия на науките от 1930 г.“, подчерта зам.-председателят на БАН. „Неговото музикално и теоретично мислене е ново, силно, ярко и оказва мощно влияние върху процесите на модернизиране и професионализиране на българската музикална култура“, каза още в приветствието си проф. Мутафов.