„Кодирането“ им в алгоритъма на изкуствения интелект е най-важният приоритет пред правозащитната институция
13 април 2025 г.
Днес, 13 април 2025 г., се навършват 20 години от избора на първия омбудсман на Република България.
Това е време на равносметка, време на съзидание, време, в което институцията под ръководството на четирима успешни омбудсмани се утвърди като важен и незаобиколим фактор не само у нас, но и в международен план.
За две десетилетия националната правозащитна институция изгради и разви експертен капацитет за работа в интерес и защита на правата и свободите на гражданите и днес тя е припозната като техен авторитетен, отговорен и активен застъпник. Застъпник и посредник, който през годините създаде пряка връзка на доверие и уважение за подкрепа на всеки човек и на неговия конкретен проблем, но и за решаването на наболели общественозначими казуси.
Фактите говорят сами – през изминалата година към институцията за помощ, съвет, защита и подкрепа са се обърнали над 13 000 граждани с жалби. Това не е просто суха статистика, защото зад всяка жалба и сигнал стои реален човешки проблем, който служителите на омбудсмана, с безспорния си професионализъм, експертиза и отдаденост разрешиха. За целия 20-годишен период експертите от институцията са оказали съдействие на десетки хиляди.
Каква е предисторията? Първият Закон за омбудсмана е приет през 2003 г., влиза в сила от 1 януари 2004 г., но прилагането му започва едва през 2005 г., когато първият омбудсман – Гиньо Ганев (2005-2010 г.), е избран от Народното събрание. Той полага основите на институцията като сформира екип от професионалисти, някои от които и до днес работят в институцията.
По негово време, чрез поредица от конституционни и законови промени, първоначално ограничените правомощия на омбудсмана след влизането в сила на Закона са разширени и институцията придобива пълноценна роля в областта на защитата на правата на човека. Така омбудсманът вече не само се произнася по индивидуални жалби и сигнали или по своя инициатива прави проверки за конкретни нарушения, но придобива нови възможности за въздействие върху институциите в интерес на гражданите.
През 2006 г., с промени в Конституцията на Република България, мандатът на омбудсмана като независим конституционен орган допълнително се разширява. С разпоредбата на чл. 91а институцията получава правомощието да следи за състоянието на правата на човека и за прилагането на правозащитните стандарти, както и да дава своите оценки и препоръки в тази насока. Тогава придобива правомощия да отправя искания до Конституционния съд, когато са нарушени права и свободи на гражданите.
От 2007 г. с промени в Закона за съдебната власт омбудсманът може да отправя и искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление до Върховния касационен съд и/или Върховния административен съд.
С изменения в Закона за омбудсмана през 2012 г. по времето на омбудсмана Константин Пенчев (2010-2015 г.) в съответствие с принципите относно статута и правомощията на националните институции за защита на правата на човека (т. нар. „Парижки принципи“), приети с Резолюция от Общото събрание на Обединените нации на 20 декември 1993 г. (A/Res/48/134), омбудсманът получава нов мандат и поема изпълнението на функциите на Национален превантивен механизъм (НПМ), съгласно Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Тогава омбудсманът на Република България е акредитиран от Международния координационен комитет на националните институции за насърчаване и защита правата на човека към ООН.
Създава се ключова дирекция НПМ, чиято функция е да проследява, проверява и оценява спазването на правата на човека в затворите и затворническите общежития, следствените арести, държавните психиатрични болници, центровете за настаняване на бежанци и специалните домове за временно настаняване на чужденци, в арестите за 24-часово задържане към Районните полицейски управления и в центровете за настаняване от семеен тип за деца и възрастни.
През същата 2012 г. на омбудсмана е възложен мандат да защитава и правата на детето. По този начин омбудсманът поема ролята на гарант, че действията на отговорните институции ще бъдат съобразени с националните и международните стандарти, установени в националното законодателство и в международните договори, по които Република България е страна. Омбудсманът се ангажира с действия за популяризирането на правата на детето. На институцията е предоставена възможност да отправя препоръки до Министерски съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека, както и да дава становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на основни права и свободи.
Законът предоставя право да сезират омбудсмана и юридически лица, създадени в обществена полза, чиито предмет на дейност включва защитата на правата на човека.
По времето на омбудсмана Мая Манолова (2015-2019 г.) в Закона за омбудсмана през 2018 г. на институцията са предоставени допълнителни правомощия – да приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи на гражданите не само от страна на държавните и общинските органи и техните администрации, или от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, но и от частноправни субекти. Така при изпълнение на това си правомощие омбудсманът вече може да отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти.
От 2019 г. по реда на Закона за хората с увреждания е добавена допълнителна функция към правомощията на омбудсмана. Създава се Съвет за наблюдение, в който са включени още Комисията за защита от дискриминация, представители на неправителствени организации на и за хора с увреждания и на БАН, за осъществяване на мониторинг, насърчаване и защита на правата на хората с увреждания по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Мая Манолова прави институцията видима, разпознаваема, проактивна като изнася работата на терен с организирането на мобилни приемни и такива в малките населени места. Заедно със своя заместник Диана Ковачева през 2019 г. нареждат България до държавите, които разполагат с национална институция за защита на правата на човека, която отговаря на най-високите стандарти на ООН, което е успех не само за омбудсмана, но и за цялата държава.
Акредитацията с най-високия правозащитен статут – „А“, за национална институция за защита правата на човека по стандартите на ООН е доказателство, че институцията на националния омбудсман работи в пълно съответствие с изискванията на Парижките принципи на ООН за правозащитните институции.
Статут „А“ предостави възможност на българския омбудсман да участва и да изразява позицията си в заседанията на всички комитети по правата на човека на ООН, както и в Съвета по правата на човека.
Омбудсманът Диана Ковачева (2019-2024 г.) надгражда постигнатото – през 2021 г. тя е избрана в управителните органи на световната и европейската организации на националните правозащитни институции – GANHRI и ЕNHRI. Европейските представители в ръководството на световната мрежа са само четирима, един от които е българският омбудсман. Престижният избор дава възможност на омбудсмана на Република България да допринася за по-ефективната работа на правозащитните институции, както и за това, проблемите на българските граждани да бъдат чути по-ясно и да се търсят най-оптималните решения от най-високо международно ниво. Диана Ковачева е първият омбудсман, изслушан от два комитета на ООН – за правата на детето и за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените.
От 4 май 2023 г. с изменение в Закона за омбудсмана правомощията на институцията са разширени допълнително с възлагане извършването на външен одит на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която се явява централен орган за външно подаване на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). С приемането на ЗЗЛПСПОИН страната ни транспонира Директива (ЕС) 2019/1937. За тази цел в институцията на омбудсмана е създадена нова дирекция „Одит на дейността по работа със сигнали и защита на сигнализиращите лица“, която през 2024 г. успя да изгради капацитет за работа и да създаде правила за провеждане на независим външен одит на дейността на Централния орган за външно подаване на сигнали и защита на лицата в Република България по чл. 19 от ЗЗЛПСПОИН.
В навечерието на честването на 20-годишнината от избора на първия обществен защитник, националната правозащитна институция е в очакване да бъде избран петият омбудсман на Република България. Едногодишният период на работа на институцията без избрани омбудсман и заместник омбудсман – тъй като проф. Ковачева бе избрана за съдия в ЕСПЧ и напусна поста предсрочно, а заместник-омбудсманът Елена Чернева – Маркова подаде оставка по лични причини, отново доказа, че гражданите гласуват високо доверие в правозащитната институция – изградено през годините, то остава трайно, гражданите продължават да подават жалби и да търсят съдействие за своите казуси.
Екипът на омбудсмана в тази извънредна ситуация работи все така отговорно и компетентно изпълнява задълженията си в интерес на хората – като регистрира, разглежда и консултира сигналите на граждани и техните организации, отправя препоръки, извършва проверки, самосезира се при необходимост, организира приемни, изразява публично позиции и изготвя становища до компетентните местни и държавни органи.
Затова, в интерес на гражданите и демократичните ценности, е важно начело на институцията да застане опитен правозащитник, който да бъде на нивото на своите предшественици. Летвата е вдигната високо и всеки компромис с личността на омбудсмана ще бъде компромис за сметка на ценностите и правата на гражданите.
Най-голямото предизвикателство пред новия омбудсман обаче е в очакването той да има уменията, познанията и визията за адекватни действия в контекста на изкуствения интелект и защитата на човешките права. Защото, както отбеляза бившият омбудсман проф. Диана Ковачева: „Безспорно системите за изкуствен интелект (СИИ) имат огромен потенциал да помагат на човека и да допринесат за неговото благосъстояние и здраве, но същевременно те могат да излязат извън контрол и да нанесат непредвидими вреди“.
Фактите са тези – животът без изкуствен интелект е вече немислим, ползите са огромни и абсолютно безспорни. Но „изкуственият разум“ не притежава характерните единствено за човека съзнание, емоции, емпатия. Засега няма никакви гаранции, че посоката, в която ще се развиват СИИ ще е изцяло в интерес на човека и че неговите права ще бъдат напълно защитени. И тук е ролята на омбудсмана – да следи и да противодейства с всички законови инструменти на възможни изкривявания и потенциални рискове. Такива могат да бъдат липсата на прозрачност на процеса на вземане на решения, дискриминация, нарушаване на правото на личен живот, злоупотреба с лични данни или престъпна употреба на СИИ и много други.
Така че сред най-важните задачи на следващия, а и на всички омбудсмани оттук-нататък е, използвайки СИИ, не само да не „роботизира“ подхода при решаване проблемите на гражданите, защото така е по-лесно и по-бързо, но да следи и да се противопоставя на подобен подход от страна на държавните органи, местната администрация и частноправните субекти. Защото, въпреки новите реалности на живот с изкуствен интелект, бъдещето трябва да принадлежи на хората, а не на машините. Наблюдението и оценката на СИИ от страна на омбудсмана трябва да бъдат непрекъснати, за да не се допускат нарушения на правата на хората.
В този смисъл „кодирането“ на основните права, включително и със законодателни промени, тяхната защита и стриктното им спазване при използването на изкуствен интелект, следва да бъде негов постоянен и неизменен приоритет