В периода 27-30 октомври в Страсбург се проведе 49-тата пленарна сесия на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа. Българската делегация бе представена от г-жа Елена Балтаджиева – кмет на община Каварна и ръководител на делегацията, г-жа Цветанка Йотина – кмет на община Мирково и г-н Тихомир Янакиев – кмет на община Созопол. Към делегацията се присъединиха и проф. д-р Христина Янчева – областен управител на област Пловдив и г-жа Веселина Стоянова – директор на дирекция „Канцелария на кмета и комуникации“, община Пловдив.
В началото на сесията Генералният секретар на Съвета на Европа – Ален Берсе и Специалният докладчик на ООН по въпросите на свободата на мирни събрания и сдружаване – Джина Ромеро отправиха официални обръщения пред членовете на Конгреса.
Заплахите срещу демокрацията и надеждите за нейното бъдеще бяха основната тема на встъпителната реч на Ален Берсе, който акцентира върху страха, който е проникнал в демократична система на Стария континент. Като бивш общински политик в кантон Фрибург и в общината Белфо, той подчерта значението на регионите и местните общности в демократичните общества на Европа: „Демокрацията не се случва само на международни срещи на върха, а и в общинските съвети – на терена, където избраните жени и мъже служат на своите общности.“ Той призова събралите се представители на местни общности от цяла Европа да се обединят и проявят решителност, подчертавайки, че „има само един път – този на демократичната смелост.“
Откриването на сесията в Страсбург отбеляза тържествено и 40 години от приемането на Европейската харта за местно самоуправление (ЕХМС), която е основополагащ документ, гарантиращ ефективността и демократичността на местното управление в страните членки.
„Нашата сесия се провежда в специален момент – 40-годишнината на Европейската харта за местно самоуправление. Тази харта, ратифицирана от 46-те членове на Съвета на Европа, установява разпоредбите, които трябва да се спазват, за да бъде местното самоуправление ефективно в нашите различни страни“, каза президентът на Конгреса – г-н Марк Кулс в своята реч.
„Нашият Конгрес редовно следи за нейното прилагане във всяка държава-членка. Това наблюдение, препоръките, направени от Конгреса, и политическият диалог, установен във всяка държава с всички нива на управление, допринасят за укрепване на местната демокрация в цяла Европа и подобряване на нейното качество“, добави той.
Дневният ред на сесията включи дебати за военния конфликт в Украйна, свързаните с него предизвикателства, пред които са изправени регионите на източната европейска държава, подготовката на градове и региони за кризи със сигурността, жилищната криза и проблемите, свързани с наркотиците в европейските общини, както и прилагането на ЕХМС и мисии за наблюдение на избори в няколко държави.
В мониторингов доклад относно прилагането на ЕХМС в Полша, Конгресът призова страната да продължи усилията си за децентрализация, да засили капацитета на местните и регионалните власти и да осигури разпределението на адекватни финансови ресурси. Акцент бе възстановяването на истински процес на консултации с националните асоциации на поднационалните власти чрез организиране на редовни заседания на Съвместната комисия, но също така се изразиха опасения, свързани с повторната централизация на компетенциите, обширното централно регулиране и недостатъчния финансов капацитет за набиране на висококвалифициран персонал.
Членовете на Конгреса обсъдиха и приеха декларация, посветена на атаките срещу свободата на словото в политическите събрания. Съдокладчиците Вероник Бертол (Франция, L, SOC/G/PD) и Петер Дрент (Нидерландия, R, EPP/CCE) подчертаха особеното значение на гарантирането на плурализма и правото на свобода на изразяване в демократичните общества. Те приветстваха ангажимента, изразен от държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Съвета на Европа за укрепване на демокрацията и доброто управление на всички нива в цяла Европа и за защита на върховенството на закона и правата на човека.
Декларацията обърна внимание на установената съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, според която насърчаването на свободния политически дебат е важна характеристика на демократичното общество и която признава, че свободата на изразяване е от най-голямо значение в този контекст. Конгресът настоятелно призова всички държави-членки на Съвета на Европа да спазват изцяло стандартите на Европейската конвенция за правата на човека, че наказателните производства никога не трябва да се използват като репресивна мярка срещу лица, изразяващи възгледи, противоречащи на тези на властите.
Представителката на Малта – Алисън Зерафа Сивели, парламентарен секретар по въпросите на местното управление представи приоритетите на малтийското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. В своето изказване Сивели подчерта значението на местните власти за прилагането на европейските ценности – демокрация, човешки права и правов ред – на практика, „в ежедневието на гражданите“.
Делегатите разгледаха предложения за реформа на Европейската седмица на местната демокрация – инициатива, насърчаваща диалога между гражданите и местните институции. Докладчикът Константинос Кукас отново постави акцент върху нуждата от по-голяма ангажираност на младежите и отвореност на общините към нови форми на участие.
Темата за сигурността също зае централно място. Под надслов „Подготовка на европейските градове и региони за кризисни ситуации“ се изказаха Олександър Прокудин, ръководител на Областната военна администрация на Херсон, Украйна, и Георг Майер, министър на вътрешните работи и регионалното развитие на Свободна провинция Тюрингия, Германия. Те споделиха опита на своите региони в условия на конфликт и миграционен натиск, подчертавайки ролята на солидарността и децентрализираните механизми за управление на риска.
Организиран бе и младежки панел „Младежкото участие: оформяне на демократичното бъдеще на Европа“. В дискусията се включиха представители на Конгреса и на Съвета на Европа, сред които Алисън Зерафа Сивели, Вероник Бертюол (Франция) и Нина Грмуса, председател на Консултативния съвет на Съвета на Европа по въпросите на младежта. В рамките на сесия България бе представена от младежкия си делегат в Конгреса – Мартин Величков.
В рамките на пленарната сесия бяха дискутирани и мониторингови доклади за прилагането на ЕХМС в Гърция, Република Молдова и Словения, както и за наблюдението на местни и окръжни избори във Финландия на 13 април 2025 г. и държавни избори в Хамбург (Германия) на 2 март 2025 г., след което Конгресът изнесе своите индивидуални препоръки към отделните доклади.
Проведоха се заседания на комисиите на Конгреса, като българската делегация взе участие в две от трите комисии – по управление и социално включване.
Членовете на Комисията по социално включване поставиха фокус върху ключови теми като равенство, човешки права и устойчиво развитие на местно ниво. Акцентът падна върху три доклада в процес на изготвяне, свързани с обезлюдяването на селските райони в Европа, гарантирането на социалните права на местно и регионално ниво и свободата на словото.
Особено внимание беше обърнато от страна на заместник-постоянния докладчик по правата на човека, Мелани Лепултие, която направи тревожно изявление и подчерта, че „в някои държави средства и фондове, предоставени от Съвета на Европа, се използват не за укрепване на демокрацията и приобщаването, а за подкрепа на анти-приобщаващи и дискриминиращи движения и организации“. По време на заседанието – Брайън Баатч (Германия, SOC/G/PD) бе избран за четвърти заместник-председател.
Комисията по управление одобри стратегия за възстановяване и реконструкция на Украйна на местно и регионално ниво. Стратегията очертава основните предизвикателства и приоритети на процеса, като взема предвид реформата за децентрализация и различните реалности и капацитет на регионите на украинската държава. Тя ще служи като основа за по-нататъшни тематични доклади и дейности. В допълнение, комисията по управление одобри и мандат за доклад за справяне с отсъствията от училище в европейските общности, както и прие доклад за прилагането на Европейската харта за местно самоуправление в Литва.
В рамките на заседанието на Комисията по мониторинг, делегатите разгледаха и писмо от Мартин Величков, младежки делегат от България по отношение тенденции на отстъпление от демократичното развитие в България, особено по отношение на независимостта на местното самоуправление. Сред акцентите в писмото са отстраняването от длъжност поради „несъвместимост“ на трима районни кмета в Столична община и двама във Варна, както и ареста на Благомир Коцев, кмет на община Варна на 8 юли 2025 г.
Комисията взе под внимание писмото и реши да предложи на Бюрото на Конгреса посещение в България за установяване на фактите, което би могло да бъде насрочено за началото на 2026 г.
Традиционното заседание на Камарата на местните власти бе наситено с ключови дебати и решения, очертаващи бъдещите насоки в управлението на европейските градове. В своята реч, председателят на Камарата Бернд Фьорингер подчерта значението на диалога и сътрудничеството между общините за укрепване на демократичното управление и социалното единство в Европа.
В рамките на панела „Решаване на жилищната криза чрез социални иновации“ съ-докладчиците Дорис Кампус (Австрия) и Джеймс Молони (Ирландия) представиха иновативни подходи за достъпно жилищно строителство. Бяха споделиха и успешни практики от градовете Валета и Бристол.
„Днес виждаме градове, където повече от 50% от населението трябва да плаща повече от 40% от доходите си за наеми, докато обикновено се препоръчват 30%. Жилището не е нито стока, нито изолирана област на политиката, а трябва да се разглежда като основен стълб на социалното приобщаване и предварително условие за достъп до заетост и социални услуги“, каза г-н Молони.
Конгресът призова местните и регионалните власти да разработят стратегии за жилищно настаняване, основани на задълбочени оценки на нуждите, да насърчават иновациите в социалното жилищно настаняване и да насърчават нови партньорства за разширяване както на новите жилищни комплекси, така и на използването на съществуващия жилищен фонд. Конгресът също така настоя националните правителства да осигурят адекватни ресурси и подкрепа, като подчерта необходимостта от разширяване на схемите за жилищна подкрепа до групите със средни доходи, за които жилищата стават все по-недостъпни.
/ДБ/ /ЯД/ /ИИ/