Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за предаването “Преди всички” на БНР заместник- министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов.
“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка“, заяви Павлов
Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.
„Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната“, посочи още Павлов. По неговите думи цените в лева и евро трябва да са една до друга, с еднаква големина и шрифт на буквите и да е ясно на потребителя коя цена в коя валута е.
“Съветвам ги да не избързват, защото още изчакваме това решение”, коментира Павлов по въпроса за търговците, които вече изписват цените и в евро. По думите му това може да е полезно за предварително ориентиране, но към днешна дата изискване за това все още няма.
Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът. Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”, допълни Павлов.
“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”, бе категоричен той .
Икономическият заместник-министър обясни, че вече е наблюдаван процеса по въвеждане на еврото в други държави. На места е имало между 0,2 и 0,4 процента пренебрежимо повишаване на цените заради некоректни търговски практики.
Именно за такива практики ще следи държавата със своите институции и има готовност дори за приемане на сигнали от граждани. Ще се извършват проверки, понякога и съвместни между различни институции.
“Без да искам по никакъв начин да се стресира бизнеса, добросъвестните търговци, но все пак да се гарантира, че наблюдението е целенасочено, за да няма некоректни търговски практики, за да не се допусне подобно повишаване на цени”, разясни зам.-министъра на икономиката.