Първата Национална карта на интелектуалната собственост в Република България

Източник: Лилия Йотова, НСОРБ

На 30 април в Аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) бе представена първата по рода си „Национална карта на интелектуалната собственост в Република България“. Тя е реализирана от УНСС и Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер „Проф. д-р Борислав Борисов“, в партньорство с Министерството на културата, Патентното ведомство, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България и Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България.

На събитието присъстваха президентът на Република България Румен Радев, представители на дипломатически корпус и на академичните среди, областни управители, кметове на общини и др. В приветствието си Президентът заяви, че науката, изобретенията, иновациите и технологичният трансфер са движещата сила на прогреса и дават възможност държавата да се движи във възходяща линия.

„Всички заявки за патенти, за изобретения и марки са израз на амбицията на една нация какво място ще заема на геополитическата карта на иновациите. Тази дейност трябва да бъде издигната като национален приоритет“, посочи държавният глава.

За първи път в България и в Европейския съюз имаме интерактивна карта в толкова важна сфера, заяви Радев. Той изрази задоволство от постигнатите резултати, защото те дават възможност за стратегически поглед и оперативни решения. Президентът определи направените изводи като “много сериозни”. Стоим в полето на плахите иноватори – не инвестираме достатъчно, допълни той. Според него, държавата трябва да има много по-голяма роля.

Президентът подчерта, че особено го притеснява дълбокото разслоение между София и останалите общини. Като друго тревожно явление той отбеляза твърде малкия брой заявки и резултати на университетите, които при това са подадени само от две трети от висшите училища в България. Трябва да засилим фокуса върху това да се изучава предприемачество, креативно мислене още в училище, смята Радев. 

Изследването бе представено с атрактивна презентация на виртуални асистенти. То включва 23 показателя, свързани с обекти на интелектуалната собственост. Изследователският екип отбелязва, че и броят на заявките за полезни модели системно намалява, като от 467 през 2020 г. спадат почти наполовина до 258 през 2024 г., независимо от обстоятелството, че през годините номиналният обем на финансирането на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) расте.

В България интензивността на НИРД, измерена като процент от разходите от брутния вътрешен продукт за 2023 г., е в размер на 0,79 на сто, което е под средното за ЕС ниво. В Австрия е 3,29 процента, в Гърция – 1,49 на сто, а средно за Европейския съюз е 2,22 на сто. Икономиката на България е ориентирана към сектори с ниска иновативна активност като туризъм, добивна промишленост, строителство, които не изискват голям брой технологични иновации, е посочено в националната карта.

Изследователите отчитат като положителна тенденция заявителска активност за поне един от четирите изследвани обекта на индустриална собственост – изобретение, полезен модел, промишлен дизайн и марка, на територията на всички области на страната за периода 2020-2024 г. Като положителен знак е наличието на читалища във всички 265 общини в страната, организирали културни или творчески дейности. Броят на музикалните колективи се увеличава от 52 през 2019 г. до 76 през 2023 г. Броят на рециталите и концертите също се увеличава, както и на театрите. 

Сред негативните тенденции е спадът в общия брой на радио и телевизионните оператори.

В България липсва последователна национална политика за насърчаване на научните изследвания през последните десетилетия, посочва изследователският екип. От ключово значение за националната конкурентоспособност е определянето на сектори в икономиката, които ще се развиват интензивно. Научно-изследователската дейност следва да се фокусира в научните области, подпомагащи секторите, определени за интензивно развитие. Стратегическото синхронизиране на националните приоритети в образованието с националните приоритети в икономиката би позволило целенасочена подготовка на кадри за националната икономика и целенасочена научноизследователска дейност в секторите, определени за интензивно развитие.

Сред говорителите на събитието бяха председателят на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов и председателят на УС на Националната асоциация на председателите на общински съвети и председател на ОБС-Велико Търново Венцислав Спирдонов.

Проектът има висока стойност за общините и за всички кметове, защото ще помогне да направят анализ на допуснатите грешки“, сподели Даниел Панов. Той отбеляза, че е изненадан от мястото на Велико Търново в първите пет позиции с марка в областта на хранително-вкусовата промишленост. Тук виждам ролята на местната власт, връзката с бизнеса и пазара на труда. Преди няколко години надграждахме в сферата на професионалното средно образование със създаване на нови специалности, свързани с хранително-вкусовата промишленост. Това, което направи местната власт, всъщност насърчи икономиката и надгради капацитета на компаниите, каза кметът.

Даниел Панов обърна внимание, че данните за читалищата, музеите и културно-просветната дейност отразяват работата на местната власт с културните институти. Кметът на Старопрестолната столица изрази надежда, че проектът да бъде надграждан, за да бъде полезен за всички.

Проблемите на общинско ниво, дефинирани от представените данни на отраслов и регионален принцип, могат да доведат до промяна на държавната политика по отношение на развитие на общините в тези насоки, смята председателят на ОБС-Велико Търново Венцислав Спирдонов. „Местната власт чрез насърчаване на иновациите, тяхната закрила и реклама като обекти на интелектуалната собственост ще привлича локални, национални и международни инвестиции, ще създава нови работни места и в крайна сметка ще има по-високи приходи в бюджета. Аз и колегите ми от местната власт сме убедени, че тази карта ще послужи като управленски способ при определяне на стратегическите приоритети за развитие на страната и възможността за разпределение на националните ресурси по целесъобразност, реформиране на държавни политики в областта на иновациите, образованието и науката и културата. Тя ще бъде важни и при осъществяване на локални инициативи за насърчаване на регионалната конкурентоспособност“, каза още Венцислав Спирдонов.   

Изследователският екип извежда и ключови препоръки. За общините те са две:

1. Насърчаване създаването на иновации на територията на общината и тяхната закрила като обекти на интелектуална собственост на създателите ѝ чрез:

• създаване на общински целеви фонд за насърчаване на иновативността в бизнеса и творчеството, формиран от дял на общинските данъци и такси;

• осигуряване на целево общинско финансиране на държавните такси за заявки за изобретения, полезни модели, марки и промишлени дизайни, когато заявителят е от територията на общината и отговаря на съответни местни критерии, подпомагащи местната икономика;

2. Реклама на обектите на интелектуална собственост, регистрирани на територията на общината, въз основа на критерии за развитие на общинската конкурентоспособност чрез:

• рекламиране на интернет страницата на общината в самостоятелен раздел “Обекти на интелектуална собственост от територията на общината”;

• включване в международната дейност на общината на раздел, посветен на популяризирането на местните иновации (защитени с патенти за изобретения, с регистрирани полезни модели и промишлени дизайни или местни книги, творчески колективи и техни изпълнения, създадени творчески произведения, изпълнения, записи, програми – защитени от системата на авторското право и сродните му права).

Част от събитието по представяне на Националната карта на интелектуалната собственост в Република България бе награждаването на пет общини – Велико Търново, Габрово, Столична, , Търговище и Трекляно.

 /МБ/