На 14 и 15 май се проведе 166-то Пленарно заседание на Европейския комитет на регионите (КР). Българската делегация бе представена от кметовете на общините: Монтана – Златко Живков, Гоце Делчев – Владимир Москов, Правец – Румен Гунински, Белица – Радослав Ревански, Попово – Людмил Веселинов, Разград – Добрин Добрев, Раковски – Павел Гуджеров, Сливница – Васко Стоилков, както и от общинския съветник в Столичен общински съвет Цветелина Симеонова-Заркин.
Основните дебати с членовете на КР бяха относно Европейско научноизследователско пространство; отношенията между ЕС и Обединеното кралство: перспективи за регионално и местно сътрудничество; бъдещето на бюджета на ЕС и процеса на присъединяване на Молдова към Европейския съюз. Приети бяха и редица становища.
Основни акценти от дискусиите
Пленарното заседание бе открито от европейския комисар по въпросите, свързани със стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева. Дебатът се фокусира върху необходимостта от по-широко финансиране в сферата на научните изследвания и разработването на иновации, които да бъдат съвместими с нуждите на обединена Европа. Европейският комисар подчерта: „Регионите и градовете са от съществено значение за високите постижения на Европа в областта на научните изследвания и иновациите“ и допълни, че насърчаването на сътрудничеството, укрепването на местните екосистеми и подкрепата на разнообразните таланти са част от общините усилия за позиционирането на ЕС като световен лидер.
Местните и регионалните лидери призоваха за по-силна роля в оформянето на Европейското научноизследователско пространство (ЕНИП) като акцентираха, че регионите са активни двигатели на политиката в областта на научните изследвания. Този призив е сред ключовите послания и на становище, изготвено от Мелани Кюнеман-Грунов по темата. Реализирането на пълния потенциал на ЕНИП изисква истинско многостепенно управление, като местните и регионалните власти играят активна роля в оформянето и прилагането на решения, базирани на място, които осигуряват осезаеми ползи в области като действията по климата, здравеопазването, индустриалната декарбонизация и цифровия преход.
Г-жа Захариева напомни, че само пет държави от ЕС са достигнали нивото от 3% от БВП за инвестиции в науката, изследванията и иновациите. Тя допълни, че ключът не се крие просто в публичното инвестиране, а в изграждането на стратегия, която да привлече капитали от частния сектор. Препратка бе направена към глобални лидери в развитието на изследванията, като Съединените американски щати и Китайската народна република.
Темата за по-силна и обновена политика на сближаване също беше сред акцентите в дискусиите. С приетото с единодушие становище местните и регионалните лидери очертаха как политиката на сближаване трябва да бъде модернизирана след 2027 г., за да се постигнат реформи, свързани с териториалните компетенции и нужди. Те поискаха реформиране на Европейския семестър с многогодишен териториален подход и подчертаха, че политиката на сближаване трябва да продължи да бъде в центъра на регионите.
Бяха изразени притеснения от предложението за индивидуални национални планове, свързващ ключови реформи с инвестициите на ЕС. Подчертано бе значението на запазване на регионалните програми като основни инструменти за предоставяне на средства по политиката на сближаване, тъй като местният подход е най-подходящ за идентифициране на предизвикателствата и нуждите, специфични за всеки регион. Следващата седмица становището ще бъде представено и на неформална среща на европейските министри, отговарящи за политиката на сближаване.
Нови собствени ресурси, силна и реформирана политика на сближаване и по-голям фонд за справяне с извънредни ситуации са сред основните искания на членовете на КР по отношение на дългосрочния бюджет на ЕС след 2027 г. Те посочиха, че само по този начин ЕС може да постигне резултати по належащи приоритети като сигурността и устойчивостта на климатичните промени, като същевременно подкрепя продължаващите предизвикателства, като например укрепването на социалното, икономическото и териториалното сближаване.
Отново бе подчертано противопоставянето на всякакви преки или косвени мерки за централизация в рамките на политиката на сближаване, както в текущия програмен период 2021-27 г., така и в следващия, а промените в оперативните програми трябва да останат доброволни. Членовете на КР призоваха политиката на сближаване да остане основен стълб на модела на растеж на ЕС и основната дългосрочна, децентрализирана инвестиционна политика за всички региони в МФР след 2027 г., с поне същото финансово разпределение в реално изражение като по настоящия дългосрочен бюджет.
Със становището на кмета на Барселона Жауме Колбони градовете и регионите от ЕС настоятелно призоваха Европейската комисия да представи амбициозен и конкретен европейски план за достъпни жилища, който да подкрепи усилията им за справяне с жилищната криза, засягаща градовете и регионите в цяла Европа. Като част от неотдавнашния междинен преглед на политиката на сближаване, Комисията наблегна на възможността държавите членки да препрограмират част от своите кохезионни фондове за достъпни жилища. Макар местните и регионалните лидери да приветстват признаването на мащаба на жилищната криза и необходимостта от подкрепа от ниво ЕС, те предупредиха, че пренасочването на ресурси само в рамките на политиката на сближаване няма да реши проблема. Следователно въвеждането на нови приоритети в следващия многогодишен бюджет на ЕС следва да бъде съпроводено с адекватно европейско финансиране. Наред с кохезионните фондове са необходими и други ресурси и инструменти за финансиране на инвестиции в жилищно строителство, които следва да се съсредоточат предимно върху увеличаване на предлагането на жилища.
Местните и регионалните лидери разгледаха и становище, засягащо предизвикателства в здравния сектор. Те подчертаха, че добре функциониращата здравна система е ключов стълб на социалната устойчивост на съюза. Недостигът на работна ръка в сектора изисква набор от персонализирани решения, тъй като коренните му причини варират в различните региони.
Представителите на местната власт предупредиха, че районите без добри медицински грижи обикновено изостават икономически, което представлява риск за стабилността и натоварва службите за спешна помощ. Те отбелязаха значението на здравословни работни места и удовлетвореността от работата като средство за привличане и задържане на служители, а ефективното лидерство определиха като ключов елемент, допринасящ за това.
В 19 от 27-те държави членки здравните системи са до известна степен децентрализирани. Регионите обикновено управляват болниците и са основни работодатели в здравния сектор. Тъй като местните и регионалните власти често са отговорни за здравеопазването, социалните грижи и други социални услуги, в становището се твърди, че те трябва да участват активно в разработването и прилагането на всички стратегии и планове на ЕС за работната сила в тези области.
Темата за ролята на градовете и регионите във външните отношения на ЕС също зае видно място в дебатите относно отношенията с Обединеното кралство и Молдова, както и на срещата на политическо ниво на Европейския алианс на градовете и регионите за възстановяване на Украйна. Срещата на Алианса бе съпътствана от еднодневен форум на 15 май за насърчаване на партньорствата между местните и регионалните власти на Украйна и ЕС. КР е съосновател на Алианса и изпълнява роля на негов секретариат.
В заключителната си фаза от Пленарното заседание, КР потвърди ангажимента си за по-сплотен, устойчив и по-близък до гражданите Европейски съюз в приета резолюция, очертаваща стратегическите приоритети на институцията за мандата 2025–2030 г.
В съответствие със Стратегическата програма 2024–2029 г. на Европейския съвет и Политическите насоки на Европейската комисия, КР подкрепи амбициозна, насочена към бъдещето програма, в която регионите и градовете са в основата на бъдещето на Европа.
Членовете на КР подчертаха, че икономическото, социалното и териториалното сближаване трябва да останат централен стълб на ЕС, като местните и регионалните власти играят ключова роля за постигането на стратегическите цели на Съюза.
/ДБ/
/МБ/