Източник: БТА – Михаела Димитрова, кореспондент на БТА в Добрич
На 19 и 20 юни 2025 г. в град Каварна се проведе форум на НСОРБ, тематично насочен към защитата на населението при бедствия.
Събитието включи в програмата си открито заседание на Постоянната комисия на НСОРБ по обществен ред, безопасност на движението и защита при бедствия и съвместно учение на структури на Главна дирекция ПБЗН и на общини. С любезното домакинство на Община Каварна и кмета Елена Балтаджиева, която е и заместник-председател на Постоянната комисия по обществен ред, безопасност на движението и защита при бедствия над 70 представители на общини от цяла България имаха възможността да получат актуална информация за взаимодействието на местната власт и структурите на МВР, за изпълнението на дейностите по Плана за използване на системата BG-ALERT и да дискутират необходими промени в Закона за защита при бедствия.
Участие във форума като говорители взеха Николай Николов, съветник на министъра на вътрешните работи, директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гл. комисар Александър Джартов, Емил Кабаиванов, член на УС на НСОРБ, кмет на община Карлово и представители на общините Бургас, Варна, Русе и Свиленград.
Заседанието бе открито от кмета на Общината-домакин Елена Балтаджиева, заместник-председател на ПК ОРБДЗБ, който приветства участниците и представи включените в дискусиите теми.
Съветникът на министъра на вътрешните работи Николай Николов направи презентация на тема “Защита на населението при бедствия – обща рамка на взаимодействието между структурите на МВР и общините”. В началото, той обърна специално внимание, че не трябва да подценяваме ситуацията, свързана с промените в климата.
Николай Николов сподели, че управлението при бедствия може да се разглежда като система, съставена от свързани помежду си елементи, които функционират заедно за осигуряване на възможно най-доброто управление при инциденти и събития от различен мащаб. Той подчерта, че познаването и разбирането на функциите на отделните елементи и вписването им в системата е ключово за управлението и ефективното реагиране при бедствия.
Николов посочи, че управлението при бедствия обхваща установяването на управление и ръководство, осигуряването на безопасност, определянето на приоритетите, оперативните цели и мерки, разработване и изпълнение на план за действие за справяне с бедствието.
“При получена достоверна информация, че се случва нещо, случило се е или има опасност да се случи, кметът на общината свиква общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия, като разпорежда оповестяване на членовете му. При наличие на информация и данни за застрашени хора при предстоящо или настъпило бедствие разпорежда извършване на предупреждение на населението в случай на приближаваща или непосредствена опасност”, обясни той.
Съветникът на министъра на вътрешните работи обърна внимание също и на обявяването и на отмяната на бедствено положение. Бедственото положение за цялата или за част от територията на общината се обявява със заповед от кмета със срок до 7 дни, като може да бъде удължен при необходимост след съгласуване с областния управител, като общият срок не може да бъде по-голям от 30 дни. Заповедта на кмета за обявяване на бедствено положение следва да бъде разгласена публично чрез средствата за масово осведомяване, да бъде публикувана на видно място на официалната интернет страница на общинската администрация. Копие от заповедта за обявяване на бедствено положение се изпраща незабавно до областния управител и на министъра на вътрешните работи. Бедственото положение би могло да се отмени предсрочно, при отпадане на обстоятелствата, послужили като основание за обявяването му, със заповед на кмета, каза Николай Николов.
В дискусията, се включи и членът на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Карлово Емил Кабаиванов. „Предизвикателствата на времето и климатичните промени ни задължават да бъдем подготвени и тренирани. Трябва да мислим, да правим стратегически планове и с щабовете да бъдем в кондиция, за да управляваме, когато се наложи с подкрепата на държавните институции и с някои промени в Закона за защита при бедствия, за да сме адекватни на предизвикателствата”, каза той. Емил Кабаиванов обърна внимание на изключителната важност на съвместната работа между институциите и на всички нива при възникване на бедствие. Той даде пример с големите наводнения в Карловско през 2022 г. и с последствията от тях. „Нито общината, нито друга структура може да се справи сама, когато стане такова бедствие.“ каза кметът на Община Карлово. Емил Кабаиванов сподели и за сформираната след това работна група с участието на членове на УС на НСОРБ и за последвалите срещи с централната власт, в които е обсъждано как да се подобри взаимодействието и да се избегнат сериозните последствия от бедствието.
Емил Кабаиванов очерта някои от основните проблеми по време и след бедствия и подчерта необходимостта от промяна на начина на финансиране на възстановителните работи в общините след бедствия. Освен за адекватно финансиране, той призова и за създаване на Държавна агенция “Защита при бедствия” към Министерски съвет, която да изпълнява националните политики по защита при бедствия, да координира дейностите на органите на изпълнителната власт, на юридическите лица и неправителствения сектор по превенция, реакция и възстановяване, да разработва предложения за усъвършенстване на нормативната уредба и да осъществява контрол по изпълнението на нормативните изисквания и координацията на компетентните институции на национално, областно и местно ниво.
За работа със системата за ранно известяване при бедствия и аварии BG-ALER са обучени 351 длъжностни лица, 103 служители от всички областни администрации и всички областни управители, каза по време на втората част на форума, директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) главен комисар Александър Джартов. Той допълни, че са обучени и 237 служители от 148 общини, както и един кмет на кметство. Главен комисар Джартов посочи, че има 81 общини, които и към момента не са подавали искане за обучения. Той подчерта, че е важно всички общини да преминат обучение, за да могат да отговарят по-лесно на въпроса защо е използвана или защо не е използвана системата за конкретните случаи.
Александър Джартов представи пред присъстващите гледната точка на ГДПБЗН по отношение на предупреждението на населението и как може да се постигне по-голяма ефективност. Той посочи, че BG-ALERT е само един от начините за ранно известяване. „Това, което е изключително важно от наша гледна точка, е свързано с внедряването и използването на системата и показва, че все още има дефицити към това какво всъщност представлява системата. Нейното задействане не става като по чудо, а е необходимо да бъдат извършени много и задълбочени дейности и да бъдат изпълнени различни задачи, които да осигурят нейното ефективно изпълнение, защото границата между предупреждение и създаване на паника е изключително тънка“, каза още гл. комисар Джартов.
Директорът на ГДПБЗН сподели също, че в плановете, които общинските и областните администрации трябва да изготвят, е важно да бъде идентифициран рискът, който съществува за съответната територия. „Трябва да познаваме опасностите, на които сме изложени. Трябва да получаваме данни непрекъснато за това дали наистина се случва нещо или не. Нашият опит показва, че в първите минути и дори часове информацията, която достига до нас е изключително разнообразна и противоречива, а в част от случаите и абсолютно невярна. Затова е важно непрекъснато да осигуряваме наблюдение на различни процеси“, подчерта Джартов.
Последваща стъпка е реализиране на сигнализиране на населението, отбеляза гл. комисар Джартов. Той акцентира върху изключителната важност от достоверни източници на информация. Джартов добави, че ако няма надеждна и навременна информация, не само че не може да бъде предупредено населението, но и реакцията на институциите ще бъде неадекватна. „Всички тези системи, които използваме, за да наблюдаваме определени процеси, трябва да бъдат в съответствие с определени стандарти, така че ние да гарантираме съответствие в тези данни и информацията, която те ни носят. На база на тези наблюдения ние си планираме и последващите действия“, каза още Джартов.
През втория ден, край нос Чиракман, разположен на 3 км от град Каварна беше проведено съвместно учение на структури на Главна дирекция ПБЗН и на общини „Действие на силите от ЕСС при наводнение причинено от дъждове с висока интензивност на територията на град Каварна“. Участие взеха сили и средства от сектор специализирани оперативни дейности (ССОД) към РДПБЗН – Варна, сили и средства от отдел АСД към Община София, сили и средства от ДФ-Варна към община Варна. Представители на РДПБЗН – Добрич и община Каварна.
Повишаване на капацитета на органите за управление на изпълнителната власт и организиране на взаимодействието между основните съставни части на Единната спасителна система за реагиране при наводнения беше основната цел на учението.
Участващите сили и средства в съвместното учение бяха разпределени в 4 оперативни участъка (ОУ) за извършване на аварийно-спасителни дейности. Ето какво включваха демонстрациите:
- Сектор специализирани оперативни дейности (СОД) към РДПБЗН – Варна изпълни спасяване на бедстващ човек в района на бетонния буй.
- Екип от служители на Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община /ДАПП извърши разузнаване с БЛА (дрон) и откри бедстващи хора в района на трета буна. Със спасителна моторна лодка и екипаж от двама спасители и парамедик бе достигнато до тях и бяха откарани до 3-ти оперативен участък, за да бъдат спасени по алпийски способ с алпийска установка „тролей“.
- В трети участък, Група за алпийско спасяване от Доброволното формирование към община Варна спаси пострадалите, които лодката достави и ги предаде на ЦСМП.
- Двама служители на ДАПП към Столична община извършиха отводняване с моторни помпи в района на чешмата „Чиракман“.
- В 4-ти Оперативен участък, сили от АСД към Столична община , трима служители на ДАПП разположиха водни надуваеми бариери (диги), които да ограничават водния разлив към сухата част на района и да насочват водооткока по посока на морето.
Снимки: кореспондент на БТА в Добрич – Михаела Димитрова
След съвместното учение край нос Чиракман, заместник-председателят на ПК на НСОРБ по обществен ред, безопасност на движението и защита при бедствия и кмет на община Каварна Елена Балтаджиева направи предложение да бъде създадена държавна агенция за защита при бедствия, по превенция и спасителни дейности. По нейни думи предложението е с цел да могат на регионално ниво да бъдат осигурявани спасителни средства и оборудване за издирване на хора. “Тази агенция да изпълнява националните ни политики, да координира самите дейности на органите между централна и местна власт – това е общото предложение от заседанието ни и заключението, което направихме по време на вчерашния ден, когато се проведе откритото заседание на Постоянната комисия по обществен ред, безопасност на движението и защита при бедствия към НСОРБ”, обясни тя.
След учението, съветникът на министъра на вътрешните работи Николай Николов каза пред журналисти, че всички общини с изградени доброволни отряди са окомплектовани с лични предпазни средства, доброволци са преминали обучения. Николов допълни, че преди 15 години не е имало община, която да има нещо. “В момента са малко общините, които не разполагат с оборудване”, подчерта той.
Николай Николов сподели, че е доволен от свършената работа на откритото заседание на Постоянната комисия по обществен ред, безопасност на движението и защита при бедствия на НСОРБ. “Успяхме да обсъдим внимателно с какво МВР може да допринесе, така че общините да повишат своя капацитет, как да подобрим цялата организация за по-добра реакция в такива ситуации”, добави той. Съветникът на министъра на вътрешните работи подчерта, че споделеното от кметовете е било в изключителна подкрепа за дейността на общините. “Забелязвам изключителна активност на Националното сдружение на общините да утвърждава подобна практика, която безспорно има своите резултати”, каза още той.
Двудневното събитие, организирано от НСОРБ и Община Каварна завърши с посещение на Антична и Средновековна крепост „Калиакра“.
НСОРБ благодари сърдечно на кмета на Община Каварна Елена Балтаджиева и на екипа на общината за посрещането, осигурените отлични условия за провеждане на форума и демонстрацията, както и на екипите, взели участие в съвместното обучение.