Резултати от проучване сред държавите членки на ЕС за изменението на климата

Позовавайки се на проведеното проучване публикувано в Евробарометър 583, мнозинството от европейците продължават да гледат на изменението на климата като на сериозна глобална заплаха, като 85 % от гражданите го определят като основен проблем. Подкрепата за политиката на ЕС в областта на климата остава силна: 81 % подкрепят целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Все по-голям дял от европейците (38%) също съобщават, че се чувстват лично изложени на рискове, свързани с околната среда и климата. Гражданите виждат действията в областта на климата не само като необходими, но и като полезни – както икономически, така и социално. 77% от участвалите в проучването европейски граждани са съгласни, че цената на щетите, причинени от изменението на климата, надвишава цената на прехода към неутрална по отношение на климата икономика, докато 88% подкрепят по-големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Основни констатации

Европейците продължават да приемат сериозно изменението на климата

1. 85% от анкетираните смятат изменението на климата за сериозен проблем за света.

2. Изменението на климата се разглежда като най-належащия проблем в няколко държави членки и сред трите основни проблеми в повечето други.

3. 59 % от европейците казват, че през последните шест месеца са предприели действия за борба с изменението на климата.

Силна и устойчива подкрепа за целите и политиките на ЕС в областта на климата

1. 81 % подкрепят целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

2. 88 % казват, че е важно ЕС да предприеме действия за увеличаване на възобновяемата енергия и енергийната ефективност.

3. 84 % подкрепят целта за повишаване на конкурентоспособността на Европа в областта на чистите технологии.

4. 75 % смятат, че намаляването на вноса на изкопаеми горива ще повиши енергийната сигурност и ще бъде от икономическа полза за ЕС.

В почти всички държави членки на ЕС повече от половината от отговорилите подкрепят целта на ЕС за климатична неутралност към 2050 г.  (в %)

Изменението на климата се отразява лично

1. 38 % от европейците се чувстват лично изложени на рискове, свързани с климата.

2. В 8 държави членки повече от половината граждани съобщават, че усещат това излагане, особено в Южна Европа, Полша и Унгария.

Ясни очаквания за действие

1. Гражданите смятат, че националните правителства (66%), ЕС (59%) и предприятията и промишлеността (58%) са в най-добра позиция за справяне с изменението на климата.

2. Само 28% вярват, че хората са в най-добра позиция да се справят ефективно с проблема.

3. 85% смятат, че действията в областта на климата трябва да бъдат приоритет за подобряване на общественото здраве, а 83% казват, че по-добрата подготовка за въздействията на климата ще подобри ежедневието.

Остават пропуски в информацията

Докато 84% са съгласни, че изменението на климата е причинено от човешката дейност, 52% казват, че традиционните медии не предоставят ясна информация, а 49% съобщават за трудности при идентифицирането на надеждно съдържание в социалните медии. 

Европейският съюз е пионер в политиката за климата, като се ангажира да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. ЕС има за цел да насърчи екологосъобразния икономически растеж, който се ограничава от използването на ресурси, като гарантира, че никой човек или място няма да бъдат изоставени. Европейският законодателен акт за климата определя правното задължение за намаляване на нетните емисии на парникови газове в ЕС с 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.

В основата на постигането на тази цел е пакетът “Подготвени за цел 55” — всеобхватен набор от предложения за политика в областта на климата, който съчетава нова инициатива с актуализации на съществуващото законодателство в ключови сектори, включително енергетиката, транспорта, търговията с емисии, земеползването и горското стопанство. За да финансира прехода, ЕС е заделил 30 % от общите си разходи за свързана с климата инициатива до 2027 г.

Преходът към зелена икономика е не само екологичен императив, но и жизненоважен за дългосрочния просперитет на ЕС.

Изменението на климата вече засяга сериозно европейските общества и икономики. 2024 г. беше най-топлaта в Европа и това затопляне оказва значително влияние върху здравето на хората през лятото. През 2023 г. в Европа са регистрирани приблизително 47 690 смъртни случая, свързани с горещините, вторият най-висок брой от 2015 г. насам, вече е надминат с докладваните 615 672 смъртни случая през 2022 г.  Южноевропейските държави, по-специално Гърция, Италия и Испания, отчитат най-високите нива на смъртност. Като признание за нарастващите човешки жертви. На 15 юли 2023 г. ЕС учреди Европейския ден на жертвите на глобални климатични кризи. както за възпоменание на загиналите, така и за повишаване на осведомеността за изграждането на устойчивост. В доклада на Европейската оценка на риска за климата (EUCRA) от 2024 г., изготвен от EUCRA и подкрепен от Европейската Комисия, бяха идентифицирани 36 основни климатични риска за Европа, като осем изискват спешни действия. В него се подчертават нарастващите заплахи за екосистемите, човешкото здраве и инфраструктурата, особено в Южна Европа. В отговор на това Европейската Комисия подготвя Европейски план за адаптиране към изменението на климата, който трябва да бъде приет през 2026 г., с цел повишаване на устойчивостта и готовността във всички сектори и държави — членки на ЕС.

Преходът към икономика с нулеви нетни емисии има за цел да донесе широкообхватни ползи за гражданите и бъдещите поколения, включително по-добър и по-достъпен обществен транспорт, сигурни доставки на по-екологично чиста продукция, възстановяване на биологичното разнообразие и по-чист въздух и нови работни места и обучение за умения за прехода. Нови инициативи като Пакта за чиста промишленост затвърждават политиката в областта на климата в дългосрочната конкурентоспособност на Европа чрез ускоряване на инвестициите в чисти технологии и укрепване на промишлената база. Планът за действие за достъпна енергия подкрепя домакинствата и предприятията по време на прехода, като гарантира енергийна сигурност и достъпност.

Това специално проучване на Евробарометър е най-новото от поредицата, съсредоточено върху отношението на европейците към изменението на климата, като предишното беше Специално проучване на Евробарометър 538 от май—юни 2023 г. и Специално проучване на Евробарометър 513 от март—април 2021 г. Докладът обхваща следните седем основни области:

• Европейска осведоменост и загриженост относно изменението на климата и свързаните с него рискове.

• Лично излагане на рискове и заплахи, свързани с климата

• Предприети лични действия

• Европейски варианти за това кои субекти са в най-добра позиция за справяне с изменението на климата

• Усещане за спешност на властите да се подготвят за последиците от изменението на климата.

• Подкрепа за специфични политики в областта на климата и енергетиката в Европа, включително целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

• Отношение към медиите и свързаните с климата репортажи и дезинформация за изменението на климата.

Проучването беше проведено от групата Verian Belgium в 27-те държави — членки на ЕС, между 18 февруари и 16 март 2025 г.

Специалното проучване на Евробарометър 565 относно изменението на климата беше част от Евробарометър EB103.2 и беше проведено между 18 февруари и 10 март 2025 г. Около 26319 от различни социални и демографски групи бяха интервюирани на съответния национален език. Това проучване е възложено от Европейската Комисия, Генерална дирекция “Действия по климата” (ГД “Действия по климата”)

Използваната методология е стандартното проучване на Евробарометър, проведено от Генерална дирекция “Комуникации” (ГД “Комуникации”) (отдел “Мониторинг на медиите и Евробарометър”). Интервютата се провеждат лице в лице, или физически в домовете на хората, или чрез дистанционно видео взаимодействие на съответния национален език. Интервюта с дистанционно видео взаимодействие) онлайн лице в лице в CAVI, компютърно подпомагано видео интервюиране), които са проведени само в Дания, Малта, Холандия, Финландия и Швеция. Към настоящия доклад е приложена техническа бележка относно интервютата, проведени от институтите-членки на мрежата Verian.

В целия доклад резултатите се сравняват със специално проучване на Евробарометър 538 от 2023 г.

С детайлите от проучванията, графиките и финалния доклад можете да намерите на сайта на Европейската Комисия на следния линк: https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/3472

/ДК/

/ИИ/