CAI MENG/CHINA DAILY
Щатският долар и американските държавни облигации отдавна се разглеждат като основата на глобалните активи-убежища. От края на 2024 г. обаче нарастващите фискални и кредитни рискове в Съединените щати предизвикаха опасения на пазара, ускорявайки глобалния преход към по-диверсифицирани валутни резерви. Отслабващата функция на зелената валута и американските държавни облигации създаде възможност за китайския юан, известен още като юан, да запълни празнината в глобалните сигурни активи.
Юанът вече започна да проявява ключови характеристики на валута-убежище, подкрепени от силното институционално доверие на Китай и макроикономическата стабилност.
Първо, дългогодишният излишък по текущата сметка на Китай и значителните валутни резерви осигуряват солидна основа за юана. Тези резерви позволяват на централната банка да защитава валутата по време на периоди на волатилност, укрепвайки доверието сред чуждестранните официални инвеститори.
Второ, финансовият пазар на Китай вече е голям и ликвиден. До края на 2024 г. неизплатените китайски държавни облигации надхвърлиха 34 трилиона юана (4,75 трилиона долара), а междубанковата ликвидност остана стабилна. Миналата година средният дневен обем на търговия на вътрешния валутен пазар на юана надхвърли 160 милиарда долара, нареждайки юана сред най-активно търгуваните световни валути.
Трето, активите в юана печелят в обжалване. Китайският пазар на облигации има кредитен рейтинг A+, съотношението на държавния дълг към БВП е умерено, а инфлацията остава ниска. През 2024 г. нетните чуждестранни инвестиции в китайски облигации достигнаха 46,8 милиарда долара, което е 4,2-кратно увеличение спрямо 2023 г. – изтласквайки общите чуждестранни притежания над 4 трилиона юана. Над 80 централни банки сега включват юана в валутните си резерви, предимно в китайски държавни облигации и други ценни книжа с висока кредитна стойност.
В сравнение с традиционните валути-убежища – щатския долар, японската йена и швейцарския франк – юанът се откроява със стабилността на обменния курс и относително атрактивните лихвени проценти. Нивото му на интернационализация също се е повишило значително.
Въпреки това активите в юана все още не са набрали пълна популярност на световните финансови пазари. Това отчасти се дължи на продължаващата оперативна сложност на китайския финансов пазар и на факта, че юаните все още не са постигнали пълна конвертируемост, като все още са налице определени механизми за контрол на капиталовата сметка.
За да позиционираме допълнително юана като валута убежище, предлагаме следните препоръки за политиката.
Първо, да се повиши присъщата стойност на активите в юана и да се засили доверието на пазара.
Притежателите на валута убежище дават приоритет на икономическото и финансовото здраве на емитиращата държава. Поради това Китай следва да се съсредоточи върху поддържането на стабилен растеж и предотвратяването на финансовите рискове, за да увеличи реалната стойност на активите в юани. Това изисква поддържане на разумен темп на икономическа експанзия и създаване на работни места, стимулиране на вътрешното потребление и постигане на напредък в икономическата трансформация, за да се подобрят дългосрочните очаквания за растеж.
Справянето с рисковете в ключови сектори, като например недвижимите имоти, също е от жизненоважно значение за предотвратяване на системната нестабилност и повишаване на доверието в сигурността на активите в юаните. Успоредно с това макроикономическата политика трябва да остане последователна и прозрачна, като укрепи доверието в юана и имиджа му на „котва на стабилността“ в световната икономика.
Второ, подобряване на трансграничното управление на капиталовите потоци и привличане на дългосрочни инвеститори.
Китай създаде рамка за чуждестранни институции, включително централни банки, суверенни фондове и международни институционални инвеститори, за достъп до своите пазари на сушата. Следващата стъпка е задълбочаване и рационализиране на достъпа чрез усъвършенстване на управлението на капиталовите потоци.
Това включва опростяване на оперативните процедури за трансгранични инвестиции. В момента чуждестранните инвеститори се сблъскват със сложности при създаването на сметки, попечителството и валутния сетълмент, като често се нуждаят от множество сметки и се ориентират в различни регулаторни изисквания. Една по-интегрирана система за инвестиции и сетълмент на едно гише би намалила оперативните и времевите разходи.
В същото време контролът на капиталовите потоци следва да бъде по-гъвкав и основан на риска. Вместо да се прилагат общи ограничения, мерките следва да бъдат целенасочени, временни и да се използват само в отговор на резки и необичайни трансгранични капиталови колебания, които застрашават финансовата стабилност. Постоянната комуникация с международни институции като Международния валутен фонд е от съществено значение, за да се гарантира, че тези интервенции са прозрачни, подходящи по мащаб и ограничена продължителност.
Трето, задълбочаване и подобряване на ликвидността на офшорния пазар на юани.
Офшорният пазар на RMB остава относително малък, с ограничени инструменти и ликвидност, която има тенденция да се свива по време на глобални кризи. За справяне с този въпрос е необходим многостранен подход.
Китай следва да подкрепи ключови офшорни центрове за юани, като например Специалния административен район Хонконг, за подобряване на предоставянето на ликвидност. По време на периоди на пазарен стрес Китайската народна банка – централната банка на страната – трябва да инжектира ликвидност чрез своите валутни суапове с Хонконгския паричен орган, за да предотврати резки скокове на лихвените проценти и прекомерно отклонение от валутния курс на сушата.
Разширяването на гамата от офшорни RMB продукти също е от съществено значение. Това включва нормализиране на емитирането на офшорни държавни облигации в юани и насърчаване на деноминирани в юани стоки и акции, за да се създадат повече инструменти от инвестиционен клас с привлекателност за сигурно убежище.
Освен това Китай трябва да насърчи по-широкото участие на други финансови центрове. Разширяването на мрежата от клирингови банки в юана и маркет мейкъри в региони като Европа и Близкия изток би смекчило ликвидните рискове, свързани с разчитането на един център в Азия.
Четвърто, разширяване на предлагането на сигурни активи в юана и подобряване на пазарното ценообразуване и управление на риска.
Въпреки че пазарът на облигации в Китай е отворен за чуждестранни инвеститори, притежанията все още са силно концентрирани в облигации на централното правителство и политическите банки. За да разшири базата от сигурни активи, Китай трябва да укрепи пазара на държавни облигации в юани, като увеличи емитирането на дългосрочни облигации, за да осигури повече референтни показатели за дългосрочни безрискови лихвени проценти. Той също така трябва да подобри разкриването на информация и кредитните рейтинги и да оптимизира попечителските и данъчните политики, за да намали оперативните разходи за чуждестранните институции, инвестиращи в китайски облигации.
Необходимо е също така да се насърчават чуждестранните инвестиции в избрани облигации на местната власт при условия на контролиран риск. Инструментите с кредитни подобрения, гаранции и по-силно оповестяване могат да подобрят привлекателността и да разширят предлагането на сигурни активи в юани.
Освен това развитието на зрял пазар на деривати е от съществено значение за Китай. Глобалните инвеститори се нуждаят от ефективни инструменти за управление на риска, за да хеджират експозиции, свързани с юани. Въпреки това, валутните фючърси в юана все още не са налични в страната, а достъпът до фючърси на съкровищни облигации е ограничен до местните институции. Китай трябва да въведе нови инструменти като форекс фючърси в юана и да проучи пътища за отваряне на пазара на съкровищни фючърси за чуждестранни участници.
Междувременно пазарът на лихвени суапове, достъпен чрез програмата Swap Connect, трябва да бъде разширен по мащаб и продуктова гама. Кредитните деривати, като суапове за кредитно неизпълнение, също трябва да бъдат разработени, за да помогнат за управлението на кредитния риск и да повишат желанието на инвеститорите да държат облигации в юани.
Международният опит показва, че държавните облигации са широко приети като обезпечение, печелят както по отношение на ликвидността, така и по отношение на глобалната привлекателност. КНБ и Паричният орган на Хонконг обявиха през март, че глобалните инвеститори могат да използват оншорни облигации в юани за офшорни репо сделки в юани и като маржин за търговия с деривати в чужбина. Това бележи ключова стъпка за повишаване на полезността на облигациите в юани на световните финансови пазари.
За да подкрепи това, Китай трябва да укрепи своята правна и регулаторна рамка за трансгранично управление на обезпеченията, като гарантира ефективни механизми за разпореждане с обезпечения и контрол на риска. Това ще положи основите за разширяване на обхвата на облигациите в юани, използвани като трансгранично обезпечение в бъдеще.
И накрая, Китай трябва да поеме по-активна и водеща роля в международното финансово сътрудничество.
За да позиционира юана като ключов стълб в диверсифицирана глобална система от сигурни активи, той трябва да получи по-широко международно приемане и по-силна институционална подкрепа. Китай може да постигне тази цел чрез няколко стъпки.
Първо, насърчаване на дискусиите в рамките на многостранни институции като Международния валутен фонд за разширяване на глобалното предлагане на сигурни активи и застъпване за мултивалутна рамка, която подобрява глобалната финансова стабилност – като по този начин се изгради консенсус за по-голяма роля на юана.
Второ, задълбочаване на финансовото сътрудничество с големите икономики чрез разширяване на споразуменията за местни валутни суапове с централните банки в Европа и Азия и създаване на рамки за подкрепа на ликвидността в юана в региони като Африка и Азия.
И накрая, затвърждаване на ролята на китайската валута като стабилизатор в регионалните икономики – например чрез насърчаване на по-широкото използване на юана при трансгранични плащания и сетълменти, особено сред страните, участващи в инициативата „Един пояс, един път“.
Възгледите не отразяват непременно тези на China Daily.
Шън Сонгчен е професор по икономика и финанси в Китайско-европейското международно бизнес училище и бивш ръководител на статистиката и Отдел за анализи на Китайската народна банка. Сун Дан е научен сътрудник в Международния институт по финанси „Лудзязуй“ на CEIBS. Статията е преведена въз основа на тази, публикувана в Hong Kong International Finance Review.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта