Формално има изискване, реално липсва механизъм
В изпълнение на европейските изисквания за устойчиво управление на отпадъците, в последните години темата за разделното събиране и оползотворяване на текстилните отпадъци придоби все по-голямо значение и за българските общини.
Въпреки че към 1 януари 2025 г. влезе в сила задължението на всички държави членки на ЕС да осигурят разделно събиране на текстилните отпадъци, в България все още липсват практически условия за изпълнението му. Националната нормативна рамка формално съществува, но все още не са предприети действия за нейното прилагане – липсва подзаконовата наредба и механизми за реализация. В резултат общините продължават да функционират в среда на правна и институционална несигурност, без яснота относно своите правомощия, отговорности и възможности за финансиране на дейностите.
На този фон, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) последователно поставя въпроса за необходимостта от изработване и приемане на пълноценна подзаконова регулация, която да гарантира изпълнението на въведените със закон задължения. Без такава наредба, както и без ясно разписани механизми за финансиране, процесът по разделно събиране и управление на текстилните отпадъци не може да бъде реално приложен на местно ниво.
През август 2025 г. НСОРБ официално изпрати писмо до МОСВ с конкретни въпроси относно прилагането на изискванията за управление на текстилните отпадъци.
Какво изисква европейската рамка
Европейската комисия определи текстилната индустрия като приоритетна в прехода към кръгова икономика. Производството на дрехи е четвъртият най-голям потребител на първични ресурси и вода, което обуславя засиления фокус върху устойчивото управление на текстилните отпадъци. В контекста на европейската йерархия на отпадъците, повторната употреба се разглежда като най-предпочитания начин за оползотворяване на ресурси. Оценявайки значимостта на сектора, Европейската комисия предприе целенасочени действия за развитие на устойчива политика по събиране и третиране на текстилните отпадъци.
Съществена стъпка беше изменението на Рамковата директива 2008/98/ЕО относно отпадъците през 2018 г., с което се въведоха конкретни задължения спрямо текстила.
– чл. 9, ал. 1, б. г), държавите членки са длъжни да насърчават повторната употреба на продукти, включително текстил, чрез системи за ремонт и повторна употреба.
– с чл. 11, от 1 януари 2025 г. се въвежда задължение за разделно събиране на текстилните отпадъци.
Съответно неспазването на това изискване подлежи на процедура по нарушение от Европейската комисия спрямо държавата членка.
Какво предвижда национално законодателство
В изпълнение на европейските изисквания, в България през 2018 г. стартира процес по адаптиране на националното законодателство. В рамките на този процес, Министерството на околната среда и водите (МОСВ), съвместно с Народното събрание, предложиха въвеждане на нова законова рамка за прилагане на принципа „разширена отговорност на производителя“ (РОП) за отпадъците от текстил и обувки – разглеждани вече като масово разпространени отпадъци (МОС).
Окончателно, с обнародваните изменения в ЗУО (ДВ, бр. 19 от 2021 г.), бяха приети разпоредби, въвеждащи „разширена отговорност на производителя“ (РОП) за отпадъците от текстил и обувки, които влязоха в сила от 1 юни 2021г.
Измененията обхванаха следните ключови текстове в ЗУО:
-
Чл. 45 – Въвежда се задължение за водене на публичен регистър от ИАОС за лицата, пускащи на пазара обувки и текстил;
-
Чл. 82 – Определя се размерът на банковата гаранция за организациите по оползотворяване на обувки и текстил: 500 000 лв.;
-
Чл. 84 – Регламентират се условията за издаване на разрешение: всяка организация по обувки и текстил трябва да има предварителни договори с минимум 10 общини, покриващи общо над 1 млн. жители. Общините имат право да сключат договор само с една такава организация (с изключение на градове с население над 300 000 души с районно деление);
-
Чл. 84а, ал. 2 – Предварителните договори с общините трябва да отговарят на минимални изисквания, които да бъдат разписани в специална наредба по чл. 13, ал. 1 от ЗУО.
В съответствие със закона, през август 2021 г. МОСВ публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за управление на отпадъците от текстил и обувки, издадена на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУО, която трябваше да определи:
-
изискванията за разделно събиране, съхранение, транспортиране и третиране на отпадъците от текстил и обувки (включително повторна употреба, рециклиране и/или обезвреждане);
-
принципите за разширена отговорност на производителите;
-
задълженията на участниците във веригата – от причинителя до крайното третиране;
-
създаването на системи за разделно събиране и финансиране на дейностите.
Въпреки общественото и институционално очакване, наредбата все още не е приета и липсва публично оповестена информация от страна на МОСВ за причините за нейното неодобряване, както и ангажиране по отношение на нови сроковете за нейното окончателно утвърждаване.
През м. май 2025 г. с последния ЗИД на ЗУО, който беше публикуван за обществено обсъждане, съществува § 63, ал. 2 от ПЗР, в който се предвижда разделното събиране на текстил и обувки да се осъществява индивидуално или чрез колективни системи. Въпреки това отново не е предвиден конкретен срок за реално стартиране на системите, нито яснота за графика по приемане на ЗИД от Народното събрание.
Въпреки тази ситуация, някои дружества, които подготвят своята регистрация като организации по оползотворяване на текстилни отпадъци, започнаха да сключват през последните години предварително договори с общини и да изграждат пилотни системи с поставянето на над 200 контейнера в страната. За съжаление, през последните няколко месеца същите тези фирми започнаха да изтеглят вече разположените от тях контейнери за текстил от общините поради липса на устойчиво финансиране и правна яснота.
Състояние към м. август 2025 г.
Част от фирмите вече официално са изпратили писма до някои общини с искане за финансиране на разходите по поддръжка на системата. В резултат на това, общините към момента са поставени в ситуация на правна несигурност, тъй като липсват правила относно възлагането, финансирането и взаимодействието с организации по оползотворяване, които към момента дори не могат да бъдат лицензирани поради отсъствието на наредба.
Ситуацията към момента остава нерешена. Макар че в законодателството вече са въведени разпоредби, уреждащи принципа на разширена отговорност на производителя (РОП) по отношение на отпадъците от текстил и обувки, все още липсва подзаконов нормативен акт (специална наредба), който да осигури тяхното реално прилагане. На практика, отговорността за разделното събиране на този отпадъчен поток (като попадащ в кофите за битов отпадък) остава вменена единствено на кмета на общината.
Общините са изправени пред няколко ключови предизвикателства:
-
Отпадъците от текстил често постъпват директно на депата, което води до повишени разходи за депониране;
-
Потенциален риск общините да бъдат принудени да заплащат „такса“ на фирмите, за да предадат събрания от тях текстил, в случай че те сами поставят контейнери за разделно събиране (подобно на гумите);
-
Сортиращите инсталации срещат затруднения, тъй като текстилните материали се оплитат в механичните системи и често водят до блокиране на процесите.
-
Нерегламентирано изгаряне или изоставяне на отпадъци, което създава екологичен риск и замърсяване на въздуха.
Какво настоява НСОРБ
С оглед на продължаващата несигурност, през август 2025 г. НСОРБ официално изпрати писмо до МОСВ с настояване:
-
Да бъдат предоставени ясни срокове и ангажименти на министерството по отношение на приемането на Наредбата за управление на отпадъците от обувки и текстил. По този начин ще се осигури възможност на всички участници – общини, производители, търговци и бъдещи организации по оползотворяване – да планират адекватно дейността си и да избегнат административни и финансови рискове;
-
Да се дадат писмени насоки за законосъобразни действия, които общините могат да предприемат в преходния период, до реалното създаване на национална система с участието на организации по оползотворяване, както и преходни механизми за покриване на разходи, свързани със събирането и транспортирането на текстилни отпадъци.
Количества и характеристики на текстилните отпадъци в България
Според морфологични анализи, 3–4% от битовите отпадъци в България са текстил и обувки. При общо генерирани 3–4 млн. тона битов отпадък годишно, това се равнява на около 100 000 тона текстил годишно, с изразена тенденция към нарастване.
По информация на фирмите, занимаващи се с текстил, съдържанието на материала е с ниско качество – дрехите често са вече амортизирани и не отговарят на критериите за повторна употреба на вътрешния пазар. Реализацията им е възможна само в чужбина – предимно в Африка и Пакистан, при много ниска стойност. За сравнение, в скандинавските страни дрехите втора употреба са с високо качество и стойност. Там фирмите реализират печалба, като покриват разходите за събиране, сортиране и транспорт, което е невъзможно при българските реалности.
|
Извадки от ЗУО – относно отпадъците от текстил и обувки. Чл. 45. (1) Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на:
Чл. 81. (1) Разрешения на организация по оползотворяване и за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 и наредбите по чл. 13, ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) За издаване на разрешение лицата подават заявление по образец до компетентния орган по ал. 1. (4) Организацията по оползотворяване и лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално, прилагат към заявлението по ал. 2 следните документи:
Чл. 82. (1) Размерът на банковата гаранция по чл. 81, ал. 4, т. 9 е:
Чл. 84а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) (1) Организацията по оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил представя към заявлението по чл. 81, ал. 2 сключени предварителни писмени договори с не по-малко от 10 общини, с които се гарантира предоставяне на разделно събиране на население, не по-малко от 1 000 000 жители. (2) Договорите по ал. 1 трябва да отговарят на минималните критерии и на изискванията, определени с наредбата по чл. 13, ал. 1 за съответния вид масово разпространени отпадъци. (3) Организацията по оползотворяване представя на съответната община предложение за сключване на договора по ал. 1. (4) Кметът на общината сключва договор само с една организация по оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил. (5) Алинея 4 не се прилага за градовете с население над 300 000 души с районно деление. Чл. 85. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) В тримесечен срок от получаване на разрешението организацията по оползотворяване и лицето, изпълняващо задълженията си индивидуално, представят на компетентния орган сключените окончателни договори с лицата, извършващи дейности с отпадъци по чл. 81, ал. 4, т. 3 и 4, а организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки и организацията по оползотворяване на отпадъци от обувки и текстил, и окончателни договори – с общини по чл. 84, ал. 1, съответно по чл. 84а, ал. 1. (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Окончателните договори на организациите по чл. 84, ал. 1 и чл. 84а, ал. 1 с общини могат да се различават от предварителните договори по чл. 84, ал. 1 по отношение на обхванатото население с не повече от 10 на сто, в случай че намалението бъде компенсирано чрез нови договори не по-късно от два месеца след изтичане на срока по ал. 1. (3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 1.06.2021 г.) Организациите по ал. 2 уведомяват министъра на околната среда и водите за всяко прекратяване на договор с община. (4) Министърът на околната среда и водите има правото да изиска актуализация на програмата по чл. 53 в едномесечен срок от уведомлението по ал. 3. ДР 7. “Масово разпространени отпадъци” са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление. ПРЗ § 17а. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2021 г., в сила от 5.03.2021 г.) Член 45, ал. 1, т. 12, чл. 82, ал. 1, т. 2, чл. 84а и чл. 85 не се прилагат за обувки и текстил втора употреба. |
|
Рамковата Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците – като се разписват нови текстове за текстилните отпадъци Чл. 9 Предотвратяване на отпадъците
г) се насърчава повторната употреба на продукти и създаването на системи за популяризиране на дейностите по ремонт и повторна употреба, включително и по-специално на електрическо и електронно оборудване, текстил, мебели, опаковки, както и строителни материали и продукти; Член 11 Подготовка за повторна употреба и рециклиране Държавите членки въвеждат разделно събиране най-малкото за хартия, метал, пластмаса и стъкло, а от 1 януари 2025 г. и за текстил |
/ДС/
/ИИ/