Хонконг отдавна празнува статута си на „кулинарен рай“ – град, в който Изтокът среща Запада през димящи бамбукови кошници и цвърчащи тигани. И все пак зад звездите Мишлен и уличната храна, индустрията за храни и напитки в града е тихо разплитане. Растящи наеми, задълбочаване недостиг на работна ръка, разпокъсаните вериги за доставки и изчезващият набор от кулинарни таланти оставиха бизнеса да се бори. В отговор политиците и лидерите в индустрията възприеха едно конкретно средство за защита: Внос на чуждестранни работници. Но макар и целесъобразен, този подход не успява да се справи с основните структурни фрактури, които пречат на индустрията.

От 90-те години на миналия век селскостопанският и рибарският сектор на Хонконг се влошават. Някога осигуряваше повече от 30% от нуждите на града от зеленчуци, местното производство сега представлява около 2%. Министерството на земеделието, рибарството и опазването изглежда се фокусира повече върху регулирането, отколкото върху развитието и е катализатор на индустрията.

Междувременно някога процъфтяващият риболовен флот на града е избледнял. До 2024 г. вносът представлява по-голямата част от продадените морски дарове, докато местният риболов произвежда около 92 000 тона. Половината от внесените рифови риби също нямат документация за проследяване, според изследване, публикувано в списанието Marine Policy.

Тази деиндустриализация постави операциите за храни и напитки в Хонконг на милостта на глобалните вериги за доставки, правейки ги уязвими към геополитически смущения, нарастващи транспортни разходи и климатични шокове. Още по-лошо е, че липсата на стабилна система за проследяване или цялостна рамка за сертифициране на продукцията означава, че дори висококачествените селскостопански стоки се борят да спечелят доверието на потребителите или да постигнат пазарни премии.

Продоволствената система на Хонконг страда от несвързана администрация. Лицензирането се контролира от отдела за хигиена на храните и околната среда, подпомагането на селското стопанство номинално се помещава в Министерството на земеделието, рибарството и опазването на околната среда, а развитието на индустрията попада в подчинението на Бюрото за търговия и икономическо развитие. Координацията изглежда минимална в най-добрия случай.

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта