В периода след Освобождението от османско владичество през 1878 г. България е със статут на васално княжество на Османската империя и усилията на политическия ни елит, особено след Съединението от 1885, били насочени към отхвърляне на този васалитет. Възползвайки се от наличната през 1908 г. благоприятна, за реализацията на това стремление, най-вече международна обстановка, на 22 септември (5 октомври, нов стил) 1908 г. във Велико Търново България тържествено е обявена за Независимо Царство, а нейният владетел приема титлата цар на българите.
Независимо че изследователите тълкуват разностранно този акт, на практика той осигурява на страната ни суверенитет – официално признат от Великите сили през пролетта на 1909 г., международно-правна самостоятелност – утвърждава се като пълноправен член на международната общност с възможност за самостоятелно договаряне и сключване на споразумения с чужди държави, и икономическа независимост – най-вече в областта на търговията, транспорта, митническата, финансовата и фискалната политика.
В действителност обявявянето на Независимостта е акт на национално утвърждаване и поредната крачка на страната ни към национално обединение.
Честит празник!