Според действащото законодателство от 1 януари 2026 година влиза в сила принципът „замърсителят плаща“ при определянето на такса „Битов отпадък“ (ТБО). Общините ще изчисляват таксата само за отпадъка, изхвърлен в съдовете за общи битови отпадъци и за почистване на обществените територии. Отпадъците от опаковки в цветните контейнери – хартия, картон, стъкло, пластмаса, метал, ел. уреди – са отговорност на ОООО. Към момента управлението на отпадъците се дофинансира за сметка на местните бюджети.
Реформата е дефинирана от местните ръководства като едно от основните предизвикателства за мандата, а за прилагането й са необходими комплексни мерки, включващи трансформиране на общинските системи за управление на отпадъците, подкрепа от централната власт и сътрудничество между ангажираните страни. Една от основните стъпки в процеса е създаване на възможност за разделното им събиране.
Темата бе и една от основните в рамките на ГСМВ 2025 г. По време на дискусионния панел „Реформа в управлението на отпадъци“ ръководствата на българските общини обсъдиха конкретни наболели въпроси с министъра на околната среда и водите Манол Генов и ръководствата на Организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО).
„Казусът с управлението на отпадъците е с висок обществен заряд и е сред най-приоритетните за нас, кметовете, защото е пряко свързана с качеството на живот в нашите населени места и с общото доверие в общините. Местните администрации положиха значителни усилия за подготовка и извършването на сериозни анализи, във връзка с прилагането на новите основи за изчисляване на ТБО.“, заяви заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на Димитровград Иво Димов, който бе модератор на панела.
Той информира, че процесът е осветлил множество системни дефицити – както в нормативната уредба, така и в начина, по който функционират системите за управление на отпадъците в страната. В редица случаи е станало ясно, че общините са оставени сами да се справят с отговорности, за които липсват координация и подкрепа.
„Реалността на терен и в съществуващото законодателство показа едно: сегашният модел има нужда от надграждане, по-ясна отговорност и предвидимост. Това не е въпрос само на регулация, а на ефективност, икономическа устойчивост и екологична отговорност“, добави кметът на Димитровград и заяви, че НСОРБ полага усилия, не само чрез отстояване на позициите на местната власт пред централната, но и чрез предоставяне на методическа помощ чрез проект „Модели за оптимизиране процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България“, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021-2027.
Обзор на хронологията по темата от началото на общинския мандат и предстоящите предизвикателства и ангажименти пред администрациите представи изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.
От 1 януари 2026 г. влизат в сила новите основи за изчисляване на ТБО за всяка от услугите по чл. 62 с Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Това означава, че общинските ръководства трябва да са на финален етап в подготовката на анализа, изчислението и мотивите към план-сметките, които да се предложат за обсъждане и гласуване от Общинските съвети до 31.01.2026 г. , информира тя и изтъкна, че е необходимо намиране на работещо решение за ясно и ефективно управление на отпадъците. Тя припомни, че данъчно задълженото лице остава собственикът на имота.
НСОРБ предлага с промени в Закона за местните данъци и такси да бъде въведен преходен период от 3 до 5 години за поетапно въвеждане на новите основи за изчисляване на такса смет по общини, по зони или по населени места, посочи Георгиева.
Предложението включва готовите общини да започнат новото изчисление от 1 януари 2026. За останалите да бъде допустимо използването на данъчната оценка, но за период не по-дълъг от 3 години, през който да направят съответните инвестиции, каза изпълнителният директор на НСОРБ и добави, че този преход може да бъде обвързан с целеви финансов ресурс от държавния бюджет или от програмата „Околна среда“, където има заложени 150 млн. лв.
„Замърсителят плаща“ означава, че събираме такса от гражданите само за това, което е в сивите кофи. Колкото по-малко боклук има в сивите кофи, толкова по-малък ще бъде размерът на таксата за битовите отпадъци. Затова е изключително важно системите да бъдат оптимално подобрени до степен, в която всеки данъкоплатец да има къде да изхвърли разделно събрания си отпадък, за да не бъде обложен с такса, заяви Силвия Георгиева.
За целта, НСОРБ е дефинирало конкретни мерки при съвместната работа с ОООО, включващи понижаване на прага за обхват в населените места – от 5 000 на 1 000 жители, както и предоставяне на повече съдове и по-честа поддръжка на системите за разделно събиране. „Необходими са повече съдове, по-често извозване и най-важното – финансово компенсиране на общините – там, където те се ангажират да работят и подкрепят разширяването на системата“, отбеляза тя.
„Работата ни до момента показва, че формирането на ТБО по новите основи е комплексно усилие, а не математически модел. Необходими са повече правомощия на кметовете за контрол, както и въвеждане на депозитната система“, заключи изпълнителният директор на НСОРБ.
Реалистичният срок за въвеждане на националната депозитна система за опаковки е 2027 г., съобщи министърът на околната среда и водите Манол Генов по време на панелната дискусия. Той добави, че през следващата година МОСВ ще проведе консултации с общините, оползотворяващите организации, браншови асоциации и ангажирани с процеса субекти, за да обсъдят кои видове дейности по управление на отпадъците ще влизат в системата.
„Искаме в нея активно да се включат и общините. Целият процес от връщане на депозитната опаковка до нейното рециклиране е дейност, която трябва да се плати. Това е трудността в управлението на финансовия модел на цялата система“, обясни министърът и добави, че целта е да се съберат максимален брой опаковки – според данните общо в страната са около 40 – 50 хил. тона.
МОСВ вече е подготвило промените в Закона за управление на отпадъците (ЗУО), които скоро ще бъдат предложени за разглеждане. „Засега идеите на правителството са депозитната система да се управлява от държавно акционерно дружество“, съобщи министърът. И добави, че в противен случай има риск парите да изтекат заради огромния обхват дейности и споменатото предизвикателство да се стигне до всеки потребител.
Според Манол Генов „депозитната система не е панацея, а „патерица“ на всички дейности според принципа „замърсителят плаща“, затова е време да въведем реална отговорност – този, който замърсява, трябва да поеме и разходите за това.
За да се въведе принципът „замърсителят плаща“, трябват промени в Закона за етажната собственост, Закона за адресната регистрация и да се осигури достъп на общините до различни бази данни, така че експертите в кметствата да направят изчисленията. Според него задачата не е лесна за кметовете и за да се справят, НСОРБ може да предложи и съответните промени в тези закони, за да могат да осъществят реформата.
Не на последно място, министър Генов каза, че темата има пряко отношение и към проблема с нерегламентираните сметища – необходима е превенция, за да не харчат общините за почистването им. Цялото изказване на министъра: ТУК.
„Благодарни сме на НСОРБ, защото освен да поставяме заедно проблемите си пред централната власт, ние успяваме и да получим изключително ценен опит от европейските си партньори, който да пренесем в нашите общини. Така Община Поморие се запозна с проект за управление на отпадъците, представен от италианската община Парма през 2021г. по време на редовната Годишна среща на местните власти, а днес – 4 години по-късно – вече е факт“, заяви кметът на Поморие Иван Алексов пред участниците в панелната дискусия.
Проект „Холистичен подход за управление на отпадъците в прехода към кръгова икономика“ е съфинансиран от Програма LIFE и цели въвеждането на новата система за разделно събиране „от врата на врата“.
Първият тестови етап е възвеждането на новата система за 32 домакинства от жилищен блок, а след това – за квартал “Свобода” в града с близо 1000 домакинства. Следва широка информационна кампания сред жителите на квартала, осигуряването на стационарни и мобилни екостанции, контрол на достъпа при разделното събиране и видеонаблюдение при всяка точка за разделно събиране на отпадъци.
Направен е морфологичен разбор на изхвърляния отпадък, който показва, че най-голям е обемът на хранителните отпадъци. Закупени са домашни кошчета и пликове, в които да се изхвърля само храна за компостиране, както и са раздадени чували за семействата, в които да събират своите отпадъци от пластмаса, хартия и метал.
Резултатите са 80-85% разделно събиране на отпадъци, спад на общия отпадък от 300 кг. на човек до 100 кг. и повишаване чистотата на рециклируемите материали, информира кметът на Поморие.
Чрез приложение за мобилни устройства, всеки регистрирал се получава своевременна информация за графика на събиране, точки за разделно събиране, количеството изхвърлени от домакинството му отпадъци, изразходвани и оставащи торби и др. полезна информация.
В рамките на форума се проведе и дискусия с ръководствата на Организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки, по време на която се обсъдиха проблеми при изпълнението на договорите и възможности за подобряване на сътрудничеството.
Участие в нея взеха Стефан Стефанов, изпълнителен директор на Българска оползотворяваща и рециклираща организация (БОРА), Йоана Йончева – Фильова, председател на УС на БОРА, Видьо Видев, изпълнителен директор на „Екобулпак“, Христо Диков, оперативен директор на „ЕКОПАК България“, Антония Спасова, прокурист на „Екопартнерс“.
Представителите на ОООО заявиха, че заедно с общините са партньори в предизвикателството по промяната при управлението на отпадъците и изразиха благодарност към НСОРБ за конструктивно сътрудничество и работата по подобряване на нормативната уредба. Те увериха още, че стоят зад позицията на Сдружението, че разделното събиране на отпадъците е в основата на въвеждане на реформата.
„Можем да бъдем полезни в две основни направления: повишаване на гъстотата на контейнерите и чистотата на обслужване, както и разширяване на териториалния обхват“, заяви оперативният директор на „ЕКОПАК България“ Христо Диков.
„Не трябва да се оставя с впечатлението, че приключваме ангажиментите си само с това, което законодателството е разписало. Точките са много повече от минималните, обхващаме населени места с по-малък брой жители. Отворени сме в посока да подобряваме процеса. Работим с общински дружества, смятаме, че това е един добър подход, който следва да се мултиплицира“, допълни представителят на „Екопартнерс“ Антония Спасова.
През втората част на панела Анна Ларсон от Швеция, директор „Развитие на кръговата икономика“ в международната организация РЕЛУП (Reloop), даде пример как функционират системите за определяне на ТБО и системите на организациите по оползотворяване в страни като Полша и държави от Скандинавския регион. Тя даде пример с няколко европейски общини:
-
Община Солна, Швеция: от 1 януари 2024 г. шведските общини са поели отговорността за събирането на отпадъци от опаковки от организациите за разширяване на отговорността на производителите (PRO). Отпадъците остават собственост на PRO, които са длъжни да възстановят разходите за събиране. Системата за събиране е в преход: пунктовете за събиране, до които гражданите трябва да пътуват, трябва да бъдат заменени със система за събиране от домовете до 1 януари 2027 г. Възнаграждението се основава на алгоритъм, базиран на 9 категории общини;
-
Община Краков, Полша: ТБО се определя според броя на жителите, живеещи в даден имот, независимо от количеството генерирани отпадъци. Приложими тарифи от 1 септември 2025 г.: 35 PLN на човек за месец при разделяне на отпадъците и 70 PLN на човек на месец – ако не се сортират. Системата за управление на отпадъците трябва да се самофинансира, а таксите трябва да покриват: събиране, транспортиране и преработка на отпадъци, поддръжка на пунктове за събиране на отпадъци, административни разходи. Собственикът на имота декларира броя на хората, които действително живеят в имота.
-
Община Гданск, Полша: Град Гданск определя таксата за събиране на битови отпадъци въз основа на количеството употребена вода в даден имот. Методът за изчисляване на таксата е с определянето на средномесечното потребление на вода и тарифата за 1 м³ вода.
“Благоевград е специфичен и донякъде привилегирован. Днес чух, че има други общини, в които сметките показват вдигане на ТБО от 3 до 11 пъти – главно в малки населени места, където данъчната основа е много ниска и до момента са плащали символична такса.“, заяви Методи Байкушев, кмет на община Благоевград.
По негови думи през годините на базата на данъчните оценки, и поради множество причини, гражданите не са били информирани каква е реалната цена. „В момента имаме апартаменти с три-четирима ползватели, които плащат 60 лева на година, при норма на натрупване 360-370 кг. годишно на човек. Ако тези хора си дадат сметка колко струва генерираният от тях отпадък, и ако този разговор беше проведен през годините с хората, щеше да е ясно“, каза той.
„Това, което разбираме от европейския опит е, че цените за сметоизвозване в различните страни членки са до 10 пъти по-високи. А в същото време разходите не са по-различни – цените на техниката е еднаква. Затова предизвикателството ни има и комуникационен аспект. Трябва да се разбере, че управлението на отпадъци е национална политика, а не всеки да се оправя сам за себе си“, заяви кметът на Благоевград.
“Няма как да планираме, организираме и изпълним за толкова кратно време това, което европейските ни партньори правят за няколко десетилетия”, заяви пред присъстващите кметът на Карлово и член на УС на НСОРБ д-р Емил Кабаиванов, като даде пример с партньорската община Озио Сотто в северна Италия: “Управлението на отпадъците е префектно уредено, но е отнело четири десетилетия на общинското ръководство да въведе ред и да дисциплинира съгражданите си.”
Кметът поясним че предложеният от НСОРБ тригодишен преходен период е важен колкото за общините, за да адаптираме системите си, толкова и за омекотяване на финансовия удар върху гражданите. “Затова и искаме актуализиране на данъчните оценки. Но очакваме държавата също да се включи в процеса и да стане пълноправен партньор на местните власти в това предизвикателство”, добави още д-р Кабаиванов и потвърди думите на кмета на Благоевград, че хората не са наясно колко струва целия процес по управлението на отпадъците.
“Дискусиите по време на ГСМВ както с премиера, така и с двамата министри – на финансите – Теменужка Петкова, и на околната среда – Манол Генов, показаха, че държавата ни чува и разбира”, заключи кметът на Карлово.
“За четиринадесетте ми години като кмет винаги съм се стремял данъците в Димитровград да бъдат ниски. Няма местен управник, който да иска да натовари хората, но невинаги зависи от нас”, каза зам.-председателят на УС на НСОРБ и кмет на Димитровград Иво Димов, като даде пример с увеличението на цената за водоснабдяването.
“Положихме всички усилия да запазим цената за водата достатъчно поносима, но държавната политика наложи консолидацията и стойността стана 5 пъти по-висока”, акцентира кметът и заяви, че подобна ситуация може да се допусне и при предстоящата реформа при определянето на ТБО.
Кметовете бяха категорични, че позицията на Сдружението не означава поредното отлагане, а предвиждане на преходен период с ясно разписани ангажименти със срокове.
Форумът се провежда по проект „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България“, финансиран от Програма “Околна среда” 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, по Договор № BG16FFPR002-2.001-0001-C01
/ИИ/