CAI MENG/КИТАЙ ДЕЙЛИ
Докато Китай напредва във висококачествено развитие и култивира нови качествени производствени сили, някои западни коментатори и политици призоваха нацията да разчита повече на вътрешното потребление, за да поддържа растежа, вместо на прекомерната зависимост от износа. И все пак общият призив за повече потребление е недостатъчен. Предизвикателството пред Китай е не просто да консумира повече, а да консумира по-добре.
Доброто потребление насърчава устойчивостта и благосъстоянието, докато лошото потребление води до отпадъци и социални и екологични вреди. Разбирането на това разграничение е от съществено значение както за политиците, така и за бизнеса и домакинствата.
В Съединените щати потреблението на домакинствата представлява около 68 процента от БВП. Много западни икономисти приемат това като еталон за успех и призовават Китай да последва примера. И все пак голяма част от потреблението в САЩ се финансира от лесно кредитиране и се ръководи от маркетинга, а не от растежа на реалния доход. Потребителите се насърчават да „търгуват нагоре“, да заменят това, което все още работи, и да приравнят щастието с натрупването.
Резултатът е разточително свръхпотребление — нарастващ дълг, емисии и неравенство. Общият дълг на домакинствата в САЩ сега надхвърля 18 трилиона долара, което предполага, че потреблението без ограничения поражда зависимост, а не просперитет. Когато западни служители призовават Китай да „потребява повече“, те на практика го приканват да повтори техните грешки.
В продължение на четири десетилетия бързият растеж на Китай се задвижваше от инфраструктурата и производството – индустрии, ръководени от инженери, а не от търговци. Тъй като железопътните линии, пътищата и пристанищата в страната са почти завършени, удвояването на такава инвестиция неизбежно води до намаляваща възвръщаемост.
Производственият сектор на Китай остава сред най-ефективните в света, обслужвайки все по-разнообразни пазари извън САЩ. Но поддържането на растеж сега изисква ребалансиране – от тежки инвестиции и зависимост от износа към по-ориентирана към услугите икономика, ориентирана към опита.
Всъщност третичният сектор (услуги) вече представлява приблизително 56-57 процента от БВП на Китай. Междувременно индустриите, свързани с културата, са допринесли с 4,59 процента, а туризмът и свързаните индустрии с 4,24 процента от БВП през 2023 г. Тези цифри подчертават, че преминаването към услуги е в ход.
Повечето китайски семейства живеят в апартаменти, които вече са оборудвани с достатъчно мебели и уреди. Натискането на повече потребление в селските райони не е толкова полезно, колкото насърчаването на разходите за пътувания, образование, култура, развлечения и услуги за грижи, които създават работни места и повишават благосъстоянието. Това е „по-добро потребление“, то обогатява живота, без да изчерпва ресурсите.
Нещо повече, правителството трябва активно да подкрепя изграждането на местни индустрии в туризма, развлеченията, медиите и спорта за потребление от младите хора, вместо да насърчава повече покупки на материални блага, които изчерпват ресурсите. Представете си Китай, където младите потребители избират музикални фестивали, спортни събития, интерактивни медии, творческо съдържание или местни пътувания, вместо да купуват втора или трета кола или да обновяват всяка джаджа. Това е модел на потребление, съобразен с устойчивостта, богатото на емоции човешко взаимодействие и социалната жизненост.
Успоредно с това правителството трябва да даде приоритет на разширяването на услугите за здравеопазване и грижи за възрастни хора, грижите от люлката до гроба, развитието на общността на пенсионерите и благосъстоянието между поколенията. За едно бързо застаряващо общество това е секторът, в който Китай трябва да „продава грижи, а не автомобили“. В такива области на обслужване, съпричастността на взаимодействието на човешкия труд с клиентите не може да бъде заменена само с изкуствен интелект. Човешкото докосване все още има значение. Жизненият сектор на услугите за грижи за възрастни в домашни условия не само отговаря на социалните нужди, но също така предлага висококачествена заетост и трайно търсене.
Потреблението на услуги — особено хотелиерство, туризъм, изкуство, медии и здравеопазване — създава заетост, като същевременно оставя по-малък отпечатък върху околната среда в сравнение с много традиционни индустрии, свързани със стоки. От друга страна, лошото потребление често включва импулсивно купуване, прекомерна употреба на евтини, нискокачествени продукти и зависимост от стоки, които увреждат както хората, така и планетата.
Бързата мода, нездравословната храна и прекомерното опаковане могат да увеличат краткосрочния БВП, но подкопават дългосрочното благосъстояние. Следователно политиците трябва да оценяват стоките и услугите не само по продажби, но и по техния нетен принос за устойчивия просперитет, като вземат предвид техния въглероден отпечатък.
Насърчаването на по-добро потребление също изисква да се обърне внимание на това защо много китайски семейства пестят, вместо да харчат. Една по-силна мрежа за социална сигурност — в здравеопазването, пенсиите, образованието и грижите за възрастни хора — би намалила предпазните спестявания и би позволила на домакинствата да консумират с повече самочувствие.
Важен приоритет трябва да бъде увеличаването на потреблението сред селските домакинства и домакинствата с по-ниски доходи, където разходите са ограничени не от липса на стремеж, а от несигурност. Разширяването на социалната защита и подобряването на разпределението на доходите ще насърчат балансирано, приобщаващо и ориентирано към човека потребление — такова, което поддържа стабилен вътрешен растеж.
Пазарите сами по себе си не осигуряват добро потребление. Много така наречени икономики на свободен пазар налагат „данъци върху греха“ върху алкохола, цигарите и други вредни продукти, за да обезсърчат вредното поведение, без да елиминират избора. Китай би могъл по подобен начин да използва стимули и възпиращи стимули, за да ръководи по-здравословни и по-устойчиви модели на потребление.
За бизнеса този преход също изисква нов начин на мислене. Инженерите изградиха производствената сила на Китай; маркетолозите ще оформят следващата му фаза, като проектират преживявания и услуги, които повишават благосъстоянието, вместо да насърчават излишъка. Иновациите трябва да се фокусират не само върху по-бързите или по-евтини продукти, но и върху подобряването на живота. Правителството трябва да подкрепя иновации, които водят до продукти, свързани с „добра консумация“ — екологичен дизайн, интуитивни платформи за обслужване, щадящи стареенето технологии за грижа и потапящи културни и спортни изживявания.
Тихата революция в потребителските ценности вече е в ход. По целия свят нарастващ потребителски сегмент търси простотата пред изобилието, автентичността пред показността. Тези „опростители“ ценят минимализма, споделянето и устойчивостта.
В Китай младите потребители водят тази промяна – прегръщане на стоки втора употреба, наемане, а не притежаване, и подкрепа на екологично чисти марки. Те представляват бъдещето на отговорното потребление и мощен двигател на устойчивия просперитет.
Потреблението винаги ще играе роля в растежа, но трябва да служи на по-високи цели — човешко развитие, социална хармония и екологичен баланс. Тъй като Китай преминава към статут на висок доход, неговият фокус трябва да се измести от количеството към качеството, от продуктите към целта и от материалното натрупване към обогатяването на преживяванията.
Китай има възможност да предефинира модерността. Модернизацията не означава непременно копиране на западния модел на потребление. Това означава предефиниране на просперитета за една ера на ограничения, където балансът, умереността и далновидността стават отличителни белези на прогреса.
Ако 20-ти век е принадлежал на икономики, които консумират, 21-ви ще принадлежи на тези, които пестят. Китайският път на „висококачествено потребление“ може да доведе не само до по-силен растеж, но и до по-устойчива и хуманна цивилизация — или с други думи, пример, от който светът спешно се нуждае.
Писателят е изпълнителен вицеканцлер, американски президент и изтъкнат професор по социални науки в университета Дюк Куншан.
Мненията не отразяват непременно тези на China Daily.
Благодарение на chinadaily.com.cn
Моля, посетете:
Нашият спонсор
като това:
Харесвам Зареждане…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта