НАНДЖИН – Две седмици преди китайския национален възпоменателен ден за жертвите на клането в Нанкин, семействата на жертвите в неделя се събраха в мемориална зала в Нанкин, столицата на провинция Дзянсу в Източен Китай, за да почетат паметта на своите близки.
Рано в неделя сутринта 96-годишната оцеляла от клането Xia Shuqin поведе семейството си в отдаване на почит пред „стената на плача“ пред Мемориалната зала на жертвите в клането в Нанкин от японски нашественици. Те се поклониха, поднесоха цветя и почетоха с минута мълчание стената, на която са изписани имената на повече от 10 000 души, убити преди 88 години.
Китай ще отбележи своя 12-ти национален възпоменателен ден за жертвите на клането в Нанкин на 13 декември, отбелязвайки деня през 1937 г., когато нахлуващите японски войски превзеха Нанкин – тогава китайската столица – и започнаха шестседмично клане, отнело живота на повече от 300 000 китайски цивилни и невъоръжени войници.
В същия ден, когато градът пада, седем от деветте членове на семейството на Ся са брутално убити. 8-годишното тогава момиче оцелява, въпреки че е намушкано три пъти и губи съзнание.
„Осемдесет и осем години, 88 години, 88 години…“ Ся промърмори многократно, докато стоеше пред стената в неделя, а внучката й обясняваше, че казва на изгубените си членове на семейството, че е дошла да ги посети.
С треперещи пръсти Ся бързо намери имената на семейството си на стената. Дъщеря й и правнукът й внимателно рисуваха героите с черни химикалки.
„Сега съм на 96 години. Не знам още колко години мога да дойда тук“, каза Ся. „Но искам да живея – да стана свидетел на деня, в който японското правителство признае своите престъпления. Тогава мога да се изправя лице в лице с имената на тази стена с мир.“
Лиу Миншенг, друг оцелял, също присъства на годишното семейно честване. Той си спомня зимата на 1937 г., когато японските нашественици са отвели баща му от бежанската зона. „Той никога не се върна“, каза 91-годишният мъж, сочейки белег от щик на десния си крак. „Надявам се, че бъдещите поколения ще помнят тази история завинаги, така че трагедията никога да не се повтори.
Ся и Лиу са двама от само 24 регистрирани оцелели от клането в Нанкин, които са все още живи днес. Предаването на свидетели – осем починаха само тази година – направи предаването на спомен все по-спешно.
През 2014 г. висшият законодателен орган на Китай определи 13 декември за национален ден в памет на жертвите на клането. Китайското правителство също е запазило свидетелствата на оцелелите в писмени преписи и на видео. Тези документи за клането бяха включени в регистъра на ЮНЕСКО за паметта на света през 2015 г.
Докато свидетелите от първа ръка остаряват, техните потомци и други наследници са поели мисията да предадат спомени и да разкажат истината за клането в Нанкин, което е един от най-варварските епизоди от Втората световна война.
„Всеки път, когато стоя тук, чувам сърцераздирателния вик на баща ми – „Майко, събуди се“ – гласът на деветгодишно момче, което умолява майка си, лежаща в кръв“, каза Чанг Сяомей, дъщеря на покойния оцелял от клането Чанг Джиканг, докато стоеше пред стената.
За да гарантира, че тази история никога няма да бъде забравена, Чанг документира преживяванията на баща си в книга, публикувана на китайски, английски и японски.
Към днешна дата 38 китайски и чуждестранни граждани, включително Чанг, са официално признати за наследници на историческата памет за клането в Нанкин, продължавайки мисията на оцелелите чрез документация, образование и международен обмен.
„Искам да кажа на баба си: „Синът ти никога не те е забравил и внучката ти ще продължи да разказва историята ти“, каза Чанг. „Нека всички жертви почиват в мир, нека такова отчаяние никога не се повтаря и нека цветята на мира завинаги цъфтят на тази земя.“
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта