Фондация „Народни читалища“, подкрепена от Института за пазарна икономика и доброволци, публикува първата интерактивна карта на най-старите български просветителски центрове. Тя съдържа пространна база данни и анализ на състоянието на читалищната мрежа. Читалища съществуват във всички 265 общини, като близо 80% от тях са разположени в селата. Средно за страната на всеки 10 000 жители се падат по 5.5 читалища. Размерът на държавната субсидия за читалищата през 2025 г. е била 152 млн. лева, но според анализа на Института за пазарна икономика има известен парадокс – размерът на субсидията не е обвързан с демографската ситуация или реалния обхват на дейността, което води до диспропорции в разпределението на ресурса.
Картата и базата данни са ключва стъпка напред в анализа и управлението на читалищната мрежа, тъй като увеличават прозрачността и достъпа до информация, което ще позволи на инситутуциите и гражданското общество да вземат по-добри решения. За първи път граждани, изследователи и институции имат достъп до два нови цифрови ресурса:
-
Интерактивна карта (karta.narodnichitalishta.bg): Географска визуализация на всички читалища с данни за местоположение и конкретни дейности.
-
Общински барометър (danni.narodnichitalishta.bg): Платформа, предоставяща сравнителни данни за финансирането, персонала и капацитета на читалищата във всяка от 265-те общини.
Тези продукти са създадени с три основни цели:
-
достъп (засилване ролята на читалищата за достъп до култура, информация и услуги),
-
партньорства (използване на картата като инструмент за нови съвместни проекти),
-
прозрачност (видимост за гражданите какво правят читалищата в техния район).
Високо обществено доверие: Представено бе и национално представително изследване на „Кантар България“ (декември 2025 г.), което разкрива, че 79% от българските граждани имат положително отношение към читалищата. Тези данни категорично поставят читалищната мрежа сред институциите с най-висок кредит на доверие в страната.
„В тези трудни времена читалищата остават единствената истински обединяваща институция в България. Те притежават огромен потенциал за развитие, а данните, които представяме днес, са основата, върху която можем да градим модерни и ефективни инструменти за тяхната подкрепа“, заяви Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация „Народни читалища“.
Основни изводи от доклада Читалищната мрежа в България – анализ през призмата на данните:
-
Мащаб и обхват: Читалища съществуват във всички 265 общини, като близо 80% от тях са разположени в селата. Средно за страната на всеки 10 000 жители се падат по 5.5 читалища.
-
Персонал и образование: В сектора работят 12 008 души. Наблюдава се обаче сериозен дефицит в обученията – над 70% от читалищата декларират, че не са участвали в никакви програми за повишаване на капацитета през последните три години.
-
Финансиране: Общият размер на държавната субсидия за 2025 г. възлиза на близо 152.4 милиона лева. Анализът установява парадокс – размерът на субсидията не е обвързан с демографската ситуация или реалния обхват на дейността, което води до диспропорции в разпределението на ресурса.
-
Информационен дефицит: Изследването идентифицира „парадокс на претоварената отчетност“ – читалищата подават информация на поне 6 места, но държавните институции не съгласуват данните помежду си, което води до сериозни разминавания в официалните регистри.
Проектът е реализиран чрез обединяване на данни от НСИ, НАП, Министерство на финансите и Министерство на културата, като базата данни остава със свободен достъп за всички заинтересовани страни.
Проектът бе представен на 22 януари по време на пресконференция в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА). Участие взеха Юрий Вълковски, изпълнителен директор на фондация „Народни читалища“, доц. Евгения Сарафова, преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Адриан Николов и Петя Георгиева, старши икономисти в Института за пазарна икономика.
„Читалищата са място за образование, те са тези, които дават достъп до култура, до книга, до всичко останало в отдалечените места“, каза Юрий Вълковски, като представи картата, която показва къде се намират читалищата в България, заедно с подробна информация за всяко едно от тях. Информацията включва контакти, отчет за културната дейност на съответно читалище през годините, проектите, персонала, библиотечната дейност и други. Той обясни, че картата може да бъде използвана от институциите, общините, културния сектор, неправителствените организации и донорите. Инструментите могат да бъдат полезни и за изследователите и местните общности.
Вълковски представи и картата „Общински барометър на читалищата“, която показва обобщени данни за читалищата по общини. Той обясни, че екипът планира на следващ етап да интегрира към инструментите възможности за дарения, както и възможност за културните институции да обновяват информацията.
„Надявам се, картата да е полезна за голям спектър от професионалисти“, каза доц. Евгения Сарафова, преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя обясни, че една от трудностите, възникнали в процеса на работа, се дължи на липсата на официален регистър на читалищата в България, който да предоставя точните им адреси. Доц. Сарафова каза, че на екипа се е наложило да проверява ръчно адресите на читалищата. Тя добави, че наличието на неправилно позиционирана точка може да бъде докладвано на сайта. За създаването на картата е използван софтуера QGIS, който е с отворен код.
Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), представи базата данни, която екипът на ИПИ е създал. Информацията е събрана от регистрите на Министерството на културата, Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Министерството на финансите. Базата данни има няколко категоризации, които позволяват тяхното обработване с изследователска цел. Информацията, представена в тях, обхваща периода от 2023 г. насам.
Николов обясни, че качеството на данните за дейността на читалищата е определено от подадените от тях отчети. При нужда от корекция читалищата могат да използват бутона за обратна връзка на сайта.
Базата данни може да бъде използвана за визуализация, общински разпределения, анализ на състоянието на читалищната мрежа, аналитична статистика, както и за изследване на потребностите и възможностите за откриване на нови функции на тези общностни центрове, каза още Николов.
Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика, обясни, че категоризациите, които инструментът предлага, събират сходни читалища в групи. Според представените от екипа данни 80 на сто от читалищата в България се намират в селата, а 20 процента – в градовете, като разпределението на читалища в общински центрове и извън тях е много близко.
Георгиева уточни, че основните приходи на читалищата са свързани с финансиране от държавния и общински бюджет. По думите й информацията за структурата на приходите и разходите на читалищата показва, че в по-малките общини по-голям дял от средствата идват от държавния и общински източник. По-голямата част от разходите на читалищата отиват за заплати на персонала, каза още Георгиева.
Базата данни може да бъде използвана за наблюдаване на процеси и взимане на решения, свързани с разпределение и финансиране, каза Георгиева.
Вижте видео от пресконференцията: ТУК.
Проектът е част от инициативите по случай 170 години от създаването на първото българско читалище и се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Източник: БТА, ИПИ
/ИИ/