Работен диалог за бъдещето на общинските финанси и инвестиции постави началото на срещата между изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева и мениджъра на Групата на Световната банка за България Джейсън Пелмар. Разговорът очерта общото разбиране, че устойчивото развитие на местната инфраструктура изисква едновременно по-голяма финансова самостоятелност на общините и по-добър достъп до професионално структурирани финансови инструменти.
В срещата участваха още д-р Десислава Николова – старши икономист в Световната банка, Изабела Барати – специалист „Публичен сектор“, както и членове от екипа на Сдружението – Даниела Ушатова, ръководител екип „Местни политики и финанси“, Яна Дочева, ръководител екип „Стратегическо развитие на общините“, Десислава Стойкова, юрисконсулт и Мила Гиздова, ст. експерт „Териториално развитие“.
Срещата бе инициирана от Световната банка във връзка с оценяването и анализирането на общинския кредитен пазар в България и възможностите за по-активно и устойчиво финансиране на местните инвестиции. В центъра на разговора бяха структурата и ограниченията на общинските приходи, нарастващите нужди от капиталови инвестиции, достъпът до финансиране и съществуващите пречки пред него, както и влиянието на европейските средства върху потребността от заемни инструменти.
От страна на Световната банка бе заявена готовност за подкрепа на общините чрез изгодни капиталови заеми и консултантска помощ за структуриране на инвестиционни проекти, включително при възможност за държавна гаранция чрез Министерството на финансите. Бе отбелязано, че подобен инструмент би бил особено полезен за по-малките общини, които трудно достигат до финансовите пазари, както и че съществуват варианти за прилагане на различни механизми за споделяне и смекчаване на риска при по-големи проекти.
Представителите на ГСБ подчертаха, че целта не е единствено предоставяне на ресурс, а и изграждане на местен капацитет за подготовка и управление на финансово сложни, смесено финансирани проекти. Според тях ключовото предизвикателство не е толкова недостигът на капитал, колкото ограничените възможности на общините да генерират собствени приходи и да поемат дългосрочни финансови ангажименти.
Силвия Георгиева акцентира върху високата зависимост на общинските бюджети от държавни трансфери, което значително стеснява фискалната им маневреност. По думите ѝ ограничените собствени приходи затрудняват обслужването на кредитни инструменти и участието в по-сложни финансови схеми. Като съществен фактор бе посочен и недостигът на административен и експертен капацитет на местно ниво, поради което общините често разчитат на специализирани посредници за структуриране на финансирането.
В отговор Джейсън Пелмар очерта две паралелни посоки за бъдещо сътрудничество: подкрепа за процес на финансова децентрализация и създаване на условия общините да развиват позитивен кредитен профил чрез по-диверсифицирани собствени приходи. Това би позволило устойчиво финансиране на инфраструктурни проекти и градско развитие, без Световната банка да се явява единствен източник на кредитиране. Подчертана бе готовността за работа в партньорство с националните институции и съществуващи инструменти като Фонд ФЛАГ.
„Не смятаме, че е правилно общините да са оставени на благоволението на централните органи. Те трябва да имат достатъчно възможности да управляват собствените си приходи. След като изградим тази възможност и по-добър кредитен рейтинг, чрез диверсифицирани източници на приходи можем да подпомогнем развитието на инфраструктурата и градовете“, заяви той.
Пелмар подчерта, че Световната банка няма намерение да бъде единствен източник на финансиране, а да работи съвместно с Министерството на финансите и Фонд ФЛАГ. Той даде пример с опита си в Индия, където общините получават достъп до финансиране именно когато част от приходната им база включва заемни средства.
„Надяваме се заедно с Вас да можем да работим с централните органи, за да осигурим по-голяма финансова свобода на общините. Каквото и да искаме да се случи на местно ниво, трябва да имаме одобрението на централното правителство“, посочи Силвия Георгиева.
Тя припомни, че повече от 15 години НСОРБ настоява за реални стъпки към финансова децентрализация, но без успех. Според нея темата често присъства в предизборни платформи, но отсъства от реалните управленски решения.
„Преговаряме за всеки лев – за инфраструктура, училища, социални услуги, култура. Инвестиционните ни проекти се финансират почти изцяло от държавата и ставаме все по-зависими. Единственият шанс нещо да се промени идва от външните фактори и от вашия опит“, подчерта изпълнителният директор на НСОРБ.
Въпреки ограниченията общините са готови да експериментират с нови модели. „Готови сме да опитаме, ако смятате, че тези 20% фискална маневреност са достатъчни, за да се структурират инвестиционни проекти с Ваше посредничество“, заяви Георгиева.
По време на разговора като допълнителна пречка за общините беше посочена свръхрегулацията и остарялото бюджетно законодателство.
От страна на НСОРБ бе изразена готовност за съвместна работа с всички компетентни институции за постигане на по-голяма финансова автономия на местната власт. Бе отбелязано, че през годините темата за децентрализацията среща широка експертна подкрепа на европейско ниво и остава ключова за устойчивото местно развитие.
Като практически първи стъпки в посока увеличаване на собствените приходи на общините бяха откроени актуализацията на данъчните оценки на имотите и въвеждането на данък върху земеделската земя. Според НСОРБ тези мерки биха могли сравнително бързо да разширят приходната база, без задължително повишаване на данъчните ставки, и да осигурят допълнителен ресурс за инвестиции още в краткосрочен хоризонт.
„Това са задачи, които изискват политически кураж, но пазарът е готов за тях. Ако бъдат реализирани още тази година, през 2027 г. общините ще могат да повишат собствените си приходи дори без да увеличават данъчните ставки върху имотите“, обясни тя и допълни, че НСОРБ има разработени концепции, които следва да бъдат обсъдени и възприети в по-широк експертен формат.
В рамките на срещата бе повдигнат и въпросът за необходимостта от модернизиране на бюджетната и регулаторната рамка, така че да се намалят административните тежести и да се улесни прилагането на иновативни финансови инструменти.
/ИИ/