- НИМХ създаде портал за отворени данни, достъпен за всички потребители
Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов откри третата Национална научна конференция по метеорология, хидрология и околна среда, организирана от Националния институт по метеорология и хидрология в периода 24–26 март 2026 г. Форумът събира учени и експерти в области, свързани с оценката на риска и прогнозирането на природни бедствия, и се провежда по повод Световния ден на водата – 22 март, и Световния ден на метеорологията – 23 март.
„Когато данните са достъпни, всеки учен може да работи с тях – да прави анализи, модели и прогнози, които носят полза за цялото общество“, подчерта министър Попов, акцентирайки върху ролята на отворените данни като ключов ресурс за науката, икономиката и ефективните публични политики.
Министърът отбеляза, че значението на научните данни далеч надхвърля рамките на екологичния сектор и е пряко свързано с развитието на икономиката. Българската стопанска общност и особено енергетиката все по-силно зависят от надеждни данни и прогнози, особено в контекста на нарастващите геополитически и климатични рискове.
Той акцентира, че значителна част от данните се събират с публични средства, но често не се публикуват, което означава, че държавата не получава пълната стойност на извършената дейност и че тези данни не се използват пълноценно. „Когато плащаме за събирането на данни с публични средства, те трябва да бъдат достъпни, за да носят реална стойност за обществото“, подчерта министър Попов. По думите му именно първичните, необработени данни имат най-голяма стойност, тъй като позволяват на учени и изследователи да извършват самостоятелни анализи и да разработват решения с реално приложение. „Свободният достъп до такива данни е ключов за интеграцията на България в световната научна общност, за подобряване на публичните политики и за постигане на устойчиво развитие, включително в области като енергетиката, земеделието и управлението на рисковете“, допълни той.
По отношение на финансирането на науката министър Попов подчерта, че тя се намира в тежко състояние не поради липса на капацитет, а поради недостатъчно и неефективно финансиране. По думите му България инвестира около 0,7–0,8% от брутния вътрешен продукт в научна дейност при средни нива за Европейския съюз от около 2,5%. Тези средства в голяма степен покриват текущите разходи на научните институции, без да осигуряват достатъчен ресурс за реална изследователска дейност, а участието на частния сектор остава ограничено.
Генералният директор на Националния институт по метеорология и хидрология доц. Илиан Господинов подчерта, че институтът активно преминава към разширен режим на предоставяне на отворени данни в областта на метеорологията и климатологията. Той отбеляза, че и към момента НИМХ предоставя свободен достъп до значителна част от данните от измерванията, но те не винаги са били достатъчно видими и лесни за използване.
По думите му, в изпълнение на политиката за по-голяма прозрачност и по инициатива на министър Попов, вече е създаден специализиран портал за отворени данни, който функционира в експериментален режим на интернет страницата на института. В него са публикувани набори от данни, организирани в машинночетим формат, като е осигурен и първоначален исторически обхват, с перспектива за разширяване.
„Целта на портала е да предоставя първични данни – както текущи, така и исторически – в машинночетим формат, които да могат да се използват свободно за научни изследвания и анализи“, посочи доц. Господинов. Той допълни, че в следващите месеци ще бъдат добавяни нови набори от данни, включително дългосрочни редици, които са от съществено значение за научната общност. Генералният директор отправи покана към участниците в конференцията и към всички заинтересовани да използват новия портал, като изрази очакване още на следващото издание на форума да бъдат отчетени първите резултати от процеса по отваряне на данните.