По време на 171-та Пленарна сесия на Европейският комитет на регионите (КР), провела се на 6 и 7 май, представителите на местните и регионални власти в ЕС защитиха своите позиции по много от основните елементи на предложената Многогодишна финансова рамка, като приеха становища относно реформи, които ще определят европейските инвестиции за периода 2028—2034 г. в регионалното развитие, научните изследвания и иновациите, инфраструктурата и други ключови сектори на икономиката. Българските общини бяха представени от Таня Христова – ръководител на делегацията и кмет на община Габрово, Владимир Москов – кмет на община Гоце Делчев, Златко Живков – кмет на община Монтана, Людмил Веселинов – кмет на община Попово, Димитър Здравков – кмет на община Садово и Цветелина Симеонова-Заркин – общински съветник в Столична община.
Председателят на Комитета на регионите – Ката Тюто подчерта, че Европа е изправена пред натрупване на кризи – икономически, демографски, енергийни и геополитически – и именно местните власти са тези, които първи усещат последствията от тях. По думите ѝ устойчивите решения могат да бъдат намерени само чрез по-силно териториално измерение на европейските политики и чрез реално партньорство между европейските институции и местните общности.
Бъдещето на политиката на сближаване след 2028 г.
Централно място в програмата зае дебатът относно бъдещата структура на европейските фондове и новата рамка за изпълнение на политиката на сближаване. Представители на Европейския парламент (ЕП) и Комитета на регионите подчертаха, че кохезията следва да остане основен инструмент за намаляване на регионалните различия и за насърчаване на инвестициите в инфраструктура, иновации и човешки капитал.
По време на дискусията, Андрей Новаков, член на ЕП, сподели: „Заедно с целия екип тук, който работи по бъдещето на кохезионната политика, поискахме 25% повече финансиране. Увеличихме го от 228 милиарда евро на 307 милиарда евро. Ние се борим за повече техническа помощ, за да избегнем бюрокрацията. Предлагаме нов хоризонтален принцип. Ако кметовете не са част от плана, ако областните управители не са част от изпълнението и изготвянето му, то тогава няма план. Всяка политика, която се гласува тук в тази зала, е регионална сама по себе си, защото вие сте тези, които я прилагате.“
Културата в сърцето на Европа
Специално внимание бе отделено на културата като фундаментален стълб при изграждането на споделени ценности и устойчиви общности. В своето изказване Таня Христова, ръководител на българската делегация и кмет на община Габрово, сподели: „Културата живее в нашите региони, в нашите градове, в нашите села. Тя присъства в нашите библиотеки, музеи, центрове, фестивали, училища и читалища. Именно там Европа става видима, осезаема и близка до гражданите. Културата е в основата на европейската идентичност, демократичната устойчивост и нашия начин на живот. Тя опазва наследството ни, засилва чувството за принадлежност, подкрепя свързаността и дава на гражданите конкретно усещане за европейския проект.“
За да се гарантира устойчивостта на тези процеси обаче, е необходимо превръщането на приоритетите в конкретни финансови ангажименти в рамките на европейския бюджет. Таня Христова посочи, че бъдещото развитие на сектора зависи пряко от стратегическото разпределение на ресурсите: „Следващата Многогодишна финансова рамка ще бъде реалният тест за нашите амбиции. Ако културата наистина е наш европейски приоритет, това трябва да се отрази в достъпно, предвидимо и териториално ориентирано финансиране – включително чрез кохезионните фондове и директната подкрепа за културния и творческия сектор.“
Новият фонд за национални и регионални планове
Сериозен интерес предизвика обсъждането на бъдещия Фонд за национални и регионални планове. Според участниците новият механизъм трябва да гарантира повече гъвкавост, по-малко бюрокрация и по-бърз достъп до средства за местните власти.
В дебата бе поставен акцент върху необходимостта европейските програми да бъдат по-достъпни за по-малките общини, които често изпитват затруднения при изпълнението на сложни административни изисквания.
Силна подкрепа за селските райони
Темата за бъдещето на селските райони след 2028 г. също беше сред водещите като обедини участниците около позицията, че демографската криза и обезлюдяването изискват по-целенасочени инвестиции в местната икономика, транспортната свързаност, здравеопазването и образованието.
Според членовете на Комитета, модернизацията на селските райони следва да бъде стратегически приоритет за Европейския съюз, ако Европа иска да запази социалното и териториалното си равновесие.
Младежта и цифровата сигурност
Бе осъществен и обмен на мнения с европейския комисар по справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта – г-н Глен Микалеф. Дебатът постави фокус върху защитата на децата и младите хора в цифровата среда, необходимостта от по-добро цифрово образование и борбата с онлайн рисковете.
Широка подкрепа получиха и предложенията за разширяване на програмата „Еразъм+“ след 2028 г., като местните и регионалните представители настояха тя да достигне до по-широк обхват на младежта, включително от по-малки населени места и уязвими групи.
Европа на иновациите с по-малко административна тежест
В рамките на заседанията бяха приети и становища, свързани с бъдещето на програмата „Хоризонт Европа“, цифровизацията и екологичните политики. Делегатите призоваха Европейският съюз да намали административната тежест върху бизнеса и публичните институции и да осигури по-гъвкави правила за внедряване на иновации.
Особено внимание беше отделено на необходимостта от ускоряване на цифровия преход и изграждането на общ европейски подход към управлението и обмена на данни.
Подготовка за бъдещи кризи
Сред обсъдените теми бяха и стратегиите за готовност на Европейския съюз при кризи – от медицински извънредни ситуации до недостиг на суровини и логистични проблеми. Според членовете на Комитета устойчивостта на Европа зависи в голяма степен от способността на местните и регионалните власти да реагират бързо и координирано.
В края на заседанието членовете на Европейския комитет на регионите заявиха готовност да продължат активния диалог с Европейската комисия и Европейския парламент, така че следващият програмен период да бъде по-близо до гражданите, по-гъвкав и по-ефективен за всички региони на Европа.
Още по време на заседанието
В други становища регионите и градовете представиха своята гледна точка относно това дали и как законодателството в областта на околната среда следва да бъде опростено, както и дали, и как правилата за данните трябва да бъдат рационализирани.
По време на пленарната сесия се даде и старт на номинациите за наградата „Кмет Павел Адамович“. Наградата се присъжда на лидери на местни общности „за смелост и високи постижения в насърчаването на свободата, солидарността и равенството“.
/ДБ/ /ИИ/