Работна среща между ръководството на НСОРБ и министъра на здравеопазването Катя Ивкова, заместник-министрите проф. Петко Салчев и Галя Александрова, както и екипа на Министерството, се проведе днес в сградата на МЗ. Срещата е част от първите разговори на НСОРБ с новите министри от кабинета, посветени на приоритетни за общините политики.
От страна на НСОРБ участие взеха заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Димитровград Иво Димов, членовете на УС на НСОРБ и кметове на общините Петрич – Димитър Бръчков, Бургас – Димитър Николов, Разград – Добрин Добрев, Карлово – д-р Емил Кабаиванов, председателят на Постоянната комисия по здравеопазване към НСОРБ и кмет на община Търговище д-р Дарин Димитров, заместник-кметовете на Столична община Десислава Желязкова и Надежда Бачева, директорът на дирекция „Демографски политики, мониторинг и координация“ в община Бургас Мария Куманова, заместник изпълнителният директор Теодора Дачева и представители от екипа на НСОРБ.
В началото на срещата Иво Димов благодари за готовността за диалог от страна на МЗ и подчерта, че общините очакват прагматични решения по теми, които пряко засягат гражданите и достъпа до здравна грижа. Той отбеляза, че НСОРБ е подготвило конкретни предложения по няколко важни направления – детско и училищно здравеопазване, контрол на комарните популации, устойчивост на общинските болници, превенция на употребата на наркотични вещества сред децата и реализацията на проектите за амбулатории по ПВУ.
Председателят на Постоянната комисия по здравеопазване към НСОРБ и кмет на община Търговище д-р Дарин Димитров подчерта, че общините очакват в лицето на новото ръководство на Министерството на здравеопазването да имат партньор, който познава в дълбочина проблемите на системата. Той акцентира върху двата най-сериозни проблема за местната власт – детското и училищното здравеопазване и бъдещето на общинските болници. По думите му недостигът на медицински сестри вече поставя под риск функционирането на здравните кабинети в детските градини и училищата, особено в по-малките населени места. Д-р Димитров отбеляза, че НСОРБ поддържа активен и конструктивен диалог с Министерството на здравеопазването по всички законодателни и нормативни промени в сектора и изрази готовност Сдружението да продължи да подкрепя решения, насочени към по-добра организация на детското и училищното здравеопазване, осигуряване на медицински кадри и развитие на профилактиката и скрининговите дейности.
Кметът на община Бургас и член на УС на НСОРБ Димитър Николов подчерта, че общините вече полагат максимални усилия за привличане и задържане на медицински специалисти, но въпреки това недостигът на медицински сестри остава изключително сериозен. Той даде пример с Бургас, където се изгражда жилищен блок за лекари и медицински сестри, а общината е сформирала специален логистичен екип, който подпомага преместването на цели семейства – от транспорта и настаняването до намирането на детски градини, училища и извънкласни дейности за децата. Николов представи и реализирания в Югоизточна България проект, обхващащ 18 общини, по който се реновират 231 кабинета в училища, детски градини и педиатрични практики, като паралелно се изпълняват шест програми за превенция и се създават мобилни екипи, които да компенсират липсата на медицински сестри специалисти в по-отдалечените населени места. По думите му дефицитът е особено тежък в планинските райони и проектът вече се наблюдава от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка като модел за справяне с проблема.
По време на акцент върху нарастващия проблем с употребата на наркотични вещества, райски газ, инхаланти и нови психоактивни вещества сред децата и младежите. Той подчерта, че първите сигнали за проблема най-често възникват именно на местно ниво – в училищата, семействата и местните общности, което поставя общините в ключова роля по отношение на ранната превенция и реакция. Николов отбеляза, че в страната съществуват различни форми на местни превантивни структури и партньорства, но капацитетът им е неравномерен и често недостатъчно подкрепен. По думите му основните затруднения са свързани с липсата на достатъчна методическа и експертна подкрепа, ограниченото финансиране, различната активност на училищата и отсъствието на ясен механизъм за реакция при появата на нови рискове и вещества.
Заместник-кметът на Столична община Десислава Желязкова постави въпроса за сериозния недостиг на медицински сестри в детските градини и ясли в София, като подчерта, че мащабът на проблема в столицата е различен и не може да бъде решен само с мерки като осигуряване на жилища или допълнителни стимули. Тя посочи, че Столична община управлява 202 детски градини и над 30 самостоятелни детски ясли, а задължителното присъствие осигуряване на нормативно определения брой медицински сестри в яслените групи от години създава сериозни затруднения. Желязкова отбеляза, че София не може да се конкурира със заплащането в болниците, независимо дали са частни, общински или държавни, и постави въпроса дали действащият модел на грижа, фокусиран изцяло върху медицинската грижа, следва да бъде запазен в сегашния си вид. Тя информира, че общината е правила анализи, събирала е становища от университети и е готова да предостави на Министерството на здравеопазването всички налични материали. Като възможно решение тя предложи Столична община да бъде пилотна община, в която в яслените групи в детските градини да се изпробва модел с педагози, преминали задължителни обучения по здравни грижи и първа помощ, като общината е готова да финансира тези обучения и да проследи резултатите преди евентуално разширяване на подхода.
„Темата за общинските болници е една от най-болезнените теми за всички нас. Защото в голяма част от малките и отдалечени общини общинската болница е единственото място, където хората могат да получат навременна медицинска помощ.“ , заяви кметът на община Карлово и член на УС на НСОРБ д-р Емил Кабаиванов.
В изказването си д-р Кабаиванов предложи МЗ да разработи правила, съгласно които завършващите по държавна поръчка медицински кадри да бъдат задължени в продължение на 3 години да работят в общински болници. Кметът посочи, че по този начин ще бъде преодолян кадровия дефицит, като в същото време на новозавършилите ще бъде дадена възможност да придобият специалност при облекчени условия. „Това не е просто въпрос на лечебна дейност, а на сигурност за хората. В редица райони, ако общинската болница спре работа, достъпът до здравеопазване става практически невъзможен.“ – каза още той.
Министър Ивкова обеща екипът на министерството да направи подробен анализ на предложенията и да намери форма за реализацията им.
„Общините правят всичко по силите си – подпомагаме специализанти, предоставяме жилища, допълнителни стимули, финансираме обучения, но възможностите ни не са безкрайни.“ – отговори д-р Кабаиванов и подчерта, че в този процес общините и МЗ са партньори и съюзници.
Кметът на община Петрич и член на УС на НСОРБ Димитър Бръчков подчерта, че недостигът на медицински сестри и лекари вече поставя под сериозен риск функционирането на общинските болници и системата на детското и училищното здравеопазване. Той посочи, че община Петрич поддържа 100% общинска болница, обслужваща население от около 110 000 души в четири общини, и въпреки значителните усилия на местната власт за стимулиране, привличане и задържане на кадрите – финансово подпомагане, осигуряване на квартири и други социални придобивки – кадровият дефицит продължава да се задълбочава.
Бръчков обърна внимание, че частните болници често успяват да привличат специалистите с по-високи възнаграждения, което обезсмисля усилията на общините. Той постави и въпроса за липсата на желаещи да се обучават за медицински сестри, като даде пример с Югозападния университет, където приемът остава незапълнен. По думите му е необходимо държавата да намери механизъм за реално включване на обучаваните здравни асистенти в системата, тъй като в момента те не се използват ефективно. Бръчков отбеляза още, че действащите нормативни изисквания водят до ситуации, при които значителен брой медицински сестри предпочитат работа в детските градини и ясли пред болничната среда, а ако не бъдат предприети по-решителни мерки, системата рискува да остане без необходимия медицински персонал.
Заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Димитровград Иво Димов предложи Министерството на здравеопазването да проведе специална среща с Сдружение на общинските болници в България (СОББ), тъй като именно ръководствата на лечебните заведения могат най-конкретно да поставят проблемите в системата. Той акцентира върху преговорите по Националния рамков договор и тревогите на общинските болници, свързани с недостатъчните цени на клиничните пътеки, които според управителите вече трудно покриват реалните разходи на лечебните заведения. По думите му очакванията на болниците са за сериозна актуализация на стойностите на клиничните пътеки – 25%, съобразена с икономическите условия и растящите разходи за издръжка и персонал.
Димов постави и въпроса за високите изисквания към работата на общинските болници, на които лечебните заведения все по-трудно успяват да отговорят заради недостига на медицински кадри. Той обърна специално внимание на липсата на медицински стандарти по ключови специалности като акушерство и гинекология, анестезиология, интензивно лечение и кардиология, което според него създава сериозни противоречия с алгоритмите на клиничните пътеки и води до практически затруднения в работата на болниците.
Кметът на Димитровград постави и проблема със забавените проекти за модернизация на спешната медицинска помощ. Той даде пример с проекта за нов център за спешна медицинска помощ в Димитровград, за който общината още преди години е предоставила необходимия терен и е изпълнила своите ангажименти, но към момента липсва яснота за развитието и реализацията на проекта. По думите му подобни проблеми съществуват и в други общини и поставят под риск важни инвестиции в здравната инфраструктура и достъпа до спешна помощ.
Иво Димов подчерта още, че финансовото подпомагане за отдалечените общински болници трябва да бъде запазено и надградено, тъй като без тази подкрепа голяма част от лечебните заведения няма да могат да функционират устойчиво. Той отбеляза, че общините инвестират сериозни средства в ремонти, оборудване, жилища и стимули за медицинските специалисти, но кадровият дефицит остава най-тежкият проблем пред системата на общинското здравеопазване.
Кметът на община Разград и член на УС на НСОРБ Добрин Добрев акцентира върху необходимостта от създаване на тригодишна Национална програма за контрол на комарните популации с финансово осигуряване от централния бюджет. Той подчерта, че сегашният модел, при който общините ежегодно организират процедури, възлагат дейности и търсят финансиране, създава сериозна липса на предвидимост и често води до закъснение на обработките, когато комарните популации вече са в активна фаза на развитие.
По думите му проблемът е особено сериозен в районите около реки, влажни и заливни територии и не може да бъде решаван от отделните общини самостоятелно, тъй като комарните популации не следват административни граници. Добрев настоя за ясен механизъм за координация между държавата и общините, който да осигури планиране, финансиране, мониторинг, обследване и картографиране на рисковите зони, както и възможност за рамкови споразумения с по-дългосрочен хоризонт. Според него подобна програма ще даде възможност за по-ефективен и устойчив контрол върху дейностите с обществено-здравно значение и ще осигури по-добра защита за населението.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова отговори, че голяма част от поставените въпроси са натрупвани с години и не могат да бъдат решени едновременно, но подчерта готовността на министерството за активен диалог с НСОРБ и общините и че очаква от общините конкретни предложения за решения. По отношение на Националния рамков договор тя обясни, че разговорите тепърва предстоят, тъй като новото ръководство на министерството е встъпило в длъжност съвсем скоро, а предстоят и промени в състава на Надзорния съвет на НЗОК.
В отговор на поставените проблеми с общинските болници и кадровия дефицит министър Ивкова призна, че ситуацията е сериозна и подчерта, че държавата трябва да намери механизъм за гарантиране на достъпа до здравни услуги във всички региони на страната. Тя обърна внимание и на необходимостта да бъдат преразгледани част от изискванията и алгоритмите, по които работят лечебните заведения, така че системата да отговаря на реалната ситуация с липсата на кадри.
По темата за медицинските сестри и здравните асистенти министърът посочи, че министерството вече води разговори с професионалните организации и университетите и търси варианти за по-широко използване на капацитета на здравните асистенти. Тя коментира, че проблемът е особено тежък в детското и училищното здравеопазване, а в редица райони липсват кандидати дори за специализации по здравни грижи. Според нея темата изисква координирани действия между Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и местната власт.
По повод проектите за спешна медицинска помощ Ивкова обясни, че забавянията са натрупвани през годините заради проблеми с терени, съдебни процедури, обжалвания и поскъпване на строителството. Тя посочи, че част от проектите са били прехвърляни между различни програмни периоди, а в момента министерството работи по завършването на оставащите обекти и търси решения за осигуряване на необходимото финансиране.
Министърът подкрепи необходимостта от по-добра координация по темата за контрола на комарните популации и подчерта, че проблемът има сериозно обществено здравно значение. Тя отбеляза, че темата за обработките срещу комари е била една от основните кризисни теми, които министерството е решило на този етап и призна, че липсата на предвидимост и координация между отделните институции и общини създава затруднения при организацията на дейностите.
Тя заяви, че още в края на седмицата ще започнат обработки срещу комари в някои от най-засегнатите области, като министерството работи по координация на действията с компетентните институции. По думите ѝ темата изисква бърза реакция заради нарастващия риск за населението в определени региони и затова паралелно с обсъждането на дългосрочен механизъм се предприемат и незабавни действия на терен.
/ИИ/