“Работещите в туристическия бранш са лицето, което посреща гостите на дестинациите. Заедно с общините, те са основните инвеститори на локално ниво – не само в инфраструктура и по-качествени услуги, но и в по-доброто преживяване на туристите”. Това заяви кметът на община Чепеларе и представител на НСОРБ в Националния съвет по туризъм (НСТ) Боран Хаджиев по време на заседанието на Консултативния орган на 14 април.
В събитието участваха още министърът на туризма Мирослав Боршош и неговите заместници – Ирена Георгиева и Павлин Петров, председателят на Парламентарната комисия по туризъм Танер Али, представители на изпълнителната власт, на ръководства на ОУТР в страната, на браншовите организации и експерти в туризма.
В обръщането си към членовете на Съвета Боран Хаджиева добави, че Общините правят всичко необходимо да са коректен партньор на бизнеса по места и да улесняват неговата задача, водени от общата цел – представянето на добрия облик на Дестинация България.
Затова и общинските бюджети за туризъм се съгласуват с бизнеса, за да може средствата да бъдат инвестирани оптимално ефективно, заяви кметът и даде пример с опита на Община Чепеларе при развитието на курорта от национално значение – Пампорово. Общият устройствен план на Общината понякога затруднява и забавя инвестициите, а реализирането на инфраструктурните проекти за планинските курорти са специфични – изграждането на лифтови съоръжения, писти и др. изисква време.
„Съгласни сме, че проблемите в сектора са общи – липса на целенасочена реклама, необходимост от ефективна стратегия, обхващаща всички видове туризъм по периоди и ясно дефинирани задачи, „глад“ за кадри в сектора, недобре поддържана инфраструктура. Затова апелирам всички тези предизвикателства да залегнат в бъдещия стратегически документ, както и обсъждането на ефикасни и устойчиви законодателни инициативи“, каза още кметът на Чепеларе.
„Местните власти понякога са по-важни от държавата – вие посрещате на първа линия всички предизвикателства в сектора, знаете местните проблеми. Общините често нямат необходимите ресурси и специалисти, за да реализират своя туристически потенциал, затова фокус в работата на екипа на МТ ще бъде регионалната реклама за постигане на устойчиво развитие на туризма“, заяви министър Боршош и добави, че е необходима стриктна координация между местна и централна власт.
Българският туризъм продължава да бъде един от най-силно засегнатите сектори след пандемията. Въпреки отчетения ръст в пътуванията през 2024 г., страната ни все още не е достигнала нивата от 2019 г. Това стана ясно по време на заседанието на Националния съвет по туризъм, под председателството на министъра на туризма Мирослав Боршош. По думите на министъра, основният растеж в сектора се дължи на активността на българските туристи, които са се увеличили значително. „Очевидно все още не сме се възстановили от Ковид, който не трябва да е оправдание, а лош спомен, от който да се избавим“, заяви министърът.
В рамките на заседанието беше представен и анализ на резултатите в сектора от 2024 г. Докладът потвърждава, че България все още не е възстановила позициите си спрямо 2019 г., особено в сегмента на входящия туризъм. Около 50% от областите в страната са се възстановили до нивата отпреди пандемията. Сред пазарите с висок ръст се откроява Румъния, докато на други ключови пазари, като Обединеното кралство и Германия, има отчетлив спад. Беше посочено, че лятото се очертава като силно, но основният въпрос остава, колко дълъг ще бъде сезонът и как може да бъде удължен чрез събития и целенасочени кампании.
По време на заседанието бяха обсъдени конкретни предизвикателства пред сектора, сред които липсата на работна ръка, издаването на визи за туристи и сезонни работници, както и нуждата от удължаване на туристическите сезони. Подчертано беше, че успехът в справянето с тези проблеми зависи от координирани усилия между институциите, законодателната, местната власт и туристическия бизнес. „Само с добри взаимоотношения може да постигнем добър резултат. Без общи усилия няма как да започнем да работим“, допълни още министърът.
Акцент в дискусията бяха и необходимите законодателни промени. Според министъра, състоянието на сектора е добро, но в него има сериозни натрупани слабости, които могат да бъдат преодолени с ясен хоризонт и воля. Като спешна бе определена работата по измененията в Закона за туризма, създаването на гаранционен фонд за защита на потребителите, въвеждането на регулация за краткосрочното отдаване под наем, статута на националните курорти и др.
Министърът посочи, че Националният съвет по туризъм ще бъде активен инструмент за формиране на проактивна политика. „Целта ни е да погледнем напред и да изградим устойчив модел. Туризмът повече няма да бъде сектор на оцеляване, а източник на национално самочувствие и модерна свързаност“, каза още Мирослав Боршош.
/ИИ/