Разкопките на палеонтологическия екип на Националния природонаучен музей (НПМ-БАН) в късномиоценското находище Азмака (Чирпанско), ръководен от проф. Николай Спасов, предизвикват особен международен интерес във връзка с намирането на бедрена кост от хоминид (изкопаем представител на човешкото семейство), датирана на 7.2 млн. год. След публикуването през 2012 г. на зъб от хоминид, намерен в същото находище, това е втората находка, открита от екипа. Бедрената кост, отнесена предположително към хоминида Graecopithecus (грекопитек), описан по една долна челюст, намерена по време на втората световна война край Атина, има важно значение за палеоантропологията. Тя дава възможност за проучване на начина на придвижване на този най-късен европейски пред-човешки хоминид. Завършилото вече изследване (дадено за печат) показва изключитено интересни резултати, свързани с началото на човешката еволюция.
В екипа на НПМ-БАН вече работи от три години известният палеоантрополог проф. Дейвид Бигън, от университета в Торонто. В началото на август, т.г. Националният природонаучен музей при БАН сключи меморандум с Max Planck института по антропология в Лайпциг, според който германският институт ще финансира през следващите три години разкопките на НПМ-БАН в търсенето на фосили от хоминиди в Късния миоцен на България, а също и в Р. Северна Македония, съвместно с екип от Природонаучния музей на С. Македония в Скопие. Първите разкопки започват през септември тази година.
Уголемени модели на зъба и на бедрената кост на хоминида, намерен в палеонтологическото находище Азмака (Чирпанско) св възраст 7.2 млн. години, представени в експозицията на НПМ-БАН , открита в края на 2024 г. (и съществуваща и в момента) в палеонтологическия филиал на НПМ-БАН в Асеновград „Димтър Ковачев“.