На 5-6 февруари в София се провежда дискусионният форум „Възможности и предизвикателства пред местните финанси през 2026 година“, организиран от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и неговото търговско дружество НСОРБ-Актив. Близо 200 финансови експерти от българските общини се включиха активно в дискусията.
Форумът е насочен към общински финансисти, счетоводители, данъчни експерти, ресорни заместник-кметове, председатели на общински съвети, общински съветници и кметове, проявяващи професионален интерес към актуалните въпроси в сферата на местните финанси.
Основен фокус на дискусиите в програмата са прилагането и ограниченията на Закона за събирането на приходите и извършването на разходите през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет, очакванията и предложенията по финансовата рамка за общините по Бюджет 2026, инвестиционната програма за общинските проекти, както и прилагането на новите основи за такса битови отпадъци.
В първия дискусионен панел участие взеха Силвия Георгиева – изпълнителен директор на НСОРБ, Иво Димов – заместник-председател на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Димитровград, Деляна Иванова – председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие и ключови експерти.
В приветствието си Силвия Георгиева отбеляза, че 2026 г. е ключова за страната с пълната ѝ интеграция в Европейския съюз – присъединяването към Шенген и еврозоната. Тя подчерта, че от началото на месец февруари всички разплащания вече се извършват в евро и благодари на общинските администрации за гарантирането на спокойния преход.
„Намираме се и в условия на политическа несигурност, с която вече сме свикнали. Смяната на служебни и редовни кабинети не спира сроковете и задълженията ни. За пореден път работим в условията на удължителен бюджетен режим, при който значителна част от регулациите се определят с решения на Министерския съвет“, посочи изпълнителният директор.
В рамките на първия ден участниците обсъждаха въпроси, свързани с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., както и възможностите за финансиране на общинските проекти чрез Българската банка за развитие (ББР). Паралелно с дискусионната част, програмата включваше и обучителни модули, посветени на годишното счетоводно приключване за 2025 г. и на актуални въпроси по прилагането на ЗКПО, ЗДДФЛ и промените в Закона за ДДС от страна на общините.
Иво Димов изрази признателност от името на УС на НСОРБ към служителите в общинските администрации и подчерта ключовата им роля за стабилността на местните финанси и работата на общините.
„В условия на несигурност именно вашият професионализъм гарантира събираемостта на приходите, непрекъсваемостта на плащанията и качеството на публичните услуги“, заяви още кметът на Димитровград.
Той припомни хронологията на бюджетната процедура за 2026 г. и подчерта, че приемането на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на ЗДБРБ за 2026 г. е необходимо, за да се осигури нормалното функциониране на публичния сектор в началото на годината. Той подчерта, че позицията на НСОРБ остава последователна – удължителният режим трябва да гарантира фискална дисциплина без да обезсмисля самостоятелността на общинските бюджети.
Въпреки неприемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г., 87% от предложенията на НСОРБ са били отразени. Договорените параметри на държавната подкрепа за общините е в размер на около 5,08 млрд. евро (близо 10 млрд. лв.) – представляват стабилна основа за бъдещите преговори и ще позволят на общините да посрещнат нарастващите си разходи, без да се увеличава тежестта за местните данъкоплатци.
До 30 март Народното събрание трябва да актуализира или да приеме нова уредба на удължителния режим за 2026 г., тъй като по закон той може да действа до три месеца. Очакваните избори през втората половина на април означават, че решението ще бъде взето от настоящия парламент. До приемането на държавния бюджет за 2026 г. общините работят с ограничени разходи и трансфери до нивата от предходната година, при приоритет на възнагражденията и социалните плащания. Допуска се финансиране на инвестиционни разходи с решения на Министерския съвет при определени лимити.
В рамките на форума бе обсъдена и Инвестиционната програма за общинските проекти, включително механизмът на разплащанията чрез Българската банка за развитие. Председателят на Надзорния съвет на ББР Деляна Иванова представи програмите, които банката изпълнява в подкрепа на общините, както и отговори на въпроси, свързани с тяхното практическо прилагане.
„ББР не извършва оценка по същество на разходите, но има задължение, съгласно постановление на Министерския съвет, да гарантира, че средствата се превеждат към изпълнителите по проектите, като по този начин следи за целесъобразното изразходване на ресурса“, обясни Иванова. Тя информира, че банката вече извършва плащания по инвестиционни проекти на общините и осигурява оборотно финансиране за строителни компании с договори с публични възложители.
Беше представена и програмата за обновяване на жилищни сгради по Плана за възстановяване и устойчивост, управлявана от ББР, с бюджет от близо 247 млн. евро. До юни 2026 г. следва да бъдат сключени всички споразумения за финансиране с общините, а изпълнението на проектите е планирано до края на 2029 г.
В рамките на следобедната дискусия в разговора се включиха експертите от Министерството на финансите Данаил Йорданов – главен експерт в отдел „Фискална политика в ЕС и еврозона“ и Лилия Петрова – главен експерт в отдел „Счетоводно законодателство“ към дирекция „Данъчна политика“.
Модератор на панела бе Златко Живков – член на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Монтана. Той припомни, че за осми път общините навлизат в новата година без бюджет и това е предизвикателство, с което всеки кмет трябва да справи.
Данаил Йорданов информира, че процесът по въвеждане на еврото протича плавно и без затруднения. Към 31 януари над 75% от левовете вече са изтеглени от обращение. Контролните органи, включително Националната агенция за приходите, са извършили над 6 000 проверки с цел защита на потребителите, а Министерството на вътрешните работи активно за ограничаване на разпространението на фалшиви банкноти.
Експертът подчерта, че въвеждането на еврото изисква от общините прозрачност и предоставяне на ясна, точна и достъпна информация към гражданите. От 1 февруари 2026 г. всички плащания, публични задължения, местни данъци и такси се извършват и отчитат в евро. А общините следваше да приведат подзаконовите си нормативни актове в съответствие, като определят местните данъци, такси и цени на услуги в евро.
Лилия Петрова подчерта, че за финансистите и счетоводителите работният механизъм остава непроменен, като единствената съществена промяна е преминаването към нова бюджетна единица – еврото. По думите ѝ сумите номинално са по-ниски, но принципите и правилата на работа се запазват. Тя обърна внимание, че при обществените поръчки е необходимо стриктно счетоводно отчитане, тъй като договорите със срок една година ще се изпълняват частично в левове и частично в евро, като ще се извършва превалутиране на съответните лимити.
Обучителната част на форума започна с темата „Годишно счетоводно приключване за 2025 г.“, представена от Мария Цветанова – експерт по бюджетно счетоводство. Във втория ден на събитието обучителните панели продължи с участието на Цветана Янкова – експерт по ЗКПО, Лорета Цветкова – експерт по ЗДДФЛ, която се включи онлайн в срещата и Мина Янкова – експерт по ЗДДС.
Повече информация за темите от програмата на втория ден на форума очаквайте на сайта на НСОРБ.
/ЙБ/