Годишната среща на местните власти се утвърди като най-мащабното събитие на НСОРБ, събиращо ежегодно над 700 участници с ключова роля за по-доброто управление, трансформацията и развитието на общините. Сред тях са представители на местните администрации, централната власт, бизнеса, академичната общност, партньорски организации и чуждестранни гости. Тази година събитието се проведе от 12 до 14 октомври в к.к. „Албена“ под обединяващата тема „Безкрайни възможности в несигурен свят“, отразяваща технологичните, екологичните, демографските и политическите трансформации, които преживяват България, Европа и светът.
Темата за готовността на местната власт за предстоящите финансови предизвикателства и възможности беше обсъдена в Пленарната сесия „Финансов хоризонт 2026+“, която се проведе на 13 октомври 2025 г. Специален акцент в дискусиите бе поставен върху предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г., финансирането на инвестиционните проекти на общините през настоящата и следващата бюджетна година и старта на следващия многогодишен финансов цикъл на ЕС.
Хоризонт 2026: Еврото – новата валута, новите хоризонти, новите задачи отключи дискусията за значението на преминаването към еврото за общините: бюджетиране, отчетност, местни приходи; готовност на администрацията и публичния сектор: системи, процеси, капацитет и информиране; защита на гражданите: кампании, комуникация, превенция на спекулации.
Участниците, които се включиха в дискусията бяха: Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ, Любомир Йосифов, заместник-министър на вътрешните работи, Александър Йоловски, зам.-министър на електронното управление, доц. д-р Росен Карадимов, Председател на Комисията за защита на конкуренцията, Зорница Русинова, Председател на Икономическия и социален съвет на Р България, Евелина Славкова и Димитър Ганев, Агенция „Тренд“. Модератор на събитието бе Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България.
През втората половина на месец септември агенция „Тренд“ проведе национално социологическо проучване, посветено на информираността на българите относно предстоящото въвеждане на еврото. Данните бяха представени от социолога Димитър Ганев, който подчерта, че въпреки известен напредък, гражданите продължават да бъдат недостатъчно информирани и скептични към процеса.
„На въпроса дали се чувстват информирани за процеса, 31% казват, че не са, а 21% имат въпроси, но не знаят къде да ги зададат“, посочи Ганев.
За сравнение, през юли – по време на публикуването на Конвергентния доклад – 50% от анкетираните са били напълно неинформирани, което показва известен напредък, но информираността все още остава незадоволителна.
„Над 60% от хората смятат, че България не е подготвена за въвеждане на еврото. Основното притеснение е покачването на цените,“ обясни Ганев.
Темата за еврото през последните месеци все по-често се свързва в общественото мнение с „измама“ и „спекула“, което показва колко силно е недоверието в обществото.
„Ако някой ще прави кампания за еврото, тя трябва да започне с ‘цени, цени, цени’. Това е най-чувствителната тема за хората“, подчерта социологът.
Почти половината от анкетираните заявяват, че не са виждали никаква информация за еврото в своята община. Основните източници, от които търсят сведения, са социалните мрежи, публични събития и информационни материали.
„Сред младите хора социалните мрежи категорично доминират. Кампанията трябва да ги има предвид,“ допълни Ганев.
На въпроса какво смятат за най-важно при преминаването към еврото, отговорът е ясен – контролът върху цените и гарантираната ценова стабилност.
Основната тревога за гражданите остава поскъпването на стоките и услугите. По думите на доц. д-р Росен Карадимов, председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), институцията няма преки правомощия относно ценообразуването, но работи активно с останалите контролни органи.
„Комисията за защита на конкуренцията няма преки отговорности по отношение на повишаването на цените. Преки отговорности имат Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП), които извършват системни проверки, обобщават информацията, съставят наказателни постановления и търсят обосновано повишаване на цените,“ уточни Карадимов.
Той съобщи, че е подписан регулаторен документ за засилено взаимодействие между КЗК, КЗП и НАП, с цел по-добра координация и обмен на информация. Това обединяване има за цел да осигури по-прозрачен пазар и защита на потребителите, особено в контекста на очакваното въвеждане на еврото.
Първите два сектора, които са обект на анализ от КЗК, са храните и фармацията. Предстои представянето на междинни резултати от проучването на пазара на основни хранителни продукти.
По думите на доц. Карадимов, българската икономика страда от сериозни структурни деформации – резултат от процесите на приватизация и пазарна концентрация, които стават все по-видими чрез секторните анализи.
В рамките на проучването на пазара на храни е събрана информация от близо 50 големи търговски вериги и търговци на дребно, които управляват около 500 търговски обекта в 25 града. Бяха премерени 19 основни стоки, които бяха премерени обобщавайки данните при 15 стоки повишение нямаше, то беше готвено. КЗК работи съвместно с НАП, КЗП и КНСБ, които предоставят допълнителни данни за цените и пазарната динамика.
Анализът за месеците юни, юли и август не показва ръст в цените на основни хранителни продукти в големите търговски вериги. В същото време обаче се наблюдават значителни търговски надценки – между 50% и 90%.
Карадимов даде пример с публичната информация за поскъпването на олиото, при което по разпореждане на премиера е била извършена съвместна проверка от КЗК, Министерството на земеделието и храните, Агенция „Митници“ и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
„Няма икономически основания за повишение на цената. Когато четири институции обединят усилия и излязат с обща публична позиция, възможностите за спекула са сведени до минимум,“ подчерта Карадимов.
„КЗК няма правомощия относно нивото на цените, нито пряка роля в закона за въвеждане на еврото. Въпреки това съвместната ни работа с КЗП и НАП показва добри резултати“, заяви доц. Карадимов.
В дискусията се включи и Силвия Георгиева, която подчерта важността на институционалната роля при информирането на обществото и намаляването на страховете, свързани с еврото.
„Правим този панел, за да разсеем страха – това е нашата задача като институции, кметства и общини. Трябва да внесем нужното спокойствие у гражданите,“ заяви Георгиева.
„Нужно е да спре безотговорното говорене по темата с въвеждането на еврото, защото ерозията на доверието на хората е нещо силно притеснително.“, каза Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ).
Той подчерта, че в голяма степен страховете на хората са необосновани. Проблемът с негативните очаквания е, че може да се превърнат в самосбъдващото се пророчество.
„Два са факторите, които влияят на ценовите нива фундаментално: от една страна това са очакванията и дори само усещане за повишаване на цените, което е необосновано на отделни случаи, което не са представителни има силата да заложи трайна ерозия на доверието. Загубата на доверието ще продължи и след първи януари. За да не се стигне до там работата на местната власт е да може да комуникира с хората и да усетят това присъствие.“, каза Лингорски.
Той напомни, че на страницата на БНБ е публикуван списък с често задавани въпроси, свързани с въвеждането на еврото и отговорите им. Според него броят им вече надхвърля 250 и окуражи кметовете да ползват този информационен източник при разговорите си с хората по места, защото така ще се внася спокойствие.
„Настъпил е моментът за корекции и бюджет 2026 не бива да е на базата на нереалистични очаквания за разходи.“, каза Лингорски. Според него е важно всички да имаме разбиране за това, защото успех ще бъде постигнат, само ако граждани и институции си съдействат помежду си.
„Ключово за въвеждане на еврото е и взаимодействието между НСОРБ и МВР.“ каза Любомир Йосифов заместник-министърът на вътрешните работи.
Той добави, че в основата е превенцията и противодействието на финансовите престъпления и не трябва да се допускат измами или подвеждане на обществото в този процес, който предстои.
Заместник-министърът посочи, че с взаимодействие между МВР и Националното сдружение на общините хората от уязвимите групи и от малките населени места могат да бъдат подготвени да се предпазват от злоупотреби и подвеждане.
“Нашите колеги от съответните структури са провели множество срещи с хората от областните управители, кметовете и кметските наместници, няма да казвам колко е голям броят на тези срещи, имаме уговорката тези срещи да бъдат по-позитивни и резултатни. Имаме добър синхрон с българските пощи и със съответните ръководители на областните ръководства на общинските санкции за бъдещето превеждане на по-големи суми”, каза още Йосифов.
По негови думи в сайта на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” и във фейсбук страницата на дирекция “Киберсигурност” има информация, с която всеки български гражданин може да се запознае с методите и механизмите, които престъпният свят се опитва да прилага по отношение на тези измами и злоупотреби в интернет пространството.
По данни на МВР от началото на тази година до момента има образувани 161 досъдебни производства във връзка с хакерски атаки и финансови измами в интернет пространството.
„Общините имат 100% готовност за работа с евро с адаптирани системи. На национално ниво това вече е факт и 2136 системи са в готовност, като само четири имат нужда от коригиране.“, каза Александър Йоловски, зам.-министър на електронното управление.
Първите общини, които успяват да адаптират информационните си системи са Долна Митрополия, Камено, Симитли, Кнежа, Кресна и Сатовча. Крайният срок за внедряване на адаптираните системи е 31 декември.
Йоловски уточни, че вече са факт методическите указания за кметовете. А системите са разделени на три основни вида. Едните просто прехвърлят стойност от лева в евро. Това са най-често системи на общата администрация. Вторият тип са свързани с поддържане на стойност и в двете валути. Внедряването на системите трябва да стане възможно най-рано, за да се избегне претоварване. А вече са започнали проверки по Закона за въвеждане на еврото в България.
„До края на годината ще се фокусираме върху услугите, които касаят гражданите и бизнеса“, добави Йоловски.
Основната цел е да се изясни дали системите са правилно адаптирани, а тези проверки са стандартни и не би трябвало да има проблеми, бе позицията на зам.-министъра. Той каза още, че след 1 януари проверките ще бъдат повсеместни, а акцентът ще пада върху това дали общината е изпълнила задължението си за внедряване на всички нужни системи и дали те работят според изискванията.
“Като икономически и социален съвет, не само че през последните години с анализи и документи отстояваме каузата за влизане на България в еврозоната, но и активно участваме в голяма част от срещите Комуникационната кампания за влизането на България в еврозоната е в разгара си. ”, каза Зорница Русинова, Председател на Икономическия и социален съвет на Р България.
Икономическият и социален съвет винаги набляга на темата за малките населени места, възрастните и хората с увреждания. По нейните думи съветът също има кампании, които са в по-малки населени места. “Целта на нашите срещи са да дадем конкретни насоки, препоръки и съвети по отношение на бизнес, цени, доходи и полезни за гражданите информации”, посочи Русинова.
Тя допълни, че въпросите, свързани с цените, какво предстои след 1 януари, практичната информация, са нужна информация за българските граждани, но все още има много въпроси, които са обект на дезинформация. “Общата ни задача е по отношение на хората, които продължават да бъдат наистина сериозен обект на дезинформация, не само през социалните мрежи. Не забравяйте, че основният източник информация за голяма част от нашето население, е “една жена ми каза” – неофициалната информация, която продължава да се предава от уста на уста”, каза Русинова.
Според нея темата за въвеждане на еврото за възрастните хора и хората с увреждания, за това как ще се организира физически обмяната на техните пари, продължава да бъде все още недоизяснена. “Може би има нужда от срещи с отделните ведомства, за да се уточнят някои въпроси. По отношение на банките и бизнеса има сравнително спокойствие и яснота, но все още има въпроси за това хората как да се сдобият с първоначалните пакети с банкноти и монети”, подчерта Русинова.
Дискусиите в рамките на панела „Финансов хоризонт 2026+“ ясно очертаха нуждата от ефективна комуникация, прозрачност и координация между държавните и общинските структури в процеса на въвеждане на еврото. Диалогът между НСОРБ, Министерства, БНБ, КЗК, МВР, бизнеса и социалните партньори е ясен знак, че усилията са насочени към запазване на финансовата стабилност, защита на потребителите и изграждане на доверие в процеса.
/ЙБ/