Във връзка с влизането от 1 септември 2025 г. на допълнителните търговски мита от САЩ върху вноса на стоки от ЕС, Министерството на икономиката и индустрията и Българската академия на науките изготвиха оценка на ефектите върху българската икономика.
На база, на този доклад са изготвени въпросници, които са изпратени на национално представителните работодателски и бизнес организации, за да се оцени ефектът на митата на ниво фирми. Организират се и срещи с представители на най-засегнатите браншови камари. Ще бъдат обсъдени и предложени конкретни мерки за защита на българския бизнес.
ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИТЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОТ НОВИТЕ
МИТА В САЩ ВЪРХУ ВНОСА НА СТОКИ ОТ ЕС
Въвеждането на нови мита от САЩ върху внасяните стоки от ЕС оказват въздействие върху европейската икономика и българската в частност.
Анализът и оценката за ефекта включва:
- Задълбочен анализ на външната търговия на България със САЩ
- Оценка на потенциалните загуби на износ, БВП и промените във външно-търговския баланс между САЩ и България
В анализа е обхванат целия стоков износ за 2024 г. на България към САЩ.
Специфика на българската търговия със САЩ
Обемът на износа на България за САЩ представлява едва 3.3% от общия износ на страната, което предполага, че потенциалните преки загуби са относително ниски, но страната ще понесе не само преки загуби на износ, но и непреки. Значителна част от българския износ за ЕС и за останалата част от света е свързан с междинни, а не с крайни стоки, част от които нашите търговски партньори влагат в своя износ за САЩ.
Износът на България за САЩ представлява 7% от общия износ за трети страни. Износът е фрагментиран и спорадичен, като само 29 стоки се търгуват всяка от последните 3 г., тоест „плаваща част“ е 77%.
Оценката се извършва на базата на отчетения от САЩ внос на български стоки като се използват данни от статистиката на Международния търговски център (ITC).
Преките ефекти
Според митата, влезли в сила от 7 август 2025 г. (Изпълнителната заповед, САЩ (№14326) пряко обхванати от митата са стоки, представляващи 85% от вноса на български стоки в САЩ, тоест 1.2 милиарда евро, а малка част са изключените от митата стоки – 186.5 млн. евро. От 15-процентна допълваща ставка е обхванат 67% от българския износ към САЩ – среднопретеглено мито от 12.5%; от 50-процентна ставка по линия на вноса на стомана и алуминий е обхванат 14% от българския износ към САЩ и от 50-процентна ставка по линия на вноса на мед и медни продукти е обхванат 4% от българския износ към САЩ.
13% от вноса на България в САЩ не е обхванат от мита, като част от изключенията; 2% не могат да бъдат определени. В методологията на оценката на преките ефекти се взема предвид концепцията за т.нар. „оптимални мита“ използвана в САЩ. Оценката е разработена в три сценария.
- I) Пълна загуба на износа на стоки при увеличение на митата. Това е и подхода на официалните оценки при някои от страните-членки а ЕС.
- II) Загуба на част от износа, която част се оценява чрез използването на показателите за еластичност на цените по вноса спрямо митата и еластичност на търсенето на стоки от вносителите при нарасналите цени спрямо осреднена стойност според Американския институт за предприемачество.
III) Загуба на част от износа, която се изчислява като се отчита концентрацията на пазарите на отделни стокови групи с използването общоприет измерител – индекс на Херфиндал-Хиршман за пазарна концентрация.
При трите варианта преките загуби за българската икономика на годишна база са следните:
Малка част от българските стоки заемат съществен пазарен дял на американския пазар. Най-голям е вноса в САЩ на „нефтени масла или масла от битуминозни минерали“, на второ място са медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати, семена от слънчоглед, „ламарини, листове и ленти от мед и др.
Най-силно засегнатите стоки са тези, чиито мита преди въвеждането на 15% ставка са нямали мита или са били много ниски – до 1%: такива са медицинските инструменти, слънчогледовите семена, измервателни инструменти, други двигатели и др. По-слабо засегнати са групи стоки, чийто мита до момента са били между 1% и 15%, вкл. апаратура за прекъсване, табла и панели, етерични масла, текстил и др. Няма да бъдат засегнати три групи стоки, чийто мита и до момента надвишават 15-процентния праг, а именно – сирена и извара, фланелки и тениски и други.
Непреки ефекти
Голяма част от българския износ за чужбина е под формата на междинни стоки, затова се оценява непрекия ефект от въвеждането на митата. Два варианта са разработени:
- I) Загуба на целия износ на междинни стоки – инвестиционни стоки, материали и суровини от България, който се използва в износа на междинните страни към САЩ. Използват се осреднени стойности за наложените мита на основните търговски партньори, оценката се коригира с коефициентите на еластичност на американските пазари за тези стоки.
- II) Загуба на част от износа на България към междинни страни на базата на детайлен анализ на износа на стоките с българско съдържание от най-големите търговски партньори на България, тяхната импортоемкост и делът на САЩ за износа на всеки от българските търговски партньори.
Вариант на оценка |
Размер на загубата |
Относителен дял от общия стоков износ на страната |
Намаление на БВП |
Вариант 1 |
647.00 |
1.50 |
0.37 |
Вариант 2 |
158.72 |
0.37 |
0.09 |
Общият оценен ефект – пряк и непряк от новите мита аление на износа от България се оценява на 626.9 млн. Евро, което представлява 1.46% от целия стоков износ на страната. При БВП на България за 2024 г. от 103,8 млрд. евро, ефектът от намалението на износа за САЩ за едногодишен период ще резултира в 0.36% загуба на БВП като ефектите през следващите години ще зависят от степента на приспособяване на пазара в САЩ и на износителите към нарасналите цени.
В тази връзка Министерството на икономиката и индустрията провежда изследване сред засегнатите предприятия за ситуацията и перспективите на пазарите и на тяхното позициониране в новите условия, както и позиционирането на конкурентите на българските стоки на американския пазар. Целта е да се предприемат конкретни мерки за подпомагане на българския бизнес.