Източник: Европейски комитет на регионите
Дни преди първия форум на ЕС за устойчивост на водите, който се проведе на 8 декември, регионите и градовете припомниха, че водата е не само природен ресурс, необходим за функционирането на екосистемите, но и ключов фактор за регионалното и местното развитие, устойчивост и конкурентоспособност. Проектът на становище, приет от комисия ENVE на Европейския комитет на регионите (КР) на 5 декември, посочва, че съществува пряка връзка между естествената наличност на вода и нивото на регионално развитие и следователно политиките на ЕС трябва да предотвратяват превръщането на водата във фактор, който възпрепятства процеса на сближаване. На заседанието на комисията ENVE българската делегация бе представена от Людмил Веселинов – кмет на община Попово и Цветелина Симеонова-Заркин, общински съветник в Столична община.
Становището беше представено от председателя на КР и съдокладчик Ката Тутьо (Унгария/ПЕС), която подчерта, че мерките за устойчивост на водите трябва да бъдат социално справедливи и достъпни, особено за уязвимите домакинства, икономическите сектори, силно зависими от водата, и регионите, изпитващи воден стрес. Оценката на териториалното въздействие (ТИА) на КР относно Европейската стратегия за устойчивост на водите показва съществените, но неравномерни териториални последици в различните региони на ЕС, което доказва необходимостта от диференцирани, регионално адаптирани цели, основани на местните хидрологични, климатични, инфраструктурни, икономически и управленски условия.
Местните и регионалните лидери призовават за системно интегриране на управлението на водите във всички области на политиката на ЕС чрез прилагане на „Тест за вода“ към законодателството на ЕС, както е предложено от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Ролята на градовете и регионите в управлението на трансграничните речни басейни е голяма, а финансирането на устойчивостта на водите изисква стратегически, дългосрочни бюджетни ангажименти.
В проектостановището се призовава за справяне със замърсяването в самите източници, за внедряване на съвременни технологии за пречистване на водите и за изграждане на системи за мониторинг в целия воден цикъл, за да се защити общественото здраве, да се възстановят екосистемите и да се гарантира дългосрочна водна сигурност. Опростяването на законодателството на ЕС в областта на водите следва да се съсредоточи върху подобряване на административните процедури и облекчаване на оперативната тежест, като същевременно се запази принципът „замърсителят плаща“ и схемата за разширена отговорност на производителя, без да се правят компромиси с основните екологични стандарти, общественото здраве и достъпа до данни.
Местните и регионалните лидери припомнят, че намаляването на търсенето на водни ресурси чрез насърчаване на пестенето на вода, ефективността и повторното използване е ключов елемент от устойчивостта на водите и следователно приветстват въвеждането на принципа „водната ефективност на първо място“. Тъй като селското стопанство е най-големият потребител на водни ресурси в ЕС, стратегическите планове на Общата селскостопанска политика следва да предоставят целенасочена подкрепа за професионализиране и модернизиране на сектора чрез подобрения в напояването, прецизно земеделие, повторно използване на водата, по-добро управление на почвата и хранителните вещества, стимули за преминаване към по-малко водоемки култури, буферни зони и кампании за повишаване на осведомеността, с особено внимание към малките стопанства.
/ДБ/
/ЙБ/