В Държавен вестник, бр. 30/27.03.2026 г., беше обнародван Законът за прозрачност при представителство на интереси (ЗПРИ): https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=242221.
Законът въвежда нови изисквания както към организациите, които се стремят да влияят върху публичните решения, така и към самите органи на власт-включително кметовете, председателите на общински съвети и общинските съветници.
ЗПРИ регулира представителството на интереси пред органите на публичната власт – всяка устна или писмена комуникация, насочена към оказване на влияние при вземането на решения по нормативни актове, общи административни актове и стратегически документи. Законът създава публичен Регистър за прозрачност, воден от Сметната палата, в който се вписват организациите, извършващи такава дейност по занятие. Паралелно с това законът въвежда конкретни задължения за самите органи на власт като адресати на представителство на интереси.
Общините участват в прилагането на закона в две различни качества, които е важно да се разграничават:
-
Като адресати на представителство на интереси – кметовете (на общини, райони и кметства), председателите на общински съвети и общинските съветници са посочени в чл. 5, т. 5 от закона като органи, пред които се осъществява представителство на интереси. В това качество общините имат конкретни задължения, описани по-долу;
-
Като участници в законодателния процес – когато кметът или общинският съвет комуникират с централната власт при осъществяване на законовите си правомощия, тази комуникация не е представителство на интереси по смисъла на закона (чл. 3, ал. 2, т. 2). Общините не подлежат на вписване в Регистъра за прозрачност.
Здаълженията на общините по новия закон са:
-
Приемане на етични правила
Всяка община трябва да приеме етични правила за осъществяване на представителство на интереси (§ 5 от Преходните и заключителни разпоредби). Законът не определя кой орган на общината е компетентен да ги приеме. Препоръчително е общинският съвет да приеме правила за председателя и съветниците, а кметът на общината да приеме правила за общинската администрацият.
-
Регламентиране на реда за лични срещи
Всяка община трябва да регламентира реда за провеждане на лични срещи с представители на интереси и да го публикува на интернет страницата си (чл. 7, ал. 4). Целта е всеки представител на интереси да знае по какъв ред може да поиска среща с кмета, с председателя на общинския съвет или с общинските съветници.
-
Водене на публичен календар на срещите
Кметовете, председателите на общински съвети и общинските съветници трябва да поддържат публичен календар на проведените срещи с представители на интереси на интернет страницата на общината (чл. 8, ал. 5). В календара се отразяват датата на всяка среща, присъствалите лица и обсъжданата тема. Когато по даден въпрос са проведени повече от една среща, се описват всичките с пореден номер. Календарът трябва да бъде технически свързан с Регистъра за прозрачност – конкретните изисквания за формата на данните и автоматизирания обмен ще се определят с наредбата на министъра на правосъдието.
-
Публикуване на справка за становищата при обществени консултации
При провеждане на обществени консултации по проекти на наредби и общи административни актове общините вече трябва да публикуват обобщена справка за постъпилите становища, съдържаща обосновка за неприетите предложения (чл. 8, ал. 2). Справката трябва да включва информация дали лицето, от което изхожда становището, действа от свое име или представлява интересите на друго лице или група лица, и датата на постъпване (чл. 8, ал. 3). Справката се публикува след приключване на консултацията и преди приемането на акта (чл. 8, ал. 4).
-
Разглеждане на становища
Законът задължава органите по чл. 5, включително кметовете и общинските съвети, да разглеждат внимателно и безпристрастно всички становища, отговарящи на изискванията на закона, и да обсъждат всички направени предложения (чл. 10, ал. 7). Становища, които съдържат клеветнически, обидни или нецензурни изказвания, се отбелязват като недопустими и не се разглеждат по същество (чл. 10, ал. 5).
Изисквания към представителите на интереси при контакт с общините
Законът въвежда и правила, които трябва да спазват самите представители на интереси при комуникация с общините. Общините трябва да познават тези изисквания, за да прилагат закона правилно.
Всеки представител на интереси е длъжен да се идентифицира и да посочи интереса, който защитава – анонимни становища не се разглеждат (чл. 10, ал. 2). Становищата трябва да бъдат мотивирани, основани на факти и документално подкрепени при възможност (чл. 10, ал. 4). Не се допуска контакт по начин, различен от регламентирания и достъпен за всички лица (чл. 10, ал. 6) – това означава, че неформалните канали за комуникация са изключени.
При изработване на проект на акт по чл. 3, ал. 1 – при участие в работни групи и консултативни съвети, организирани от общините, участниците, които не са служители на общинската администрация, трябва да декларират какви интереси представляват и да посочат свързаност с лица, имащи интерес от разглеждания въпрос (чл. 11, т. 1). Същото важи при изслушвания, организирани от органи на местното самоуправление (чл. 11, т. 2).
Регистърът за прозрачност и общините
Регистърът за прозрачност се създава и води от Сметната палата. Той е публичен и осигурява безплатен достъп за всички. Чрез него ще може да се проследи кои организации са регистрирани като представители на интереси и в какви области действат. Регистърът ще бъде свързан с интернет страниците на органите по чл. 5 и с Портала за обществени консултации, което означава, че информацията за контактите между представителите на интереси и общините ще бъде публично видима.
Регистърът трябва да заработи до 27 декември 2026 г. През първата година от функционирането му не се налагат санкции на нерегистриралите се лица, което означава, че санкционният режим ще се прилага практически от края на 2027 г.
Законът е обнародван в „Държавен вестник”, бр. 30 от 27 март 2026 г. и влиза в сила от същата дата, с изключение на разпоредбите за Регистъра и задълженията за вписване. Министърът на правосъдието издава наредба, която урежда техническите детайли на Регистъра, в срок до 27 юни 2026 г. Самият Регистър трябва да заработи в срок до 27 декември 2026 г., като от същата дата влизат в сила и задълженията за вписване и санкционният режим. През първата година от функционирането на Регистъра – тоест до края на 2027 г. – санкции не се налагат. За организациите, задължени да се впишат, срокът за вписване е един месец от влизането в сила на тези разпоредби, тоест до 27 януари 2027 г.
За общините в качеството им на адресати на представителство на интереси важат три законови срока:
-
До 27 септември 2026 г. трябва да приемат етични правила – 5 от Преходните и заключителни разпоредби;
-
До 27 декември 2026 г. трябва да регламентират и публикуват реда за лични срещи и да въведат публичен календар на срещите – § 8 от Преходните и заключителни разпоредби относно влизането в сила на чл. 7, ал. 4, и чл. 8, ал. 5;
-
Задължението за публикуване на справка за становищата при обществени консултации се прилага от влизането в сила на закона.
/ПП/ /ИИ/