Слово на заместник-кмета на Столичната община Иван Василев, произнесено на възпоменателна церемония
по случай 152 години от гибелта на Апостола на свободата
Днес сме тук, за да сведем глави пред паметта на Васил Левски – Човека, който ни завеща най-високата мярка за свобода, чест и достойнство.
152 години след онзи мразовит февруарски ден, в който Апостолът бе обесен, България е свободна. Но свободни ли сме ние българите?
Свободни ли сме, когато институциите са завладени, когато решенията, които засягат народа, не се взимат в интерес на народа?
Свободни ли сме, когато вместо под турско робство, голяма част от българите живеят в икономическо робство – зависими от ниски доходи и липса на реални възможности?
Свободни ли сме, когато истината трудно си пробива път, а страхът често сковава обществото ни?
Левски мечтаеше за „чиста и свята република“, в която „всички българи – било то чорбаджия или сиромах – да бъдат равни в правата си“. Днес обаче виждаме друго: едни са по-равни от другите. Законите невинаги важат за всички. Честният човек често е принуден да се бори не за идеалите си, а за оцеляване.
Апостолът ни завеща да се борим, а не да се примиряваме. Да бъдем будни, а не преклонени. Да знаем, че свободата не е даденост, а отговорност.
Какво означава днес да следваме Левски?
- Да не търпим беззаконието и несправедливостта. Днес истинската свобода изисква да се противопоставяме на корупцията и предателствата.
- Да вярваме в силата на общността. Левски не чакаше „Великите сили“, а изграждаше революционна мрежа, която самият народ да носи в сърцето си. Днес това означава да си върнем чувството за заедност, за обща кауза, за градивност. Да имаме ясна обединяваща цел пред България и Европа.
- Да се борим за икономическа и социална справедливост и духовна свобода. Апостолът казваше: „Дела трябват, а не думи.“ Дела трябват и днес – за справедливи условия на труд, достойни заплати, достъп до качествено образование и здравеопазване. За да не бъдем зависими.
- Да не се страхуваме да говорим истината. Днес истината отново е сила, която може да ни направи свободни.
Апостолът вярваше, че свободата не идва отвън. Че тя не е дадена от някой друг, а е избор, който правим всеки ден – като народ, като общество, като личности.
152 години след обесването му, Левски не е само портрет на стената. Той е съдникът в нашата съвест. Стремежът ни към смелост, към лъвски скок, към родолюбие.
Нека покажем, че частица от него продължава да живее във всеки един от нас и че саможертвата му не е била напразна. Нека покажем, че още носим неговия дух – в битката за справедливост и в отказа да се примирим. Нека бъдем смели и изградим държава, която да бъде достойна за неговата саможертва.
От нас зависи!
Нека не чакаме някой друг да ни направи свободни!
Поклон пред паметта на Апостола на свободата – Васил Левски!