Националната археологическа изложба “Българска археология 2024” беше открита на 14 февруари в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Късното средновековие. Датата 14 февруари е избрана, тъй като на нея се отбелязва професионалният празник на археолога.
Сред най-впечатляващите експонати в изложбата са праисторически златни накити от Варненския некропол, вносни съдове, намерени в некропола на Аполония, изящни златни украшения от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, бронзови фигурки и оброчни плочки от светилището на връх Аламура, богато украсена стъклена фиала от Деултум, глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, накити от термите на Рациария, каменно „яйце“ с врязани знаци от средновековното селище в м. Кавлаклак, гр. Нови пазар, кръст енколпион с изображение на Богородица от Трапезица (Търново). Деветнадесет исторически и археологически музеи от страната участват в експозицията с находки от своите фондове.
Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева поздрави археолозите за празника и организацията на мащабната изложба. България е изключително богата със своята история и култура и с хората, които отдават цялата своя енергия и вдъхновение, за да се случват подобни изложби, каза председателят на БАН и допълни, че именно Българската академия на науките е мястото, което обединява хората на науката от цялата страна и изложбата е пример за това.
Официални гости на откриването на “Българска археология 2024” бяха министърът на туризма Мирослав Боршош, зам.-министърът на културата Георги Султанов и директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова.
“Българска археология 2024” ще бъде отворена за посетители от 15 февруари до 8 юни 2025 г. в Централна зала на НАИМ на пл. „Атанас Буров“ № 1.
