Проектът на държавния бюджет за 2026 г., включително разпоредбите, свързани с регионалното развитие и общинските политики, беше одобрен на първо четене от парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи становището на Сдружението по проекта на държавния бюджет за 2026 г., в което се изразява удовлетворение от рамката на отношенията между централния бюджет и общинските бюджети, но се предлагат и редица конкретни изменения.
Сдружението подкрепя увеличението на всички основни субсидии за общините. Важно за общините е продължаването на Инвестиционната програма за общински проекти чрез Българската банка за развитие, макар предвиденият ресурс от 920,3 млн. евро. да не достига предложения от НСОРБ размер за разплащания по нея през 2026 г. от 1 370,3 млн. евро.
“Строителният процес на голяма част от проектите е силно напреднал, а разплащането върви бавно. Надяваме се, че включването на ББР в процеса няма да забави инвестициите. Тепърва ще видим как ще заработи този механизъм.”, заяви Силвия Георгиева. Затова и продължаваме да настояваме за въвеждането на ясни срокове за подписване на споразумения и извършване на плащания по Инвестиционната програма, тъй като натрупаните забавяния по проекти създават риск от санкции за общините и блокират реалното изпълнение на инвестиции.
Тя обърна внимание на факта, че освен проектите по Инвестиционната програма, през 2026 г. общините трябва да реализират проекти за 1 млрд. евро по Програмата за развитие на регионите, също толкова по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и 300 млн. евро по Плана за селските райони.
“Това е огромен инвестиционен ресурс, който ще бъде разходван от общинските администрации. Използвам трибуната тук, за да индикирам за проблем, който НСОРБ е заявило многократно – съществуващите забавяния в процедурите от страна на от Агенцията за обществени поръчки (АОП), свързани с прага на задължителния предварителен контрол, осъществяван от Агенцията”.
Друго основно предложение е свързано с промените в Закона за местните данъци и такси, относно поетапното въвеждане на принципа „замърсителя плаща“ от 2026 г. НСОРБ подкрепя предложените преходни текстове, които позволяват паралелно прилагане на досегашния режим и на новия модел за определяне на ТБО от 2026 г. – в зависимост от готовността на общините и решенията на общинските съвети. Същевременно Сдружението подчертава необходимостта от цялостен Национален план за прилагане на принципа “замърсителят плаща”, който да включва законодателни промени в Закона за управление на отпадъците, Закона за гражданската регистрация и други актове, за да се осигури работеща система за определяне на таксата за битови отпадъци на база реално генерирано количество.
Сдружението предлага и възможност през 2026 г. общините да използват по-оперативно средствата от отчисления по Закона за управление на отпадъците, включително за почистване на нерегламентирани сметища.
Изпълнителният директор изрази удовлетворение от новите моменти в проектозакона – финансирането за 48 общински музеи, средствата за експерти по пътна безопасност в общинските администрации и др.
“Зад всеки малък нов момент, отразен в макрорамката на Бюджета, стоят години работа, усилия и убеждаване на различни състави на НС. Радваме се, че държавата е забелязала усилията на местната общност”, заяви Силвия Георгиева.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов представи пред парламентарната комисия проектобюджета на ведомството за 2026 г., разработен съгласно указанията на Министерството на финансите. План-сметката предвижда значително увеличение както на приходите, така и на разходите на министерството през следващата година.
Увеличението се дължи най-вече на: поетапното повишаване на тол таксите с 20% (в сила от 1 април 2025 г.); възстановяване цената на електронната винетка – от 87 на 97 лева; въвеждането на диференцирани такси според емисиите CO₂ в съответствие с европейската директива 1999/62/ЕО. Средствата ще бъдат използвани за поддръжка и развитие на транспортната инфраструктура, модернизация на пътната мрежа и интеграцията ѝ в европейските транспортни коридори.
Разходите в проектобюджета възлизат на 1,249 млрд. евро, или 190,6 млн. евро повече от 2025 г. Най-голяма част от увеличението е насочено към капиталови разходи – строителство, ремонт и модернизация.
Най-големият разпоредител остава Агенция “Пътна инфраструктура”, чийто бюджет достига 1,147 млрд. евро. За текуща поддръжка на републиканската пътна мрежа са заложени 348 млн. евро, включително зимно поддържане, ремонт на настилки, маркировка и пътни съоръжения.
Министър Иванов подчерта, че целта на бюджета е ускоряване на стратегическия напредък в пътната и ВиК инфраструктурата, както и модернизация на административните процеси.