На 22 септември, от 10:00 ч., сърцето на Пловдив ще бие в ритъма на свободата и духовността. Мястото е символично именно Сахат тепе, до величествената часовникова кула, която от векове пази времето и историята на града.
Концертът за Независимостта ще събере на едно място млади таланти и обичани личности от културния живот на Пловдив. На сцената ще излязат децата от Арт войс център с ръководител Руми Иванова, както и ученици от Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ от класовете на Димитър Наков и Маргарита Демирджан. Те ще изпълнят произведения на пиано, ксилофон и ударни инструменти, музиката, която ще озвучи хълма ще бъде разнообразна. Невероятният цигулар маестро Мичо Димитров ще поздрави с цигулката си всички присъстващи.
Вълнуваща част от празничната програма ще бъдат и рецитациите на деца от ОУ „Христо Ботев“, които със своите чисти гласове ще вдъхнат живот на стиховете за България.
Концертът има за цел да запази българския дух, в който минало и бъдеще се срещат чрез музиката, да предаде корените си и да възпитава младите в любов към родината. Затова концертът е подходящ и за най-малките жители на града.
„Всички пловдивчани и гости на града са поканени да се изкачат на Сахат тепе в празничната утрин. Нека заедно отбележим Независимостта с радост, с благодарност и с вяра, че Пловдив винаги ще бъде живо огнище на култура и духовност.“ – коментира младият диригент Илиян Тиганев.
Припомняме, че в 10.00 часа започва молебен в храм „Света Неделя“ , а в 10.30 часа ще бъдат положени венци и цветя на паметната плоча на Александър Малинов в подножието на Стария град, до Източната порта. Двете събития се организират традиционно от Сдружение „Петко Каравелов“ Пловдив.
Общоградското честване на 117-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България ще се състои на пл. „22 септември“ (градинката на Гроздовия пазар ), в 11.30 часа, където се намира Колоната на Независима България. Организатор е община Пловдив, събитието е част от Културния календар на града. Честването ще започне с възстановка на Комитет „Родолюие“ и участието на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай гешев. Слово ще произнесе д-р Петко Георгиев – главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки” в Народна библиотека “Иван Вазов” в Пловдив, водещ ще е Златко Павлов.
Тържествената церемония по обявяването и връчването на Националната награда „Христо Г. Данов“ ще се състои в 14.00 ч. в двора на къщата – музей на „Христо Г. Данов” в Стария град на Пловдив. Водещ на церемонията ще е д-р Достена Ангелова – Лаверн – социален и културен антрополог, автор на книги, преподавател, художник. За музикалния фон ще се погрижи дуо MixMe – Едит Унджиян и Георги Заяков. Събитието се организира от Министерството на културата и Община Пловдив, които са съучредители на наградата за принос в българската книжовна култура. Конкурсът се провежда ежегодно от 1999 г.
Носителите на наградата получават диплом, малка пластика и парична награда, а на номинираните се връчва диплом. Според статута на Националната награда „Христо Г. Данов“ се връчва и една Голяма награда за цялостен принос в националната книжовна култура. Тя се определя от Министъра на културата, който я обявява и връчва лично на тържествената церемония в къщата –музей „Христо Г.Данов“ в Пловдив. Входът е свободен!
Номинирани за Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура – 2025 г. (изредени по азбучен ред):
Категория: „Българско издателство“
Издателство „Колибри“
Издателство „Просвета“
Издателство „Рива“
Категория: „Автор на българска художествена литература“
Георги Господинов за книгата „Градинарят и смъртта“ (Издателство „Жанет 45“)
Неда Антонова за книгата „Плодовете зреят нощем“ (Издателство „ИК Хермес“)
Яница Радева за книгата „Годината, която започна в неделя“ (Издателство „Жанет 45“)
Категория: „Преводач на художествена литература“
Евгения Панчева за превода на „Възвърнатият рай“ от Джон Милтън (Издателство „Лист“)
Жела Георгиева за превода на „Хартия с воден знак“ от Горан Петрович (Издателство „Жанет 45“)
Йордан Костурков за превода на „Старият антикварен магазин“ от Чарлз Дикенс (Издателство „Милениум Пъблишинг“)
Категория: „Автор в областта на хуманитаристиката“
Андрей Андреев за книгата „Летопис на Софийската филхармония – том I, II, III“ (Издателство „Лист“)
Кирил Карталов за книгата „Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго“ (Издателство „Сиела“)
Милена Кирова за книгата „Българската литература през XXI век (2000 – 2022). Част втора“ (Издателство „Колибри“)
Категория: „Автор на издание за деца“
Зорница Христова за книгата „Мил домашен комар“ (Издателство „Точица“)
Лилия Старева за книгата „Морски приказки“ (Издателство „Жанет 45“)
Слави Стоев за книгата „Тихата гора“ (Издателство „Точица“)
Категория: „Художник или дизайн и оформление на книга”
Елена Панайотова за книгата „Писмото на мравката“, с автор Мария Донева (Издателство „Жанет 45“)
Пенко Гелев за книгата „Каква е тази врява“, с автор Елисавета Багряна и Гергана Димитрова (Издателство „Лист“)
Ясен Гюзелев за книгата „Всички приказки на Оскар Уайлд“, с автор Оскар Уайлд (Издателство „Колибри“)
Категория: „Представяне на българската книга“
Медия „Тоест“, за рубриката „#На второ четене”
Подкаст за обсъждане на литературни преводи „Бележка под линия”, автор Стефан Русинов
Сайтът „Литературни разговори”, автор Антония Апостолова
Категория: „Библиотечно дело”
Г-н Димитър Тотев Минев, директор на Регионална народна библиотека „Иван Вазов”, гр. Пловдив
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов – Свищов”, гр. Свищов
Регионална библиотека „Пейо Яворов”, гр. Бургас
На 22 септември Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ представя прочутата монодрама „Инок Ардън“ от Рихард Щраус по поемата на Алфред Тенисън за четец и пиано. Ролите са поверени на звездата на Народния театър, актьора Валентин Ганев и на изтъкната пианистка Виктория Василенко. Преводът на поемата е на видния англицист, поет, писател и преводач проф. Александър Шурбанов.
Събитието е от 18.30 часа в Балабановата къща. Билети се продават онлайн в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концерта.
Поемата „Инок Ардън” е един от шедьоврите на английската литература, излязъл изпод перото на великия Алфред Тенисън преди 160 години. Поетът създава поемата в разцвета на своите 55 години, силно развълнуван от истинска история за изчезнал след корабокрушение моряк. Инок бил в неизвестност години наред, живял самотен на остров, а когато най-сетне се добрал до добрата стара Англия, съпругата му вече била омъжена за друг. Отдалеч морякът наблюдавал собствените си деца, но никога не разкрил истината, за да не разруши щастието им.
След като поемата „Инок Ардън” вижда бял свят през 1864 г. в англосаксонското законодателство влиза нов принцип: ако някой изчезне без следа за продължително време, той се обявява за мъртъв и съпругата му има право да встъпи в нов брак.
Освен в правото романтичният сюжет и изящният слог на Тенисън прокарват собствена пътека и в други изкуства. През 1897 г. Рихард Щраус написва музика по поемата и така създава монодрама за четец и пиано. Творбата дава и материал за опера, както и за немалко произведения на изобразителното изкуство.
Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, фондация „Музикартисимо”.
Валентин Ганев завършва актьорско майсторство във Всерусийския държавен институт за кинематография в Москва през 1981 г. в класа на Сергей Бондарчук. Работил е в Драматичен театър-Перник, Драматичен театър „Сълза и смях“, Tеатър „София“, Малък градски театър „Зад канала“.
От 1996 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Изиграл е над шестдесет театрални роли, от които в Народен театър „Иван Вазов“ по-значителни са: Бил Старбък в „Човекът, който прави дъжд“ от Ричард Неш, професор Хигинс в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, Актьора в „На дъното“ по Максим Горки, Франсоа във „Вечеря за глупаци“ от Франсис Вебер, Контрабасистът в „Контрабасът“ от Патрик Зюскинд, Малволио в „Дванайсета нощ“, Глостър в „Крал Лир“ и Полоний в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Чиголоти в „Кралят-елен“ от Карло Гоци, Шпигелски в „Месец на село“ от Иван Тургенев, Владиков в „Хъшове“ по Иван Вазов, Боркман в „Юн Габриел Боркман“ и Верле в „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, Капитанът в „Бащата“ от Аугуст Стриндберг, Командорът в „Дон Жуан“ от Молиер, Гаев във „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, Аздак в „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолд Брехт, Ил в „Посещението на старата дама“ от Фридрих Дюренмат, Времето в „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Никола Гешев в „Гео“ от Христо Карастоянов, Чарли в „Морски пейзаж“ от Едуард Олби, Фильо Гологана в „Рицар на светия дух“ от Боян Папазов, Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“ от Артър Милър, Управител в „Теремин: музика, любов и шпионаж“ от Петър Зеленка.
Носител е на три награди АСКЕЕР за водеща мъжка роля –за проф. Хигинс в „Пигмалион“ /1998/, за Контрабасистът в „Контрабасът“ /2001/, за Лаймън Фелт в „Спускане от връх Морган“ /2019/, а също и на Награда ИКАР’ 2001 за най-добра мъжка роля за Контрабасистът в „Контрабасът“ и Наградата ИКАР’ 2016 за поддържаща мъжка роля за ролята на Никола Гешев в „Гео“ по Христо Карастоянов, реж. Иван Добчев, както и награди от фестивалите в Благоевград, Враца, Шумен и др.
Виктория Василенко получава Бакалавърска степен към факултет „Музика” на Нов Български Университет. Паралелно с това завършва музикалния колеж „Кралица София” – Мадрид при проф. Дмитрий Башкиров, и клавирната академия „Лаго ди Комо” – Италия. Артист е на музикалния колеж „Кралица Елизабет”, Ватерло (Белгия) в класа на проф. Луи Лорти и Аведис Коюмджиан. През 2019 завършва магистърска степен в Брюкселската Музикална Академия при проф. Боян Воденичаров. Виктория е хоноруван преподавател към клавирна катедра на инструментален факултет и докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ от 2019. Носител е на „Кристална Лира“ за млад изпълнител за концертните сезони 2007-2008 и 2011-2012. Номинирана е за млад музикант на годината – 2009. През 2009 става Лауреат на Голямата награда на фондация „Д. Бербатов” за върхови постижения в областта на изкуствата. Стипендиант на фондация за млади таланти „Йордан Камджалов”, „1000 стипендии”, „Американска фондация за България”, „Св. св. Кирил и Методий”. През периода 2016/2018 Виктория печели Първа награда на международния конкурс „Джордже Енеску” (Букурещ, Румъния), победител е и на клавирния конкурс-фестивал „Музикални четвъртъци” (Женева, Швейцария) и носител на престижната награда „Златен век” за млад музикант, с принос към културата и изкуството в България. От юли 2019 тя е гост преподавател по пиано и камерна музика в Лятната музикална академия и фестивал „Музика Мунди” във Ватерло, Белгия. През 2020 е наградена със „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство и става носител на първата голяма награда на дарителски фонд „13 века България“ за подкрепа на български таланти в областта на съвременната наука и изкуство. Концертира на сцени като BOZAR, Flagey, Chateau du Lac, Ghent Opera House, Piano’s Maene (Белгия), Alte Oper (Франкфурт, Германия), Auditorio Nacional (Мадрид) и Palau de Musica (Барселона, Испания) и много други. Солист е на: Брюкселски камерен оркестър, Валонски камерен оркестър (дир. Франк Брале), Кралски филхармоничен оркестър на Севиля (дир. Джон Акселрод), Камерен оркестър на Линкълнууд (САЩ), Кралски филхармоничен оркестър на Ливърпул (Англия), Филхармоничен оркестър „Джордже Енеску”, Симфоничен оркестър на Биел (Швейцария), с който записва диск за проекта „Mozart double” през 2019, и много други.
108 total views, 108 views today