По повод на публикация на доц. Стефан Дечев, озаглавена „Защо историците от БАН забравят демократическата опозиция срещу Тристранния пакт през комунизма и след него“, в Свободна Европа от 20.02.2025 г. ръководството на БАН изиска спешно мнението на колегите доц. В. Стоянова, доц. Вл. Златарски и доц. Н Филипова от ИИстИ-БАН. В него се казва:
Учените от Института за исторически изследвания при БАН не приемат твърдението на доц. Стефан Дечев, че „неспоменаването“ на акцията на демократичната опозиция срещу включването на България на страната на Тристранния пакт в „История на България“ на БАН от 2012 г., „е напълно в духа на днешните ценностни приоритети на българската историческа наука. Те са отразени в нейните валящи едно след друго и административно генерирани т. нар. „общи становища“. Профилът на това издание е обобщаващ за периода 1918-1944 г. В него са изследвани множество събития и процеси в посочения период, като чрез методите на критичния анализ са разгледани активности на политически организации с различен профил. В посоченото издание (История на България. Том 9 (1918–1944), София: Тангра-ТанНакРа, 2012) дейността на опозицията срещу обвързването на страната с Тристранния пакт е отразена както в периода преди 1 март 1941 г. (консултацията на лидерите на опозицията с цар Борис през октомври 1939 г. и ситуацията около и след изборите следващата пролет – с. 347-348), така и след това – критикува се „безкомпромисната политика на сдържане на парламентарните инициативи“ като част от процеса на неглижиране на парламента (с. 414), посочва се и пасивната позиция, която обективно заемат представителите на бившите партии, показани са техните нагласи и действия (с. 419-420). В реалностите на тогавашна България групата на опозиционните лидери обаче не успява да постигне единство и това е отбелязано в текста.
Същевременно изданието отразява възможността за самостоятелна преценка на авторите и редакторите за съдържанието, което не обосновава извода за „административно генерирани общи становища“.