Правомощията на общините по новия Закон за обществения транспорт

В „Държавен вестник”, бр. 32/01.04.2026 г., беше обнародван Законът за обществения транспорт (ЗОТ).

ЗОТ отменя досегашната нормативна уредба на обществения транспорт, разпръсната в Закона за автомобилните превози (ЗАП), Закона за железопътния транспорт и Кодекса на търговското корабоплаване и за първи път урежда цялостно обществения транспорт – железопътен, автомобилен, воден и въздушен – в единен законодателен акт. За общините от значение е уредбата на автомобилния транспорт.

ЗОТ утвърждава общините като ключов институционален елемент на системата за обществен транспорт. Правомощията на общините обхващат планирането, управлението, информационното осигуряване, финансирането, инфраструктурата и контрола на качеството.

ЗОТ въвежда четири схеми за обществен транспорт, които образуват йерархична система, в която всяка по-ниска схема се вгражда в по-горната.

1. Националната транспортна схема е обединяващият документ на върха на йерархията. Тя не е самостоятелна схема в смисъл на отделен транспортен план, а е документ, който обхваща всички останали схеми заедно – разписанието за движение на влаковете, Общата транспортна схема, всички Междуобщински транспортни схеми, всички Общински транспортни схеми, разписанията за въздушен транспорт и разписанията за воден транспорт. Утвърждава се от министъра на транспорта и съобщенията и се актуализира най-малко веднъж годишно.

Практическото й значение е двуяко: първо, само превозите, включени в нея, могат да получат субсидии и компенсации от централния бюджет; второ тя е основата, спрямо която се проверява съответствието на всяка по-ниска схема.

2. Общата транспортна схема е националното ниво на автомобилния транспорт. Тя включва разписанията по редовни автобусни линии, свързващи населени места в една или повече области – с други думи, линиите, които пресичат общински граници и свързват населените места на по-широка географска база. Утвърждава се от министъра на транспорта и съобщенията.

Смисълът й е да осигури транспортна свързаност между областни центрове, между общински центрове в различни области, между по-отдалечени и слабо населени места, за които нито една отделна община не носи сама отговорност. Важната особеност по ЗОТ е, че именно кметовете на общините инициират включването на разписания в тази схема при доказана транспортна необходимост – т.е. тя се изгражда отдолу нагоре по инициатива на общините, а не се налага централно.

3. Междуобщинската транспортна схема е нивото на доброволното сътрудничество между две или повече съседни общини. Тя обхваща интегрирани транспортни услуги в рамките на определена географска зона, покриваща територията на участващите общини.

Смисълът й е да запълни нуждите на гражданите между общинския транспорт и националния – случаите, при които жителите пътуват редовно между общините, но линиите не са достатъчно значими, за да влязат в Общата схема. Тя дава правна рамка за нещо, което досега се е случвало неформално или изобщо не се е случвало – обединяване на ресурси и отговорности между общини за конкретен транспортен коридор. Изисква споразумение, финансов модел и определяне на водеща община, която поема организационната роля.

4. Общинската транспортна схема е най-ниското ниво и обхваща изцяло вътрешния транспорт на общината – градските линии в строителните граници на населено място, междуселищните линии между населените места в общината, специфичните линии, свързващи населено място от общината с административен център в друга община, и линиите по заявка. Разработва се от кмета на общината и се приема от общинския съвет.

Смисълът й е да осигури вътрешната транспортна свързаност на общината – достъп на всяко населено място до общинския център и до другите транспортни мрежи.

Националната транспортна схема е рамката, която събира всичко останало и осигурява националната координация и финансирането. Общата транспортна схема е националната мрежа на автобусния транспорт, свързваща по-широки географски единици. Междуобщинската схема е инструментът за интегриран транспорт там, където общинските граници пресичат реалните нужди на хората. Общинската схема е инструментът за вътрешния живот на общината.

Разписанията на влаковете са основата, около която се изгражда всичко останало – Общата схема, Междуобщинските и Общинските схеми трябва да осигурят свързаност с влаковете, а не да ги дублират. Всяка по-ниска схема трябва да е съвместима с по-горната, и само след включване в Националната транспортна схема съответните превози могат да получат централно финансиране.

Правомощия на общините по новия Закон за обществения транспорт

1. Основна институционална роля (чл. 7)

Кметовете на общини организират обществения транспорт на територията на съответната община и си сътрудничат при предоставянето на интегрирани обществени услуги за превоз на пътници. Това е конституиращата норма, от която произтичат всички конкретни правомощия. За разлика от ЗАП, при ЗОТ ролята на общините не е ограничена до утвърждаване на общинска транспортна схема, а включва активно управление, финансиране, информационно осигуряване и отчетност.

Националната транспортна схема се изготвя след консултации с Националното сдружение на общините в Република България (чл. 6, ал. 4). Това институционализира участието на НСОРБ в ключовия документ, определящ транспортното обслужване на страната.

2. Задължения за предоставяне на данни в информационни системи (чл. 13-14)

ЗОТ изгражда интегрирана архитектура от информационни системи, в която общините участват като задължени субекти.

Националната точка за достъп (чл. 13) е интегрирана отворена информационна система за маршрутизация и планиране на пътувания. Общините са сред задължените да предоставят и актуализират данни в системата – включително статични данни (разписания, тарифи, спирки) и динамични данни (закъснения, промени в движението). Условията и редът за предоставяне на данни се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Интелигентната система за управление на обществения транспорт (чл. 14) е централизирана платформа, включваща Националния транспортен модел и Националната система за единен превозен документ. Органите на местното самоуправление и местната администрация, сключващи договори за обществен транспорт по ЗОТ, са длъжни да предоставят информация за сключените договори и за всяка промяна в тях в срок от 14 дни от сключването или промяната. Неспазването на този срок е скрепено с имуществена санкция от 200 до 500 евро (чл. 90, ал. 3).

Общините, които поддържат собствени системи за продажба, проверка и контрол на превозни документи в рамките на градския транспорт, са длъжни да осигурят съответствието на тези системи с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 7. Разработчиците и операторите на такива системи не могат да налагат условия, ограничаващи оперативната съвместимост с Националната система за единен превозен документ (чл. 17, ал. 6). Общините следва да преразгледат действащите си договори с оператори на системи за превозни документи с оглед на тези изисквания. Неосигуряването на съответствие е скрепено с имуществена санкция от 1 000 до 2 000 евро (чл. 90, ал. 2).

3. Участие в изграждането на Общата транспортна схема (чл. 22)

Кметът на община, която има транспортна необходимост за свързване с населено място в друга или в собствената си област, може да инициира включването на разписание в Общата транспортна схема – схемата на национално ниво, утвърждавана от министъра на транспорта и съобщенията. Кметът на общината разработва разписанието при спазване на изискванията за свързаност и го подава по електронен път чрез Интелигентната система, заедно с обосновка, включваща данни от Националния транспортен модел. Министърът на транспорта и съобщенията извършва проверка в срок до 30 дни и може да утвърди разписанието с или без корекции, или мотивирано да откаже. При утвърждаване кметът на общината пристъпва към възлагане. Мотивираният отказ на министъра на транспорта и съобщенията може да се обжалва по реда на АПК – общините разполагат с изричен правен инструмент срещу необоснован отказ.

Тъй като Националната транспортна схема се актуализира най-малко веднъж годишно, а при съществена промяна в социално-икономическите условия, транспортното търсене или технологичното развитие – и извънредно (чл. 20, ал. 6), подаването на разписания не е еднократна процедура, а текущо задължение. Общините следва да организират своята дейност съобразно тази периодичност.

При разработването на разписанията общините са обвързани с конкретни технически изисквания за свързаност: разписанията трябва да осигуряват прекачване с престой не повече от 15 минути в точките за прекачване, отвеждащият транспорт след пристигане на влак трябва да е в интервал не повече от 20 минути, а довеждащият транспорт преди заминаване на влак – не по-малко от 30 минути (чл. 20, ал. 4 и 5). Тези изисквания могат да създадат реални затруднения при разработването на разписания в по-слабо населените райони.

По ЗАП общините нямат формална инициатива при изграждането на надобщинските схеми. Участието им е ограничено до разширение на общинска схема в съседни общини с разрешение на областния управител. Правомощието по чл. 22 на ЗОТ е изцяло ново и разширява ролята на общините по посока активно участие в националното транспортно планиране.

4. Планиране и управление на Междуобщинските транспортни схеми (чл. 24-28)

Общините от една или от две съседни области могат да сключват споразумения за съвместно планиране, възлагане, финансиране и управление на интегрирани обществени услуги за превоз на пътници. Споразумението съдържа задължително финансов модел с прогнозни разходи, приходи и необходимо съфинансиране от общинските бюджети. Това сътрудничество представлява реален финансов ангажимент за собствени бюджетни средства на всяка от участващите общини, който трябва да бъде отразен в бюджетното планиране.

Участващите общини определят водеща община, която изпълнява функциите на орган за предоставяне на интегрирани услуги и възлага превозите от името и за сметка на всички участващи. Всяка схема се приема с решение на общинския съвет на всяка от участващите общини. Водещата община подава схемата до министъра, а мотивираният отказ на министъра на транспорта и съобщенията може да се обжалва по реда на АПК. Участващите общини изготвят единна тарифна политика и видове превозни документи, валидни за цялата схема.

Общините следва да проучат възможностите за такива споразумения при наличие на съответна транспортна необходимост, като имат предвид, че участието изисква реален бюджетен ангажимент.

5. Планиране и управление на Общинската транспортна схема (чл. 29)

Общинската транспортна схема се разработва от кмета на съответната община и се приема с решение на общинския съвет. По ЗОТ схемата включва четири категории линии:

1. градски линии в строителните граници на населено място (автобусни, трамвайни и метро линии);

2. междуселищни автобусни линии, свързващи две или повече населени места в границите на общината;

3. специфични междуселищни автобусни линии, свързващи населено място от общината с административен център в друга община;

4. автобусни линии за превоз на пътници по заявка – последната категория е изцяло нова.

При разработването на схемата кметът на общината осигурява свързаност с другите видове транспорт в общината и на всяко населено място с общинския му център. Схемата се подава по електронен път чрез Интелигентната система. Министърът на транспорта и съобщенията я проверява в срок до 30 дни и само след включване в Националната транспортна схема кметът на общината пристъпва към възлагане. Мотивираният отказ на министъра на транспорта и съобщенията може да се обжалва по реда на АПК.

По ЗАП общинските транспортни схеми се утвърждават от общинския съвет. Предварителното съгласуване на общинските транспортни схеми по ЗАП е заменено в ЗОТ с последващо одобрение на общинските транспортни схеми от министъра на транспорта и съобщенията. Едновременно Общинската схема е разширена с нова четвърта категория – линии по заявка.

6. Превоз на пътници по заявка (чл. 30)

Превозът по заявка осигурява свързаност на населено място без обществен транспорт с административния му център или с най-близката транспортна връзка. Когато превозът по заявка се осъществява в населено място с вече осигурен обществен транспорт, финансирането се осигурява изцяло от възложителя – т.е. от общината. Условията и редът за превоз по заявка се определят с наредбата по чл. 23.

7. Задължения за зарядна инфраструктура (чл. 34, ал. 6)

ЗОТ въвежда изцяло ново задължение за общините – изграждане и осигуряване на публично достъпни зарядни станции за бързо зареждане на електрически превозни средства с мощност минимум 22 kW. Минималният брой станции е диференциран по население:

1. общини с население над 5 000 души – минимум 1 станция;

2. общини с население от 10 000 до 100 000 души – минимум 3 станции;

3. градове с население над 100 000 души – минимум 5 станции;

4. градове с население над 300 000 души – минимум 10 станции.

ЗОТ обаче не предвижда изрична централна бюджетна подкрепа за изпълнение на това задължение, което означава, че разходите ще са за сметка на общините.

Отделно, в населено място с железопътна гара задължително се изгражда автоспирка или при възможност автогара на или в близост до гарата (чл. 34, ал. 5).

8. Възлагане на задължения за извършване на услуги от общ икономически интерес (чл. 42)

Задължението за извършване на услуга от общ икономически интерес за превоз на пътници с автомобилен транспорт (включително превоз по заявка) се възлага въз основа на решение на общинския съвет от кмета на съответната община. Процедурата е по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007.

ЗОТ изрично предвижда пряко възлагане при условията на чл. 5, пар. 2, 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007. При спешна мярка по чл. 5, пар. 5 от регламента областният управител разрешава прилагането й и определя вида, но решението за самото възлагане остава на общинския съвет. Областният управител не може да замести общинския съвет при вземането на решението, а само разрешава приложението на спешната мярка като процедурен способ.

При линии от Общата транспортна схема се спазва принципът за равнопоставеност, освен ако двете крайни общини изрично не определят друго (чл. 42, ал. 3). Практическото значение на този принцип е, че при възлагане на такива линии общините не могат да предпочетат конкретен превозвач – ограничение на реалната им свобода при избора на изпълнител.

9. Заварени договори (§ 4 от Заключителните разпоредби)

В срок до 6 месеца от утвърждаването на Националната транспортна схема всяка община, която има действащи договори с превозвачи за обществен превоз на пътници с автомобилен транспорт, е длъжна да ги приведе в съответствие с утвърдените в Националната транспортна схема разписания. Задължението се отнася до всички действащи договори независимо от техния срок на действие и от предвидените в тях условия.

Общините следва да имат предвид, че 6-месечният срок за привеждане на заварените договори е обвързан с момента на утвърждаване на Националната транспортна схема от министъра на транспорта и съобщенията, а ЗОТ не предвижда правна последица при неспазване на срока за утвърждаване от страна на министъра на транспорта и съобщенията. Това означава, че общините следва да извършат предварителен преглед на всички действащи договори веднага след влизането в сила на закона, за да преценят предварително какви изменения ще бъдат необходими и дали е нужно да се предвидят анекси или нови процедури по възлагане. 

10. Система „бонус-малус” и ключови показатели за ефективност (чл. 45)

ЗОТ въвежда задължително управление на качеството при всички договори за обществен транспорт. Общините като възложители са длъжни да включат ключови показатели за ефективност в договорите и да прилагат система „бонус-малус”, която коригира размера на разумната печалба на превозвача. Разумната печалба не може да е по-ниска от 5% и по-висока от 10%.

Показателите за ефективност включват: точност; редовност; достъпност за хора с увреждания; чистота; удовлетвореност на пътниците; произшествия и инциденти по вина на изпълнителя; енергийна ефективност; въглеродни емисии; жалби и рекламации; наличие на изправна климатична система. При прилагането на системата „бонус-малус” общините ползват служебно данните от Интелигентната система.

11. Предоставяне на субсидии и компенсации (чл. 46-48)

Кметовете на общини са ключовото звено при разпределението на субсидиите и компенсациите за автомобилен транспорт.

По чл. 46, ал. 1, т. 3 субсидията за компенсиране на задължението за превоз с автомобилен транспорт се предоставя от кметовете на общините на превозвачи, спазващи нормативния ред. Министърът на транспорта и съобщенията разпределя по общини годишния размер на предвидените в държавния бюджет средства; тя обхваща и превозите с трамвай и метро.

По чл. 46, ал. 1, т. 4 компенсацията за изпълнение на тарифното задължение (намалени приходи от правоимащи категории пътници) също се предоставя от кметовете на общини. Министърът на транспорта и съобщенията и ръководителите на ведомствата разпределят общите средства по общини и групи правоимащи.

Средствата се предоставят само за превози по разписания, включени в Националната транспортна схема. Превоз, невключен в Националната транспортна схема, не може да получи нито субсидия, нито компенсация от централния бюджет, независимо от неговата социална значимост. Общините, които желаят да поддържат такъв превоз, могат да го финансират единствено от собствени приходи (чл. 48).

Не се предоставят субсидии и компенсации за превози, поддържани главно поради исторически интерес или туристическо значение (чл. 46, ал. 4). Общини, които към момента субсидират такива линии от централни средства, ще трябва да преосмислят финансовия им модел – или да ги прехвърлят на собствено финансиране, или да ги закрият.

12. Информиране на пътниците относно подаване на жалби (чл. 81, ал. 4)

Кметовете на общини и кметства са длъжни да предоставят по публично достъпен начин – чрез официалната интернет страница или чрез информационна табела на видно място в сградата – информация за условията и реда за подаване на жалби до компетентните органи по ЗОТ.

13. Тарифни правомощия (чл. 100, ал. 2)

Общинският съвет определя размера на глобата за нередовен пътник в превозно средство по общинска или по междуобщинска транспортна схема. При междуобщинска схема правомощието принадлежи на общинския съвет на водещата община.

За разлика от ЗАП, който фиксира диапазон от 10 до 50 лв. на глобата за нередовен пътник в превозно средство по общинска или по междуобщинска транспортна схема., ЗОТ не фиксира долна или горна граница, а делегира на общинския съвет цялостното определяне на размера на тази глоба.

Административнонаказателни разпоредби по ЗОТ, касаещи общините и техните структури в областта на общ. транспорт

По чл. 90, ал. 3 орган на местното самоуправление и местната администрация, който не предостави информация за сключен договор в Интелигентната система в 14-дневния срок по чл. 14, ал. 3, се наказва с глоба от 200 до 500 евро. Актовете се съставят от оправомощени длъжностни лица на министъра на транспорта и съобщенията, а наказателните постановления се издават от същите лица по реда на ЗАНН.

По чл. 90, ал. 2 лице, което не осигури съответствие на своите системи за продажба, проверка и контрол на превозни документи с изискванията на наредбата по чл. 13, ал. 7, се наказва с имуществена санкция от 1 000 до 2 000 евро.

По чл. 100, ал. 2 общинският съвет определя размера на глобата за нередовен пътник по общинска или междуобщинска транспортна схема.

Подзаконови нормативни актове по ЗОТ, касаещи общините

ЗОТ предвижда изрично издаването на следните подзаконови нормативни актове, пряко или косвено засягащи правомощията и задълженията на общините. Всички подзаконови актове следва да бъдат издадени до 15 август 2026 г. (§ 5 от ЗР на ЗОТ).

1. Наредба по чл. 13, ал. 7-за Националната точка за достъп и единния превозен документ

Издава се от министъра на транспорта и съобщенията. Определя условията и реда за предоставяне на данни чрез Националната точка за достъп, формата на данните и начините за достъп на задължените лица, включително общините. Регламентира и условията за функциониране на Интелигентната система и на Националната система за единен превозен документ.

2. Наредба по чл. 23 – за транспортните схеми и превозите

Издава се от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Определя условията и реда за изготвяне, утвърждаване и актуализиране на транспортните схеми, съдържанието на договорите за възлагане, минималните стандарти за качество (чл. 42, ал. 4) и условията за превоз по заявка (чл. 30, ал. 4). Това е основополагащата наредба за практическото упражняване на планиращите и възлагащите правомощия на общините.

3. Наредба по чл. 47, ал. 1 – за субсидиите и компенсациите

Издава се от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на финансите. Определя условията и реда за определяне на размера и разпределението на субсидиите и компенсациите, включително критериите за установяване на пазарна неефективност.

4. Наредба по чл. 19, ал. 5 – за клиринговата система

Издава се съвместно от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на финансите. Определя условията и реда за функциониране на клиринговата система за разпределение на приходите от единни превозни документи между превозвачите.

5. Наредба по чл. 33, ал. 1 – за автогарите

Издава се от министъра на транспорта и съобщенията. Определя задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за работа в тях, категоризацията, осигуряването на помощ за лица с увреждания и мерките за сигурност.

Срокове по ЗОТ, касаещи общините

Оперативни срокове при текущото прилагане на закона

• 14 дни (чл. 14, ал. 3)-срок за предоставяне на информация за сключени договори за обществен транспорт и за промяна в тях в Интелигентната система. Неспазването е скрепено с имуществена санкция от 200 до 500 евро (чл. 90, ал. 3).

• 30 дни (чл. 22, ал. 4)-срок за проверка от министъра на транспорта и съобщенията на разписание, подадено от кмета на общината за включване в Общата транспортна схема.

• 30 дни (чл. 28, ал. 3)-срок за проверка от министъра на транспорта и съобщенията на Междуобщинска транспортна схема, подадена от кмета на водещата община.

• 30 дни (чл. 29, ал. 5)-срок за проверка от министъра на транспорта и съобщенията на Общинска транспортна схема, подадена от кмета.

Преходни срокове по Заключителните разпоредби на ЗОТ

• До 15 август 2026 г. (§ 5)-срок за издаване на подзаконовите актове по закона. До тяхното издаване общините прилагат действащата нормативна уредба по ЗАП, доколкото тя не противоречи на ЗОТ.

• До 15 април 2027 г. (§ 2)-срок, в който министърът на транспорта и съобщенията изгражда Интелигентната система и клиринговата система.

• 6 месеца след изграждане на системите (§ 3)-срок, в който министърът на транспорта и съобщенията утвърждава Националната транспортна схема и съществуващите системи за превозни документи се привеждат в оперативна съвместимост с Националната система за единен превозен документ.

• 6 месеца от утвърждаването на Националната транспортна схема (§ 4)-срок за привеждане на всички действащи договори с превозвачи в съответствие с утвърдените разписания. Общините следва да извършат предварителен преглед на договорите си веднага след влизането в сила на закона.

С оглед изложеното Ви препоръчваме следното:  

• следете издаването на подзаконовите нормативни актове по закона, очаквани до 15 август 2026 г.;

• извършете предварителен преглед на действащите договори с превозвачи веднага след влизането в сила на закона;

• преразгледайте договорите с оператори на системи за превозни документи с оглед изискването за оперативна съвместимост;

• осигурете административен капацитет за работа с Интелигентната система с особено внимание към 14-дневния срок;

• отразете в бюджетното си планиране задължението за зарядни станции по чл. 34, ал. 6 и финансовия ангажимент при евентуално участие в Междуобщинска транспортна схема;

• преосмислете финансовия модел на исторически и туристически линии, субсидирани от централни средства;

• проверете дали поддържат превози, невключени в Националната транспортна схема, с оглед загубата на право на централно финансиране;

• публикувайте на официалната си интернет страница информация за реда за подаване на жалби относно обществения транспорт.

/ПП/ /ИИ/