Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански представи визията си за силен и устойчив застрахователен сектор в специално интервю за бюлетина на АБЗ. В него той очертава ключовите приоритети на КФН, сред които са дигитализацията на надзора, намаляването на административната тежест и конструктивният диалог с индустрията. Акцент е поставен и върху ролята на застраховането за справяне с климатичните рискове и необходимостта от по-висока застрахователна култура.
Г-н Председател, каква е според Вас ролята на КФН в контекста на динамичните икономически и регулаторни процеси в страната и в Европейския съюз?
Комисията за финансов надзор има ключова роля не само като надзорен орган, но и като активен участник в създаването на стабилна, устойчива и иновативна среда за развитие на небанковия финансов сектор.
И в трите поднадзорни на КФН сектора – инвестиционен, застрахователен и осигурителен, се наблюдават надзорни предизвикателства от различен вид, които трябва да бъдат посрещани с висок професионализъм и компетентност, ориентираност към постигане на конкретни резултати, прозрачност в работата, така че в крайна сметка да се постигне основната цел на регулациите в небанковия финансов сектор, а именно – защита на интересите на ползвателите на финансови услуги и гарантиране на стабилността на финансовите пазари. В тази връзка, особено важен е екипът от професионалисти на КФН, който трябва чрез прилагане на все по-високи стандарти в надзорната си дейност, създаване на доверие у поднадзорните лица и с партньорски подход да преодолява всички възникващи предизвикателства.
Динамичното развитие на регулациите в небанковия финансов сектор е едно от основните предизвикателства за сектора. В тази връзка КФН следва позиция на рационален и пропорционален подход, така че да се намалява ненужната регулаторна тежест за поднадзорните лица. Намаляването на административната тежест е постижима цел, която следва да се разглежда като средство за постигане на ефективно функциониране на поднадзорните лица и в трите регулирани сектора, които КФН наблюдава. Крайната цел е изграждането на по-устойчива и конкурентоспособна икономика, в която бизнесът да се развива устойчиво, потребителите да бъдат добре защитени, а финансовата стабилност – запазена.
Динамиката на процесите, свързани с климатичните предизвикателства, дигитализацията на финансовите услуги и новите европейски политики, изискват от КФН предприемане на стратегически действия, координация със заинтересованите страни и способност за бърза реакция, без да се прави компромис с доверието на потребителите и стабилността на сектора.
Какви са основните Ви приоритети във връзка с развитието на небанковия финансов сектор?
Намерението ми е да поставя акцент върху три основни приоритета:
Първо – дигитализация на надзорната дейност и изграждане на ефективни вътрешни процеси.
Второ – прилагане на регулациите по начин, който е ясен и съразмерен за участниците на пазара.
Трето – провеждане на конструктивен, прозрачен и двупосочен диалог с индустрията за насърчаване на иновации, защита на потребителите и повишаване на финансовата култура на обществото.
Очакването ми е чрез следване на тези приоритети да успеем да увеличим доверието в небанковия финансов сектор като цяло, така че поднадзорните лица да осъществяват дейността си в една ясна и предвидима регулаторна среда, ползвателите на финансови услуги да се чувстват защитени в своите права и интереси, а самият надзорен орган да съумява ефективно да съсредоточава ограничените си ресурси за посрещането на най-важните и обществено значими регулаторни и надзорни предизвикателства в интерес на цялото общество.
Кои според Вас са най-съществени въпроси за застрахователния сектор от гледна точка на регулацията и надзора?
На преден план в застрахователния надзор стоят управлението на риска и платежоспособността на застрахователите, устойчивостта на застрахователните модели спрямо климатичните промени, поддържането на адекватността на техническите резерви на застрахователите, както и гарантирането на прозрачност при предлагането на застрахователни продукти, които да са насочени към удовлетворяване на растящите потребности на ползвателите на застрахователни услуги. Убеден съм, че само чрез взаимно партньорство между застрахователите и регулатора, можем да изградим рамка, която не само да гарантира стабилност, но и да подкрепя по-нататъшната модернизация на сектора.
Предстоящата активна работа в областта на модернизирането на регулаторната рамка в застрахователния сектор включва въвеждане новите европейски изисквания за възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия. Работата включва също така и изменения в режима Платежоспособност 2, свързани с изискванията за пропорционалността, качеството на надзора, отчетността, дългосрочните гаранционни мерки, макропруденциалните инструменти, рисковете за устойчивостта, груповия и трансграничния надзор. Ето защо, регулаторната дейност на КФН в тази област изисква изключителна мобилизация на наличния експертен ресурс, концентрация в работата и постигане на целите, заложени в съответните европейски директиви. Едновременно с това, измененията в регулаторната рамка на застрахователния надзор трябва да станат в тясно сътрудничество със застрахователната общност, към която са насочени очакванията на КФН за конструктивно партньорство и сътрудничество в процеса на въвеждане на регулациите, така че да се създадат благоприятни предпоставки за ефективното им изпълнение.
Какви мерки предприема КФН за повишаване на конкурентоспособността на българския застрахователен сектор в европейски контекст?
Като активен участник в общността на европейските надзорни органи, КФН посреща конкретните предизвикателства, пред които се изправя, в тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган и останалите партньорски национални надзорни органи. Това сътрудничество позволява на КФН да въвежда в своята практика най-добрите надзорни и регулаторни стандарти в интерес на потребителите и сектора като цяло.
Ние работим за осигуряване на стабилна, предвидима и пропорционална за българския пазар среда, в която създаваме условия за намаляване на административната тежест за предприятията, ускоряване на надзорните процеси, насърчаване на дигитализацията на застрахователните услуги и постигане на ефективна защита на потребителите. Вярваме, че българският застрахователен сектор има потенциал не само да отговори на изискванията, но и да бъде конкурентен иноватор в рамките на единния европейски пазар.
Комисията за финансов надзор следва непрекъснато да повишава своя капацитет за осъществяване на надзорна дейност в нови направления. Така например, прилагането на пакета регулаторни инструменти за устойчивите финанси, който разглежда екологичния, социален и управленски аспект на дейността на застрахователите, поставя нови предизвикателства пред надзорния орган. Предизвикателства поставят и пряко приложимите европейски регулации, свързани с оперативната дигитална устойчивост и управлението на кибер-рисковете – както тези, които застрахователите покриват чрез свои застрахователни продукти, така и тези, на които самите застрахователи са изложени в новата дигитална среда за правене на бизнес.
Виждате ли възможности за още по-ефективно сътрудничество между КФН и застрахователната общност?
Вярвам, че вече сме направили важни стъпки в тази посока. Разчитаме на регулярни срещи, открит диалог със застрахователната общност и съвместни работни формати, чрез които да дискутираме регулаторните въпроси и надзорните предизвикателства.
Разглеждам прозрачността и диалогичността на надзорния орган като основна предпоставка за нашия успех при модернизиране на регулаторната рамка и при прилагане на най-високите стандарти в областта на застрахователния надзор.
Едновременно с това, активното взаимодействие между КФН и застрахователната общност може да допринесе и към повишаване на застрахователната култура на потребителите, от което ползи ще извлече както самата индустрия, така и обществото като цяло.
Какви стимули и политики бихте подкрепили за засилване на ролята на застраховането като инструмент за защита и устойчивост?
Застраховането има ключова роля като инструмент за защита срещу рисковете, които обективно възникват в живота на хората. Успешното изпълнение на тази роля зависи изключително много от доверието, което е изградено между застрахователната общност и ползвателите на застрахователни услуги. До каква степен застраховането действително се възприема като защитно средство зависи, от една страна, от пазарното поведение на застрахователите при предлагане на застрахователните продукти и при удовлетворяването на застрахователни претенции от страна на застрахованите лица и, от друга страна, от равнището на застрахователната култура и адекватната осведоменост на потребителите на застрахователните продукти.
В този контекст, работата на надзорния орган следва да бъде насочена към провеждане на политика, която гарантира безупречно пазарно поведение на участниците на застрахователния пазар, адекватна защита на потребителите при настъпване на застрахователни събития и, не на последно място, полагане на непрекъснати усилия, насочени към популяризиране на застрахователните продукти и повишаване на общата застрахователна култура на хората. Само в среда на взаимно доверие, добра осведоменост на потребителите и ефективен надзор, можем да очакваме засилване на ролята на застраховането като защитен инструмент.
Каква е ролята на КФН в контекста на климатичните предизвикателства и устойчивото застраховане?
В условията на динамични климатични предизвикателства застраховането на рисковете, свързани с природни бедствия, става все по-актуален въпрос, както за застрахователната индустрия и националните надзорни органи в областта на застраховането, така и за институциите на ЕС, Международната асоциация на застрахователните надзори и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Основното предизвикателство е свързано с техниките и способите, чрез които могат да се идентифицират, измерват и управляват катастрофичните рискове, породени най-вече от наблюдаваните промени в климата. Безспорно е разбирането, че без общо действие на всички заинтересовани страни, не би могло да се намери работещо решение, което по устойчив начин може да доведе до предотвратяване и ограничаване на икономическите и социални щети от настъпването на катастрофичните рискове.
Преодоляването на недостатъчността на застраховането на рисковете, свързани с природни бедствия, трябва да бъде поставено сред най-важните приоритети на застрахователната общност, както в световен мащаб, така и в Европейския съюз и България, като всички заинтересовани страни трябва да участват в намирането на общо решение и да предприемат съответните конкретни действия. В тази връзка, КФН активно ще съдейства с високоекспертен капацитет, чрез внедряване на необходимия аналитичен инструментариум, осъществяване на свободен обмен на експертиза и знания, както и с предоставянето на широк форум за всестранно обсъждане на въпросите относно тенденциите и предизвикателствата при застраховането на катастрофичните рискове и намирането на общо устойчиво решение.
Нужно ли е по-широко сътрудничество за повишаване на застрахователната грамотност и потребителското доверие?
Абсолютно. Повишаването на застрахователната култура е дългосрочна цел, в която всички заинтересовани страни трябва да участват. Уверен съм, че заедно с АБЗ, застрахователите, образователните институции и медиите, можем да изградим обща визия за информирани потребители и устойчив пазар. Това е инвестиция в доверието – а доверието е най-ценният актив в застраховането. Затова усилията на всички нас следва да са насочени към повишаване именно на този най-ценен актив в застрахователния сектор.
Интерюто на сайта на АБЗ можете да видите тук.