Приоритети и предизвикателства пред датското председателство

По материали от официална страница на „POLITCO“ и официална страница на Европейския парламент.

Дания поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз от Полша, докато конфликтите се разпалват по света, бюджетните дискусии се задълбочават, а търговското напрежение тлее, докато ЕС измества фокуса си върху конкурентоспособността.

Отбраната и сигурността ще бъдат на първо място, докато ЕС продължава да се ориентира в бурните геополитически води. Същевременно, отношенията в търговията между ЕС и САЩ остават непредсказуеми.

Дания също ще бъде подложена на натиск да финализира споразумение за климатичните цели и да насочи преговорите за преразглеждане на фармацевтичните правила на ЕС.

Сред приоритетите на Датското председателство са:

  • Дългосрочният бюджет на ЕС

Следващата Многогодишна финансова рамка е сред най-политически чувствителните теми в коридорите на властта на ЕС. Бюджетът от 1,2 трилиона евро урежда всичко – от плащанията на фермерите до чуждестранната помощ. Всяка страна има свои специфични приоритети – докато северноевропейски страни като Швеция и Нидерландия искат по-малък бюджет, южните им колеги са за по-голям такъв. Балтийските страни подкрепят повече разходи за отбрана, французите са заинтересовани от селскостопански субсидии и т.н.

  • Финансиране на европейската отбрана

ЕС иска да бъде значима фигура на външнополитическата сцена и да засили своята отбранителна индустрия. След като съюзниците от НАТО се съгласяват да увеличат разходите за отбрана до 5 процента от брутния си вътрешен продукт, натискът върху ЕС и върху датското председателство да намерят начини за финансиране на тези усилия само ще нараства.

  • Реформиране на фармацевтичните правила

Преработката на двадесетгодишните фармацевтични правила на ЕС току-що навлезе в последния си законодателен етап – междуинституционални преговори. Предложената от Европейската комисия редакция от над 700 страници има за цел да направи фармацевтичния сектор на ЕС по-конкурентоспособен, като същевременно гарантира по-добър достъп до нови лекарства.

  • Опростяване на зелените правила

Намираме се в момента когато ЕС се опитва да направи драматичен обратен завой по отношение на собственото си зелено регулиране. Първият законопроект на Европейската комисия, който предлага намаляване на правилата за зелено отчитане за компаниите, все още се договаря в Съвета на ЕС.

Както и при предходното Председателство на Полша, отбраната и конкурентоспособността, а не зелените въпроси, се очаква да бъдат основните приоритети, въпреки ангажираността с целите на Зелената сделка. Дания първа в ЕС въведе данък върху въглеродните емисии в селското стопанство, но Германия и Франция оказват натиск да продължат с намаляването на зелените цели.

  • Преглед на забраната за двигатели с вътрешно горене от 2035 г.

След приемането на законодателството в сектора през 2023 г., автомобилните производители се борят за отмяна или поне значително да отслабят законодателството, което налага 100% продажби на превозни средства с нулеви емисии, считано от 2035 г.

Германия е на позиция против забраната на двигатели с вътрешно горене от 2035 г. от самото начало, Италия също иска законодателството да бъде отменено, докато Франция защитава запазването на регулацията, но при осредняване на емисиите.

  • Преструктуриране на Общата селскостопанска политика

С бюджет от 386 милиарда евро, Общата селскостопанска политика остава една от най-големите и политически чувствителни програми на ЕС – спасителен пояс за много фермери и гръмоотвод за също толкова критици. Как и колко ще се плаща на фермерите ще бъде предмет на дискусия.

Ще продължи работата за поддържане на ОСП и неговото финансиране с възможно най-малко бюрокрация, като в същото време нараства натискът да се покаже, че парите от ОСП се изразходват по-ефективно и в съответствие с променящите се приоритети на ЕС.

  • Съставянето на споразумение относно миграцията

Твърдата позиция на Дания по отношение на миграцията ще бъде поставена на изпитание. По-рано тази година, Европейската комисия представи своята Обща европейска система за връщане, която има за цел да рационализира депортирането, да затегне правоприлагането срещу нелегалните мигранти и да засили сътрудничеството между страните членки, предлагайки на Дания отлична възможност да прокара своята миграционна програма на ниво ЕС.

През 2024 г., само дни след като Брюксел финализира своя Пакт за миграция и убежище, Дания обедини 14 други страни членки в съвместен призив да настояват за още по-голям натиск върху миграционната политика, тъй като пактът разглежда само вътрешни въпроси. А предложението на Комисията за връщане е малко вероятно да бъде финализирано до края на годината.

  • Проверка на преките чуждестранни инвестиции

Прегледът на преките чуждестранни инвестиции – първият основен елемент от стратегията за икономическа сигурност на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен – е част от по-широки усилия в целия ЕС за ограничаване на контрола върху европейските компании в стратегически или чувствителни сектори от страна на чуждестранни инвеститори.

Столиците настояват за стесняване на списъка с чувствителни технологии, за които скринингът би бил задължителен, като например полупроводници или изкуствен интелект. Парламентът, напротив, добави още сектори като аерокосмическата индустрия, железопътния транспорт или автомобилната индустрия.

  • Сключване на търговска сделка със САЩ

Откакто встъпи в длъжност на 20 януари за втори път, Доналд Тръмп провежда активна кампания срещу ЕС – критикувайки блока като „по-лош“ от Китай. Натискът на Тръмп принуждава Европейския съюз да прави трудни избори: да се откаже, да се придържа към позицията си или дори да ескалира трансатлантическия търговски спор. Вместо да разчита на широкообхватно споразумение, блокът очаква скромни секторни сделки, които да спасят трансатлантическите търговски отношения на стойност 1,6 трилиона евро.

Важен момент по време на датското председателство ще бъде и въпросът за разширяването на ЕС, включително напредък в процесите, свързани с Украйна, Молдова и Западните Балкани.

/ДБ/
/МЯ/