Темата за битовите отпадъци вече не е само въпрос на чистота, а на справедливост, ефективност и европейски стандарти. Именно затова промяната в такса битови отпадъци се превръща в една от най-важните промени за общините, бизнеса и гражданите. Принципът е ясен. Нормативната основа – изградена. Реалното прилагане обаче продължава да се отлага. Историята на промяната в таксата за битови отпадъци (ТБО) е показателна за разликата между законодателно намерение и административна готовност.
Какво се промени и кога
Промяната в основата за изчисляване на ТБО е заложена в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) още с изменението, публикувано в Държавен вестник, бр. 88 от 2017 г. Основната идея: таксата вече не следва да се определя като промил от данъчната оценка на имота, а да отразява реално генерираното количество отпадъци – т.е. „замърсителят плаща”. Законът предвижда количеството битови отпадъци като водеща основа, като общинският съвет във всяка община в страната може да приеме и алтернативна основа само при наличие на обективни обстоятелства, препятстващи прилагането на водещата.
Допустимите основи включват: индивидуално определено количество отпадъци за имота (включително чрез торби с определена вместимост), количество съобразно броя и вместимостта на съдовете и честотата на извозване, и брой ползватели на услугата в имота.
Хронология на отлаганията
Промяната имаше своя прогресия от отлагане към отлагане. Първоначалната цел беше въвеждане от 1 януари 2025 г. С обнародването на ЗИД на ЗМДТ в Държавен вестник, бр. 81 от 24 септември 2024 г., забраната за ползването на данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на имотите като основа за определяне на ТБО беше отложена до 31 декември 2025 г.
Краят на 2025 г. донесе поредна стъпка назад. На 17 декември 2025 г. Народното събрание прие на второ четене преходни и заключителни разпоредби към ЗМДТ чрез т.нар. „удължителен закон” – Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г.
С § 6 от него беше дадена възможност общините да прилагат досегашния ред за определяне на ТБО и през 2026 г., като общините, неуспели да приемат план-сметка по новия ред до 31 януари 2026 г., имат право да събират таксата на база действащия размер към 31 декември 2025 г.
В края на 2025 г. периодът на въвеждане беше удължен с още три години.
Отлагането не е случайно и не е само политически. Зад него стоят конкретни технически и административни предизвикателства.
И тук идва проблемът с данните. За прилагане на новите основи общините се нуждаят от данни – за броя реални ползватели на имотите, за начина на ползване (сезонно или целогодишно), за площта, която реално се използва. Тези данни не съществуват в готов вид в нито един централен регистър.
В подготовката си за въвеждане на принципа „замърсителят плаща” Столичната община публикува образци на декларации, чрез които гражданите и фирмите да предоставят данни за броя на живеещите и генерирания отпадък – единствено с цел да събере предварителна информация за начина на ползване на имотите.
Техническата готовност на общините също е под въпрос. Повечето общини не разполагат нито с подходящ софтуер, нито с изградена система за измерване или проследяване на количеството отпадъци по имоти. Вариантът за определяне на ТБО според броя на ползвателите е предпочетен от редица общини именно поради сложността и необходимостта от допълнителна техническа обезпеченост при другите законово предвидени методи.
Рискът от финансов дефицит в общинските бюджети е сред водещите притеснения на администрациите. Ето и един пример от миналата година – прогнозната план-сметка на община Ямбол за услугите по управление на отпадъците за 2025 г. е около 13,8 млн. лв., от които само 6,15 млн. лв. са планирани от такси от граждани и фирми. Тази разлика между реални разходи и събирани приходи е типична за много общини и показва, че преминаването към ново изчисляване носи риск от значителни промени в размера на таксата – социално и политически чувствителен въпрос.
Моделите, разработени с европейски средства
Докато законодателното въвеждане се бави, методическата подготовка напредва. По Програма „Околна среда” 2021–2027 г. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) изпълнява проект „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България” (Договор № BG16FFPR002-2.001-0001-C01), достъпен на отделен портал: waste.namrb.org.
Проектът е с обща стойност 4 995 972,80 лв. (около 2,55 млн. евро), финансирани до 70–85% от Европейския фонд за регионално развитие, и се изпълнява в периода 8 април 2024 г. – 8 юни 2026 г.
Генералният резултат е разработването на осем примерни модела за събиране и управление на отпадъците, диференцирани по тип на населеното място и вид на застрояването. Моделите обхващат: градски зони с високо строителство; градски зони с ниско застрояване и еднофамилни къщи; градски зони със смесено застрояване; централна градска част в големите градове; малки населени места с фамилни къщи; вилни зони; курортни селища; и индустриални зони/паркове, ползващи общинска система за управление на отпадъците.
В рамките на проекта е разработен и специализиран софтуер, който предоставя прогнози за генерирането и състава на отпадъците, позволява моделиране на различни технически алтернативи и изчислява пълните разходи на системите за управление на отпадъците – включително размера на ТБО по категории ползватели за всеки от типовите модели.
Минималният брой общини, за които е предвидена пряка подкрепа при внедряване на моделите, е 70. В края на 2025 г. са проведени шест регионални форума в градове като Трявна, Монтана, Търговище и Бургас, в които участват представители на общини от всички райони на страната. През февруари 2026 г. НСОРБ публикува и Ръководство за прилагане на моделите, достъпно за изтегляне от всички общини.
Министерството на околната среда и водите е изразило готовност да подпомогне местната власт в избора на подходящ модел, а експертите на МОСВ са ангажирани в процеса на консултиране.
Какво предстои
Промяната в такса битови отпадъци е неизбежна – тя произтича едновременно от национален закон и от европейски изисквания за преход към кръгова икономика. Данните на НСИ показват, че през 2024 г. в България са генерирани над 3,19 млн. тона битови отпадъци, или около 496 кг на човек – с 0,9% повече спрямо 2023 г. При тази тенденция обвързването на таксата с реално генерираното количество придобива не само финансово, но и поведенческо значение: добре структурирана такса е инструмент за намаляване на отпадъците, а не само за покриване на разходи.
Въпросът вече не е дали промяната ще се случи, а дали общините ще имат достатъчно административен и технически капацитет, за да я приложат смислено – а не просто формално. Разработените по Програма „Околна среда” модели дават рамката. Остава прилагането. МОСВ продължава да работи съвместно с общините и партньорските институции за устойчиво въвеждане на справедлив и ефективен модел. Целта е по-малко отпадъци, по-добро управление на ресурсите и по-чиста среда за гражданите.