Международна конференция на тема “Българските занаяти – традициите срещат бъдещето”, организирана от Патентното ведомство на България, Европейската комисия и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС), се проведе вчера в София.
Събитието бе посветено на реформата за регистрация на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2411 на Европейския парламент и на Съвета. Промяната влиза в сила от 1 декември 2025 г., като всички желаещи ще могат да подадат заявка да защитят наименованието на своя занаятчийски или промишлен продукт в целия Европейски съюз като географско указание.
Три са критериите, на които трябва да отговаря продукта, за да бъде регистриран като географско указание: продуктът трябва да е с произход от определено място, регион или държава; даденото му качество трябва да се дължи основно на географския произход; поне един от етапите трябва да се извършва в определен географски регион.
Заявката за регистрация, представяна пред Патентното ведомство, трябва да съдържа продуктова спецификация, единен документ и придружаваща документация. Заявител може да е група производители или асоциация съставена от производители произвеждащи един и същ продукт.
Участие във форума взеха лектори от Европейската комисия, Службата на ЕС за интелектуална собственост, експерти от Патентното ведомство на Република България, представители на местната власт и представители на Националната занаятчийска камара. Конференцията е част от EU Capital Tour на ЕК и информационната кампания на Патентно ведомство и цели да разясни новия регистрационен режим на Географските указания за занаятчийските и промишлени продукти (ГУЗПП), като Троянска, Бусинска или Царска сграфито керамика , Чипровски или Котленски килими и др.
В рамките на срещата заместник-кметът на Троян и зам.-председател на ПК по култура към НСОРБ Вероника Тодорова представи историята и духа на занаятчийския град Троян.
“Троянската керамика е част от троянката душа. Троян не е просто точка на картата, той е пример затова как природата, културата и човешкия дух могат да вървят ръка за ръка. Тук се намира прочутата троянска керамична школа, чиято характерна шарка се превърнала в културен символ. Занаятите и народното изкуство не са просто спомен в миналото, те продължава да живеят и да вдъхновяват нови поколения.“ , каза Вероника Тодорова.
Грънчарството в троянския регион се развива от 19 век, а причината занаята да се съхрани и до днес са занаятчиите, които влагат труд и любов в изделията си, припомни зам.-кметът и обясни, че смесването на различните декоративни елементи представят различни видове украса (пластична украса, гравирана украса и ангобна украса) на съдовете стават белези на троянската керамична школа.
“Най-голямото богатство в Троян са хората – трудолюбиви, изобретателни и предприемчиви. Те умеят да съчетават традицията с новаторството създавайки малки бизнеси, семейни производства, туристически инициативи, които превръщат града в динамично място в бъдещето. Местната власт се стреми да създаде добра среда за устойчиво развитие и нови пазари за този занаят. Към настоящият момент са предприети стъпки за кандидатстване за традицията за изработка на троянската керамика в нематериалното културно наследство на света към ЮНЕСКО.“, каза още заместник-кметът на Троян.
По отношение на националните географски означения, България има общо 23 активни регистрации към момента. Сред занаятчийските продукти това е Троянската керамика, като по новия регламент могат да се очакват регистрации за Чипровския и Котленския килим. За промишлените продукти има 17 регистрирани наименования за мрамор, каолин, кварцов пясък, перлит и варовик.
Новият регламент цели да защити географските указания на местно ниво, европейско ниво и пред трети страни. Секторите, които най-много се интересуват от тази защита са свързани с изработката на керамика, грънчарство, порцелан, стъклопис, кожа, бижута, мебели, часовници, текстил и други.
Логото наподобява това при защитените земеделските продукти, защото вече е разпознаваемо за хората. То ще бъде получено след кандидатстване и одобрение от Патентното ведомство и Европейската комисия, които пряко ще отговорят за определяне на защитеното географско указание.
Калина Димова – главен експерт в дирекция “Експертиза и опозиция на марките и географските означения” в Патентно ведомство, представи процедурите за подаване и разглеждане на заявка за географско указание за занаятчийски или промишлен продукт в национална фаза. Заявител може да бъде група производители, сдружени в асоциация, независимо от правната ѝ форма, съставена главно от производители, които изработват същия продукт.
Оля Димитрова, като председател на Патентното ведомство на Република България и домакин на срещата, приветства гостите и заяви, че започва поредица от работни срещи с Националната занаятчийска камара, както и с отделни занаятчийски производители, за да се идентифицират традиционните български занаяти. Реалното придобиване на закрилата обаче зависи от инициативността и активното участие на самите производители посочи инж. Димитрова. Тя добави, че за Ведомството е от ключово значение привличането на специалисти, които да удостоверяват автентичността на производствените технологии и уникалността на изработката на изделията и изрази готовност за диалог с всички заинтересовани лица.
Едита Демби-Сивек, заместник изпълнителен директор на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост заяви, че България разполага с известни продукти, които са регистрирани географски указания и даде пример с българското кисело мляко и българското розово масло, и изтъкна, че запазването на традициите отива далеч отвъд националните граници.
„Нашата задача е да помогнем на малките предприемачи да защитят своята интелектуална собственост“ , каза Демби-Сивек и добави, че новият регламент цели да помогне на потребителите да разграничат фалшивите от оригиналните продукти, да им даде сигурност и прозрачност за произхода на продукта.
“Без българските занаяти няма бъдеще. Българските занаятчийски камери изнемогват. Искам да благодаря на някои кметове, които правят изложби и панаири в своите градове като Пловдив, Банкя, Велико Търново, Габрово. Но това не е достатъчно и трябват повече помощ. За да се развиват българските занаяти, защото те заслужават да прославят цял свят.“, заяви председателят на Регионалната занаятчийска камара на София и София област Кръстьо Капанов.
Повече за регистрацията на защитени географски указания за занаятчийски и промишлени продукти може да намерите на страницата: https://www.euipo.europa.eu/bg/gi-hub
/ЙБ/