Форумът „Общината с грижа за най-уязвимите – работещи здравни и социални услуги“ обедини местната власт, институциите и бизнеса в подкрепа на хората в нужда се проведе в Албена по време на тазгодишното издание на Годишна среща на местните власти, организирана от Национално сдружение на общините в Република България. Събитието събра кметове, експерти, представители на държавни институции, неправителствени организации и бизнеса, които обсъдиха ефективни политики и решения в подкрепа на уязвимите групи в обществото.
В рамките на форума за социални политики се проведе панел за „Добри общински практики – реални решения за реални хора“, модериран от Мария Силвестър, позната на широката публика като водещ на телевизионния формат „Бригада нов дом“ по bTV. Силвестър постави вдъхновяващото начало на дискусията, подчертавайки, че когато хората се обединят, могат да променят съдби, да върнат достойнството и надеждата, не само на екрана, но и в реалния живот на общините.
Панелът представи поредица от вдъхновяващи примери за социални иновации и общински ангажимент, които доказват, че устойчивата промяна започва от местно ниво.
Община Казанлък беше първата, която сподели своя опит чрез социални предприятия и програми за ранно детско развитие местната власт съчетава икономическо развитие със социална подкрепа. Доц. д-р Аксения Тилева, заместник-кмет на община Казанлък, подчерта, че когато дадем шанс на едно дете, променяме бъдещето на цялата общност.
“Първо искам да благодаря на Сдружението, че ни дава възможност да разкажем за нашата кауза, която не се радва на лентички и пътища, но е изключително важна.“, каза Тилева и наблегна на проекта „Бъдеще за всяко дете“, който помага на родителя да подобри комуникацията си с детето, децата да не излизат от образователната система и да подобрят качеството на живот. „Къщи на семействата“ е мястото, където се събрат хора с общи проблеми в тях се развиват четири социално-здравни центъра, които осигуряват пространство за подкрепа, споделяне и общуване между родители и деца.
В тях специалисти – медиатор, педагог, здравен експерт и „библиотекар на играчките“ подпомагат развитието на социалните и когнитивни умения на децата.
Община Смядово представи своята практика за създаване на защитени жилища и интегрирани услуги за хора с психични заболявания – тема, често пренебрегвана, но изключително значима. Кметът Иванка Петрова акцентира върху значението на човечността и последователността в грижата за най-уязвимите.
„Ние имаме 19 социални услуги в нашата малка община. Нашата социална политика е насочена към възрастните хора, които най-много се нуждаят от грижа и от това което правим за тях. Агенцията за социална помощ, ни споделиха, че ние сме общината с най-много защитени жилища за хора с психични проблеми. През 2011 г. започнахме с един дом за възрастни хора с психични проблеми с 110 членуващи. Започнахме и със социален патронаж, днес вече са 19 услуги.“, каза Петрова. С годините някои от хората с психични проблеми дори напускат защитените жилища. Тяхното състояние се подобрява от това дали ще отглеждат в оранжерия цветя за озеленяване, или ще се включват като санитарни работници, важното е да бъдат приобщавани към обществото.
От страна на гражданския сектор Калина Иванова от Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София“ представи иновативни подходи и успешни партньорства с общините. Тя доказа, че когато неправителствени организации и местна власт работят заедно, се изгражда култура на доверие и споделена отговорност. Конкретно се спря на доставчикът на социални услуги за пълнолетни лица с психични разстройства в Община Ловеч от 2018 г., а от 2020 г. и на резидентна грижа за хора с деменция.
„Само за последната година капацитетът на дневния център, който съдържа комплекса от услуги е с 20% увеличение на хората с тежки психични разстройства, с които е сключен договор за услуга. Допълнително още 30 души техни близки и роднини са се нуждаели от помощ. Освен това 72 души, които са били в много тежко психично състояние и нямат достъп общото здравеопазване, са подкрепени.“, обобщи статистиката Калина Иванова и добави, че хората трудно търсят помощ, но когато го направят трябва да има кой да откликне. Те помагат на клиентите да разбира болестта си, да я познават и да я овладяват.
Община Попово бе представена от д-р Людмил Веселинов и Свилена Анкова, които показаха конкретни резултати от процеса на деинституционализация – грижа, която поставя човека в центъра, а не сградата. Община Попово управлява 10 социални услуги, финансирани от държавния бюджет, включително Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания (2 бр.), Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания (1 бр.), Резидентни услуги за пълнолетни лица с умствена изостаналост (4 бр.), Комплекси от социални услуги (2 бр.), Асистентска подкрепа, проекти „Топъл обяд“ и „Интегрирани здравно-социални услуги“, Механизъм „Лична помощ“ и Домашен социален патронаж. Един от примерите, които даде Свилена Анкова бе за Звено “Социални услуги за възрастни с умствена изостаналост ” в с. Медовина като потребителите разполагащи материалната база се чувстват щастливи от това, което им се предоставя.
В следващото изказване Валентин Димитров, кмет на Община Генерал Тошево, представи своята инициатива за подкрепа на млади медицински специалисти чрез стипендии и обучения инвестиция в бъдещето и устойчивостта на социалните услуги. От 2010 г. общината има Наредба за отпускане на стипендии на студенти, която се актуализира ежегодно. Кметът определя дефицитните специалности, броя подпомагани студенти и размера на стипендиите, а студентите подават документи и се класират от комисия по предварително разработена методика. Стипендиите се отпускат за целия период на обучение с изискване след завършване студентите да работят в общината за срок, пропорционален на получената подкрепа. Приоритетно се подпомагат специалности като медицинска сестра, медицински и рентгенов лаборант. Така Генерал Тошево се опитва да се с недостига на кадри. Проблем, който ще се засилва в бъдеще предвид след пенсионната възраст на работещите в момента.
“Благодаря на НСОРБ, че ми дадоха думата да представя нашите добри практики, защото през годините съм присъствал и предишните Годишни срещи и съм взимал идеи от представяните практики.“, каза в заключение кметът Валентин Димитров.
От Община Царево Марин Киров разказа за преобразяването на стара и изоставена сграда в единственият модерен медицински център на юг от Бургас, пример как визията и решителността могат да превърнат забравеното в символ на надежда.
„Сградата е била предназначена за автогара, която никога не е използвана. Днес в нея работят общопрактикуващи лекари, стоматолози, съвременна медицинска лаборатория, с чисто нов рентген, както и общо 22 души в специализирани кабинети.“, заяви Марин Киров. Той добави и че този медицински център вече се самоиздържа. Очаква се и до три години да се изгради многопрофилна болница.
Предвид второто бедствие, което сполетя Царево в рамките на една година Кирилов заяви: Нито една община не е в състояние да се справи с количество дъжд от 410 л. на квадратен метър за 3 часа и се нуждаем от сериозната намеса на държавата.
Институционалната перспектива беше представена от Христина Пантева и Надя Джунова от Агенцията за качеството на социалните услуги, която осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги. Те очертаха посоките за развитие на стандартите за качество и значението на хората, които ежедневно прилагат тези стандарти на практика.
„Ние наблюдаваме стремежа на общините да развиват все повече и добри услуги и да прилагат интегриран подход. Защото социалната без здравната система не могат да се развиват, а предвид застаряващото население нуждата ще се увеличава както за лица с деменция, така и за възрастни хора.“, каза Христина Пантева.
Агенцията всяка година откроява най-впечатляващите добри практики, тази година една от тях е делегирана директно от общината и това е услуга за лица с умствена изоставеност в Ловеч, а другите две са от частни доставчици с държавно делегирана дейност „Светът на Мария“ ситуиран в град София, комплексен модел за работа с потребители, а другата впечатляваща социална услуга е в град Варна за лица с умствени затруднения, които в ролята на репортери отразяват екологични новини за „ТВ чайка“.
Панелът завърши с корпоративен пример от A1 България – компания, която съчетава социална отговорност и иновации в подкрепа на образованието, здравеопазването и уязвимите групи. Мирослав Александров, директор „Корпоративни клиенти“, представи конкретни инициативи, доказващи, че бизнесът може да бъде устойчив партньор в социалната промяна.
“Ние като социално отговорна програма сме участвали в редица проекти и вярваме, че можем да бъдем от полза, участвали сме в различни спортни събития, дарявали сме средства за деца и сме подкрепяли каузи и инициативи за деца в неравностойно положение. Хората очакват по-добри услуги, по-чиста среда, по-висока сигурност и по-голяма прозрачност.“, казва Мирослав Александров.
В последните няколко години А1 надгражда услугите и решенията, с които подпомага дигитализацията на публичните институции. Компанията си партнира с много от общинските администрации за техните телекомуникационни нужди и за редица ICT и IoT решения. Проектите за повишаване на киберзащитата помагат на общини да защитават критичната инфраструктура и личните данни на гражданите. Чрез Telecare А1 вече подпомага социалните политики в десетки общини, като дава възможност за дистанционна грижа за възрастни хора чрез електронни гривни и уеб базирана система за наблюдение. С решението на А1 за интелигентно сметосъбиране компанията подпомага редица общини да управляват отпадъците ефективно – с визуализация в реално време, която улеснява контрола и носи прозрачност за гражданите. Част от общините вече използват разработената от А1 система за споделено използване на електрически велосипеди – зелено, модерно и достъпно решение за градска мобилност. Чрез платформата за индустриални дронове телекомът подпомага планирането на инфраструктура, мониторинга на труднодостъпни зони и гарантира по-високо ниво на безопасност в общините.
В заключение Мария Силвестър подчерта значението на общите усилия в грижата за хората: „Нашите пресечни точки са повече от различията ни, всички ние, кметове, експерти и представители на бизнеса, сме обединени от една обща кауза – да помогнем на най-нуждаещите се.“
Панелът завърши с плавен преход към следващата тема на форума „Социална трансформация чрез партньорство – диалог с институциите“, модерирана от г-н Златко Живков, член на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Монтана.
Участниците обсъдиха теми, свързани с превенцията и подкрепата за по-добро здраве на децата и учениците, предизвикателствата на застаряващото население и дефицита на дългосрочни грижи, както и начините за по-ефективно използване на наличните ресурси.
Сред участниците във втория панел бяха Зорница Василева, началник на кабинета на министъра на труда и социалната политика, д-р Дарин Димитров, кмет на Търговище и председател на Постоянната комисия по здравеопазване на НСОРБ, Димитър Недев, заместник-кмет на Русе, Илия Тасев от Министерството на здравеопазването и Евелина Славкова от изследователски център „Trend“.
Евелина Славкова представи някои данни от социологическото проучване, което е направено през юли 2025 г. за тестване на социални услуги. Проучване сред 1000 респондента показва, че достъпът до социални услуги в населените места варира значително. 27% от българите смятат, че в тяхното населено място, където живеят има медицински кабинети и лични лекари, но не са достатъчно. Като 5% о анкетираните казват, че нямат личен лекар и лекарски кабинет в населеното място. Тя дава данни за наличието на достъпни социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания като 30% смятат че няма в тяхното населено място. Най-липсваща услуга сред тази част на проучването е за бездомни хора, а едва 24% смятат че в тяхното населено място има достатъчно услуги за бездомни.
Зорница Василева възпроизведе обръщение на министъра на труда и социалната политика, което гласи: „Отговорността на местната и държавната политика е обща за постигането на достоен живот и сигурност на гражданите. Осигурихме средства по Плана за възстановяване и устойчивост и заедно с вас извършваме в момента ремонти на всички 82 дома за възрастни, за да имат достойни старини. С Вашето партньорство ще отворим нови домове, ще открием нови 254 социални услуги за хора с увреждане и ще продължим да работим за изграждането на качествени и достъпни социални и здравни услуги.“
Василева призова кметовете за по-успешно усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, като уточни, че има много добри примери за реализация на различни проекти. Допълни още, че по Европейския социален фонд има 136 милиона лева, насочени към услугите за деца. Парите трябва да бъдат усвоени до 2027 година.
След акцията срещу нелегалните домове за възрастни хора, тече ремонт на всички бази в страната. Освен това общините са предложили 101 обекта с отпаднала необходимост, които могат да се ползват за такъв тип грижи. До месец и половина на четири места може да бъдат открити нови домове, които веднага могат да приемат хора.
Д-р Дарин Димитров сподели, че интегрираните здравно-социални услуги по домовете на възрастните хора се очертават като най-необходимата и търсена услуга. Достатъчно е финансирането за друг тип услуги, това не важи за хората, които нямат ТЕЛК или друго увреждане, но пък са на възраст и имат нужда от помощ в ежедневните и домакински задължения.
„Към момента 130 души от община Търговище получават такъв тип грижа в дома си, но още много имат нужда от такава. Да не говорим пък за самотни възрастни, които са били настанени в болница и имат нужда от продължително лечение и в дома си, а за тях няма кой да се погрижи.“, каза Димитров.
В община Русе има 50 социални услуги, 41 от които са делегирани, каза заместник-кметът Димитър Недев. Той посочи, че това са услуги, предоставени и от Министерството на труда и социалната политика, и на Министерството на здравеопазването. По думите му, едните услуги са по едни правила, а другите – по други и призова двете министерства да създадат общи критерии. Според него между министерствата координацията не е недобра, няма достатъчна нормативна и финансова сигурност.
В Русе има кадрови дефицит – липсват медицински сестри и социални работници. Недостигът на кадри е значителен, тъй като работата не е привлекателна за младите хора. Заместник-кметът допълни, че за здравните кабинети в града липсват медицински сестри в 86 кабинета работят 77 здравни работници, от които 52 са пенсионери или в предпенсионна възраст.
„Направихме първите стъпки за осигуряване на качествено хранене и здравни грижи в детските ясли и градини, като се стремим да освободим ресурсите и да гарантираме, че всяко дете получава необходимите условия за правилно развитие. Това е от особено значение предвид демографските предизвикателства – естественият прираст е отрицателен и много семейства се сблъскват с миграция, което усложнява планирането на услугите.“, каза Илия Тасев, директор на дирекция „Опазване на общественото здраве, здравен контрол и права на пациентите“.
Той разясни, че в момента проблемът с кадрите не е толкова количествен, колкото качествен, има дефицити в определени специалности и дейности. Политиките, които прилагаме, трябва да гарантират, че специалистите ще бъдат на правилните места и че хората ще имат достъп до услуги както в големите градове, така и в малките населени места.
„Медицинските и социалните кадри, които подготвяме днес, са основата за грижата за хората в бъдеще. Надявам се, че с усилията на всички ще изградим подходяща среда, в която хората ще получават качествена грижа и след 65 години. Ако не положим усилия сега, утре ще бъдем заложници на системата и ще изпуснем възможността да осигурим достойни старини за гражданите“ каза още Тасев.
Събитието затвърди идеята, че успешните здравни и социални политики се градят чрез сътрудничество между държавата, местната власт, неправителствения сектор и бизнеса, за да се осигури по-добър живот за най-уязвимите хора в обществото.
/ЙБ/