В периода 15 – 17 април Столична община бе домакин на Дигиталната асамблея „Living-in.EU 2026“, която събра представители на местните и регионални власти, политически и технологични експерти от цяла Европа, за да дискутират оформянето на дигиталното бъдеще в европейските общности. Така София се утвърди като ключова сцена за стратегически диалог и иновации в търсене на устойчиви решения за европейските градове.
Обединени бяха идеите на представители на местни власти, европейски институции, индустрията и академичните среди, с цел – да изградят по-интелигентни, устойчиви и ориентирани към гражданите градове чрез силата на данните и изкуствения интелект. Събитието беше не просто платформа за изграждсане на визия, а пространство за реално сътрудничество и формулиране на политики.
Официалното откриване от съпредседателите на Асамблеята – Луиза Морет Сабидо, кмет на Сант Бои де Лобрегат и Иван Гойчев, заместник-кмет на София по цифрова трансформация и информационни системи – очерта пътя, изминат, за да бъде създадена инициативата Living-in.EU през 2019 г. Стартирала с декларацията „Join, Boost, Sustain“, която днес обединява над 120 общини и повече от 100 индустриални и академични партньори. В своето изказване Иван Гойчев подчерта, че София е пример за това как един град може да постави нуждите на гражданите в центъра на технологичното развитие и да превърне дигитализацията в реален инструмент за по-добро управление.
Централно място в дискусиите зае проектът Go Li.EU (Governance of the Living-in.EU Community) – стратегическа инициатива, финансирана по програма „Цифрова Европа“ и подкрепена от водещи мрежи като Eurocities, OASC и ENoLL. Проектът се утвърждава като нов стандарт за управление, който надгражда съществуващите практики чрез интегриран подход към данните и сътрудничеството между институциите. В основата му стоят три ключови елемента: развитието на локални дигитални двойници – виртуални модели на градската среда, които позволяват симулиране на трафик, енергийна ефективност и градско планиране в реално време; създаването на федеративни пространства за данни, гарантиращи сигурен и ефективен обмен на информация между местно, национално и европейско ниво; и разработването на споделени ресурси и пътни карти, които дават възможност дори на по-малки общини да внедряват сложни цифрови решения без необходимост от значителен собствен ресурс.
Българското участие в асамблеята беше активно и съдържателно. В панела, посветен на управлението с гражданско участие, Павел Иванов, изпълнителен директор на Института по публична администрация, постави акцент върху необходимостта от изграждане на административен капацитет, способен да управлява новите дигитални системи. София Йовчева, старши експерт в отдел „Дигитализация“ на Столична община, представи конкретни проекти, насочени към подобряване на достъпността и ефективността на градските услуги, а Йорданка Чобанова – рлъководител на Представителството на Европейската комисия в България подчерта последователната подкрепа на европейските институции, включително Европейския комитет на регионите за усилията в областта на иновациите и цифровизацията, като сподели: „Това, към което се стремим, чрез внедряването на новите цифрови технологии в живота на европейските граждани, е да превърнем ЕС в общо, споделено пространство, което да функционира като единна и интегрирана система“.
Панелните дискусии през деня очертаха ключовите посоки за развитие. В политическия дебат за бъдещето, Саболч Силвестер – заместник-кмет на град Търгу Секуиеск, Румъния, акцентира върху необходимостта технологичните инвестиции да създават реална социална и икономическа стойност, като водещ принцип остава ориентацията към нуждите на гражданите. Той сподели, че малките общини са прекрасно място, в което могат да бъдат изпитвани пилотни проекти, с цел, тяхното усъвършенстване и внедряване на по-високо административно ниво в бъдеще.
В контекста на представените добри практики, примерът на Бургас се откроява като един от най-напредналите в България по отношение на реалното прилагане на концепцията за „умен град“. Платформата „Smart Burgas“ функционира като своеобразен „дигитален наръчник“ на града, който събира и интегрира данни от множество интелигентни системи – от трафик и паркиране до качество на въздуха, водни ресурси и управление на отпадъците. Чрез уеб и мобилно приложение гражданите получават достъп до ключова информация в реално време – градски транспорт, екологични показатели, както и възможност за онлайн плащания на услуги, глоби и билети за събития. Платформата обединява различни градски системи в единна среда, като по този начин подобрява прозрачността, улеснява управлението и създава основа за по-информирано вземане на решения както от администрацията, така и от гражданите.
Друг важен акцент в дискусиите бе развитието на дигитален близнак на София като част от по-широките усилия за модернизиране на градското управление чрез данни и технологии. В този контекст беше обсъдена ролята на изкуствения интелект и интегрираните системи за анализ на потреблението и поведението на гражданите, които позволяват създаването на реалистични симулации за планиране на градската среда. Подобни решения дават възможност за създаване на по-адаптивни и устойчиви градски политики.
В панела, посветен на цифровите решения за качество на живот, Ана Карнейро от „Porto Digital“ и Ани Ортенвуори-Гантер от „Еspoo“ представиха успешни практики за използване на данни с цел намаляване на въглеродния отпечатък и оптимизиране на градската мобилност. Сесията на „Eurocities Newcomer“, водена от Киара Гонзи, предостави ценни насоки за новите участници в мрежата, като подчерта възможностите за обмен на опит, партньорства и влияние върху европейските политики.
Международното участие превърна форума в истинска платформа за дигитална дипломация. Представители от Финландия, Испания, Португалия, Белгия и Франция обмениха опит и добри практики, а присъствието на Андре Собчак, генерален секретар на Eurocities, както и на експерти от мрежите ERRIN и СЕОР, допълнително засили значимостта на международния форум, утвърждавайки София като място, където се създават нови партньорства и се оформят бъдещи европейски политики.
Асамблеята завърши с приемането на стратегически насоки за развитието на градските пространства за данни – ключов елемент от бъдещето на европейските градове. Проектът „Go Li.EU“ навлиза в своята активна фаза и поставя амбициозната цел да превърне „европейския път“ в практическа реалност за всяка община, независимо от нейния размер.
Дигиталната асамблея Living-in.EU 2026 оставя след себе си едно ясно послание: бъдещето на градовете не е абстрактна концепция, а процес, който вече се случва – чрез сътрудничество, споделени решения и смелост, насочена към стратегическо развитие.
/ДБ/
/ЙБ/