В периода 17-22 май 2026 г., в град Баку, се проведе 13-та сесия на Световния градски форум (World Urban Forum – WUF13). Събитието се превърна в най-мащабната международна платформа, посветена на урбанизацията и ролята на градовете в справянето с глобалните кризи. Темата на тазгодишното издание бе „Жилищно осигуряване на света: безопасни и устойчиви градове и общности“, като бе отбелязан рекорден брой участници – над 39 000 представители на 182 държави.
С подкрепата на Националното сдружение на общините в Република България, бе сформирана и българска делегация от местни власти, в състав: Мердин Байрям, кмет на община Върбица, член на УС на НСОРБ, Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград, Димитър Здравков, кмет на община Садово, Ива Вълчева, кмет на община Хисаря, Айджан Ахмед, кмет на община Черноочене, Виолета Христодулова, председател на ОбС Марица, Нина Севова, секретар на община Хисаря, Даниела Власева – главен архитект на община Калояново, Надежда Димитрова, началник отдел в община Калояново, Десислава Колева, директор на дирекция в община Габрово и Рачо Илиев – директор на общинско предприятие в община Габрово.
Световна асамблея на местните и регионалните власти
В рамките на тази глобална среща, лидери от всички части на света обсъдиха три основни направления – жилището като инструмент за социално включване и преодоляване на бедността, жилищната политика като двигател на икономическото развитие и ролята на жилищния сектор в климатичната адаптация и устойчивостта на градовете.
Особено силно присъствие в програмата бе отредено на местните власти. Световната асамблея на местните и регионалните власти, под мотото „Местното лидерство оформя нов мултилатерализъм“, постави въпроса за новото място на градовете в глобалното управление. Кметове и представители на общински администрации от цял свят обсъдиха как многостепенното управление и по-силното участие в международните процеси могат да ускорят изпълнението на глобалните цели за устойчиво развитие. Акцент бе поставен върху необходимостта глобалните политики да се изграждат „отдолу нагоре“ – чрез реалния опит на градовете и общините, които ежедневно се сблъскват с проблемите на жилищната достъпност, инфраструктурния натиск, социалните неравенства и демографските промени.
Кметът на община Крумовград Себихан Мехмед, сподели с международните медии, че участието на българските делегати е насочено към прагматичен стремеж за учене и пренасяне на глобалните градски стандарти на местно ниво в България: „Тук сме, за да сравним градовете от целия свят на едно място и да вземем пример за себе си“.
Гласът на градовете като двигател на промяната
Сред най-силните политически акценти на WUF13 бяха панелите, създадени като пространство, в което самите градове представят своите реални решения, трудности и иновации. Вместо абстрактни политики, фокусът бе върху конкретния градски опит – как местните власти се справят с климатичните рискове, жилищната криза, социалното неравенство и градската трансформация. Темите включиха дебати относно климатичното устойчивото планиране, социалното жилищно настаняване, устойчивите квартали, дигиталното управление, възстановяването след кризи и ролята на местните общности. Особено внимание бе насочено към населените места от Глобалния юг, където урбанизацията е най-динамична и предизвикателствата са най-остри.
В рамките на този мащабен панел се търсеха и практически решения на един от най-големите проблеми пред жилищната политика – финансирането. Специална дискусия „Климатичното финансиране става градско: Финансиране на прехода към устойчиви градове“, разгледа как могат да бъдат мобилизирани публични и частни инвестиции за достъпно и устойчиво жилищно строителство. Директорът на дирекция „Устойчиво развитие“ в община Габрово – Десислава Колева взе активно участие, като сподели и аргументира пред международната аудитория острата нужда от техническа помощ и експертиза за общините, които често нямат нужния капацитет за проекти за адаптация. Според нея, докато развиващите се страни разчитат на механизми като „Gap fund“, за останалите местни власти е критично сътрудничеството с институции като Световната банка, ЕБВР и ЕИБ. Десислава Колева акцентира върху крайната необходимост от финансиране на оборудване за събиране на екологични данни в реално време.
Форумът постави сериозен акцент и върху цифровизацията, изкуствения интелект и използването на данни в градското управление. Част от програмата бе посветена на така наречените „дигитални двойници“ на градовете, на системите за пространствен анализ, интелигентното управление на инфраструктурата и използването на технологии за жилищни дефицити.
Внимание бе отделено и на темата за общественото здраве. Специалната сесия „Pulse of Healthy Homes“ се съсредоточи върху връзката между качеството на жилищната среда и здравето на хората – от качеството на въздуха и енергийната бедност, до психичното здраве и достъпа до услуги.
Програмата на WUF13 ясно показа и една нова тенденция в глобалната градска политика – преход от разговор за отделни инфраструктурни проекти към разговор за цялостни градски системи. Теми като кръговата икономика, управлението на отпадъците, устойчивостта на водния ресурс, устойчивата мобилност, грижата за обществените пространства и социалната икономика вече се разглеждат като взаимно свързани елементи на градската устойчивост.
URBAN EXPO
Участниците имаха възможност да се включат и в Urban Expo – международното изложение на форума, в което държави, градове, университети, компании и организации представиха свои политики, технологии и решения в областта на устойчивото градско развитие.
Среща в Посолството на Република България в Република Азербайджан
На 21 май българската делегация проведе и официална среща с Н. Пр. Руслан Стоянов – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Азербайджан. В рамките на разговора бяха обсъдени перспективите за задълбочаване на партньорствата между български и азербайджански градове, както и възможностите за разширяване на двустранното сътрудничество в сферите на икономиката, търговията и образованието. Акцент беше поставен върху ролята на местните власти като активен двигател на международното сътрудничество, насърчаването на инвестиционния обмен и развитието на устойчиви контакти между институции, университети и бизнес организации от двете държави.
Още от Световния градски форум
Форумът представи как глобалните цели за устойчиво развитие на ООН се превръщат в реални местни политики чрез жилищни стратегии, устойчив транспорт, социални услуги и цифровизация. Акцент бе поставен върху ролята на местните власти в измерването на напредъка и интегрирането на целите за устойчиво развитие в стратегическото планиране и бюджетите. Сесиите демонстрираха и координирания подход на системата на ООН, обединяващ теми като климат, здраве, сигурност, води, цифровизация и човешки права, с активно участие на международни агенции и местни власти.
Специално внимание бе отделено на обучението и изграждането на експертен капацитет чрез „WUF Academy“, както и на обмена на добри практики, научни изследвания и иновативни модели за градско развитие в рамките на „Urban Library“ и „Practices Hub“. Форумът представи и човешкото измерение на урбанизацията чрез документални истории за социални и климатични предизвикателства.
Сред водещите теми бяха още инвестициите, технологиите и публично-частните партньорства като инструмент за развитие на устойчиви и интелигентни градове. Делегатите подчертаха, че устойчивото развитие е не само обществена необходимост, но и значима икономическа възможност.
За българските общини участието във форума се превърна във възможност не само за обмен на опит, но и за активно включване в глобалния разговор за бъдещето на градовете. Темите, които бяха обсъдени в Баку вече са част от ежедневния дневен ред и на местните власти от всички точки на света. В този смисъл, WUF13 бе не просто международна конференция, а пространство, където светът потърси нов обществен договор за градовете, в който местните власти все по-ясно се очертават като ключов фактор за устойчивото развитие и качеството на живот през следващите десетилетия.
/ДБ/
/МЯ/